Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 19.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 66/2021
Вид
Решение № 82
Подписан
19.07.2021
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500066 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260128/13.11.2020г. по гр.д. № 535/2020г. Плевенският окръжен съд осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. ЗЛ. П., сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.11.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 35 000 лв. е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.

С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. ЗЛ. П. деловодни разноски в производството в размер на 323 лв., а на адвокатите Д.Н. и П.Е. да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 730 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д. № 535/2020г. по описа на ПОС, съобразно уважената част от иска.

Въззивна жалба против горното решение в отхвърлителната му част относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди е подадена от ищеца М. ЗЛ. П., чрез адвокат Д.Н. и адвокат П.Е., с оплакване, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че при постановяване на решението е нарушен материалният закон, по прилагането на критерия за справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението, първостепенният съд не е съобразил всички установени по делото доказателства: не е отчел в достатъчна степен преживените негативните изживявания от ищцата- продължителният период на наказателното преследване, злепоставянето й пред обществото, което е дало отрицателно отражение върху психическото и здравословно състояние на П.. Изтъкнато е в жалбата на ищцата, че вследствие от преживения стрес тя се е разболяла от диабет тип 2, артериална хипертония, 1 депресивно разстройство тежък епизод, образувала й се бучка на гърдата. Според жалбоподателката Златанова трите заболявания са в причинна връзка с обвинението на прокуратурата, тежките съдебни заседания и психологическите й изживявания. Това ги е отключило и довело да тяхното възникване, а не както е приел съда, че има косвена връзка с воденото наказателно производство съгласно изложеното от вещото лице в съдебно заседание. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част, като се постанови ново, с което претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва, като бъдат присъдени изцяло и сторените в производството разноски.

В писмения си отговор насрещната страна Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника Прокуратура на Република България, подадена чрез прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение, което не съответства на обективната действителност и на съдебната практика по сходни случаи.

Твърди, че наказателното производство е приключило в разумен срок, освен това на ищцата е била наложена най-леката мярка за неотклонение “Подписка“ и по никакъв начин не са й били ограничени конституционните права. Твърди се, че съдът неправилно е приложил критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като присъдената сума в размер на 8 000 лв. е необосновано завишена с оглед доказателствата по делото. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло или частично, като бъде редуциран размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

От ответната по жалбата страна М. ЗЛ. П. не е постъпил писмен отговор.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивните жалби са постъпили в срок и са процесуално допустими.

Производството по гр. д. № 535/2020г. на Окръжен съд – Плевен е образувано по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от М. ЗЛ. П. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.

От представените по делото доказателства се установява следното:

На 24.01.2017г. е образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. На същата дата 24.01.2017г. е извършено претърсване и изземване от разследващ полицай при РУ гр. Левски в присъствието на ищцата М.П. на имот в с. Обнова, ул.“Вит“ № 14. С разпореждане № 69/25.01.2017г. протоколът е одобрен от съдия от Районен съд-Левски.

С протокол от 13.02.2017г. на разследващ митнически инспектор-ищцата М.П. е разпитана като свидетел. С постановление от 25.05.2017г. на Митница Свищов, П. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 234, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, затова, че на 24.01.2017г. в с. Обнова, в съучастие като съизвършител с В. Д. П. (син на ищцата) е държала и продавала акцизни стоки-общо 236 литра алкохолни напитки на обща стойност 1 475 лв., без поставен български акцизен бандерол. Със същото постановление на ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Видно от досъдебното производство В. Д. П. е привлечен като обвиняем за същото престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.

2

На 07.07.2017г. Районна прокуратура-Левски е внесла обвинителен акт срещу М.П. и Владислав Петков, въз основа на който пред Районен съд-Левски е образувано НОХД № 254/2017г. С присъда на Районен съд-Левски № 21 от 03.05.2018г. постановена по НОХД №254/2017г. М. ЗЛ. П. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Оправдателната присъда е протестирана от Районна прокуратура-Левски, въз основа на което пред Плевенския окръжен съд е образувано ВНОХД № 528/2018г. С решение на ПОС № 143 от 13.06.2018г. постановено по НОХД № 528/2018г. по описа на същия съд, горепосочената оправдателната присъда на Районен съдЛевски е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Пред Районен съд-Левски е образувано НОХД № 225/2018 по описа на същия съд. С присъда на Районен съд-Левски № 20 от 25.07.2019г. по НОХД №225/2018г. по описа на същия съд, М. ЗЛ. П., е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

Оправдателната присъда е протестирана от Районна прокуратура-Левски, въз основа на което пред Плевенския окръжен съд е образувано ВНОХД № 661/2019г. С решение на Окръжен съд-Плевен № 205 от 25.11.2019г., постановено по НОХД №661/2019г. е потвърдена присъда № 20/25.07.2019г. по НОХД № 225/2018 по описа на Районен съдЛевски, като правилна и законосъобразна. Оправдателната присъда е влязла в сила на 25.11.2019г.

От показанията на свидетеля В. Д. П., син на ищцата, се установява, че същият е присъствал при изземването на ракията от с. Обнова, имало е полицейски коли, в селото се е разчуло за полицейската акция и хората са коментирали, че са престъпници, в резултат на което, майка му е била много разстроена и обидена, а името на семейството опетнено.

Свидетелят твърди, че след като са им повдигнати обвинения в извършване на процесното престъпление, майка му станала много притеснена, вечер гледала в една точка, плачела безпричинно, изпаднала в емоционална нестабилност, ставала неспокойна с приближаване датите на съдебните заседания, споделяла е, че не иска да живее и иска да сложи край на всичко. Свидетелят твърди, че в резултат на безпокойството и депресията по време на процеса, при майка му изведнъж са се отключили много здравословни проблеми-бучка в гърдата, впоследствие оперирана, повишаване на кръвната захар и диабет, проблеми с психичното здраве, за което е посещавала и психиатри. Свидетелят посочва, че след първата оправдателна присъда при майка му е имало частично подобрение, но след връщане на делото за ново разглеждане, отново са започнали проблемите със съня и апатията, в този период не се е интересувала от нищо, имала блуждаещ поглед, поради което са търсили помощта на психолози. Твърди, че след приключване на делото майка му се е успокоила, но са останали другите заболявания-повишена кръвна захар и безсъние. Заявил е, че майка му живее в с. Обнова, а той живее и работи в Плевен, като си ходи на село през почивните дни.

Към момента на повдигане на обвинението майка му е получавала пенсия, а баща му я е подпомагал финансово от Англия.

От показанията на свидетелката И. Н. П.., снаха на ищцата, се установява, че делото срещу свекърва й е било за продажба на ракия. Покрай тези събития, П. била много напрегната и стресирана, склонна към скандали, често избухвала, била апатична и не е имала желание за нищо, стояла на тъмно със спуснати пердета, била много умислена, а понякога гледала в една точка. Свидетелката посочва, че в резултат на това състояние и в съчетание с нейната възраст (60 години), при свекърва й се отключили заболявания, като захарен диабет и хипертония. Свидетелката по професия е медицинска сестра и лично й е мерила кръвното налягане, което е било с високи стойности–горна граница 200 при нормални стойности 110-140, а долната граница е достигала 100-120 при норма 60-90.

Същата твърди, че е съветвала свекърва си да се консултира с лекар и първоначално тя 3 отказвала, но впоследствие посетила кардиолог и ендокринолог, сама започнала да си мери кръвната захар, като за диабета й била назначена терапия. Свидетелката посочва, че миналата година на свекърва й са открили уплътнение на гърдата, същата я е свързала с хирург, като на ищцата е направена операция за отстраняване на бучката на гърдата.

Свидетелката твърди, че посочените заболявания се дължат на преживения стрес, тъй като П. била изключително напрегната, дали ще се установи, че двамата със сина й Владислав са невинни. Посочва, че преди години свекърва й е претърпяла контузия вследствие на катастрофа, когато са й правени 2 или 3 операции, тя самата е сменяла превръзките й вкъщи, твърди че контузията на глезена е намалила подвижността й, което допълнително е стресирало ищцата при ходенето й в съдилищата. Свидетелката заявява, че преди да бъде обвинена ищцата не е имала здравословни проблеми, не е била депресирана, и всички тези процеси са довели до напрежение, от което са отключени хронични заболявания.

Свидетелката посочва, че след приключване на делото свекърва й се успокоила, видимо изглеждала по-добре, а преди това била депресирана, нямала желание за социални контакти.

От показанията й се установява, че преди катастрофата ищцата е работила като контрольор в тролеите, а след това е инвалидизирана и не е работила, доходите й били ниски, поради което същата е подпомагана финансово от съпруга си, който е в Англия.

От заключението на вещото лице доц. д-р Д. Д., което не е оспорено от страните и съдът го приема като компетентно и обосновано, се установява, че в периода 25.05.2017г./датата на повдигане на обвинението до 25.11.2019г./ влизане в сила на оправдателната присъда/ на ищцата с оглед представената медицинска документация са извършени множество прегледи, изследвания и лечение, подробно индивидуализирани в експертизата. Съгласно заключението на вещото лице, през посочения период ищцата е диагностицирана със следните заболявания: диабет - тип 2; хипертонична болест; рецидивиращо депресивно разстройство без психотични симптоми; доброкачествен тумор на дясната гърда; контузия на глезена и увреждане на нервните коренчета. В експертизата, вещото лице е описало етиологията и патогенезата на отделните заболявания, както и рисковите фактори, увеличаващи вероятността от възникване на тези заболявания. Относно причинната връзка между описаните заболявания и воденото срещу ищцата наказателно производство, вещото лице посочва, че диагнозата диабет-тип 2 е поставена за първи път на 05.12.2018г. Водеща роля за появата на този тип диабет са наследствени и генетични фактори и други рискови такива, като възраст, вредни навици, наднормено тегло.