Решение № 173 от 11.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Велико Търново , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Ивелина Солакова

Любка Милкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20204100500590 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

ВГрД № 590/2020 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на частна жалба от Д. А. Д. - длъжник по изпълнително дело № 20194110400462 по описа на ДСИ при РС – Велико Търново против наложена възбрана от ДСИ на притежавания от жалбоподателя недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ***А, ет. 6, ап. 22 с площ 46,33 кв.м. Жалбоподателят излага доводи, че Твърди, че жилището му е единствено и по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК било несеквестируемо. В него живеели членовете на семейството му. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отмени наложената възбрана върху жилището му.

Прилага ЕР на ТЕЛК и Удостоверение от НАП, както и копие от нотариален акт.

Изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК, като препис от жалбата е връчен на взискателя – РС – Велико Търново. В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е постъпвало становище от взискателя.

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 462/2019г. по описа на ДСИ при Районен съд – Велико Търново, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК от ДСИ Грациела Георгиева, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваната възбрана. Позовава се на ТР № 2/2013/26.03.2015г. по т.д.

1

№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и счита за законосъобразно извършеното действие.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея възраженията на длъжника по изпълнението, писмените обяснения на ДСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 462/2019г. по описа на ДСИ при РС – Велико Търново, намира за установено следното:

Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба съдът намира следното:

Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело, се атакува насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна. Частната жалба е подадена в срока по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК. Като редовна и допустима частната жалба следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното дело № 462/2019 по описа на ДСИ при РС – Велико Търново е образувано на 16.12.2019г. въз основа на Акт за възлагане от РС – Велико Търново, с приложен изпълнителен лист № 518 от 13.12.2019год., издаден по гр. д. № 3408/2017г. по описа на ВТРС, съгласно който длъжникът Д. А. Д. е осъден да заплати на ВТРС сумата от 200 лв. – разноски по гражданското делото и 5 лв. – държавна такса за служебното издаване на изпълнителния лист. На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 47, 1 ГПК чрез залепване на уведомление, тъй като лицето макар и да живее на адреса, при извършените посещения, не е могло да бъде намерено. След изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата, ПДИ е приложена по делото и е приета за връчена. Доброволно изпълнение не е последвало. ДСИ е извършил справки в ТД на НАП Велико Търново, НОИ – Велико Търново, Сектор КАТ при ОД на МВР – Велико Търново, ОС Земеделие, АВ, имотен регистър. Установило се, че длъжникът притежава горепосочения недвижим имот, който бил единствено жилище, както и три леки автомобила. Получава и пенсия по чл. 74 от КСО в размер на 230,40 лв. явяваща се несеквестируема по чл. 446 ГПК.

С постановление от 02.03.2020 година ДСИ е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника Д.Д. – самостоятелен обект в сграда с идентификационен номер *** с адрес гр. Велико Търново, ***, вх. А, ет. 6, ап.

22 с площ 49,33 кв.м. за обезпечаване вземането , предмет на принудителното изпълнение., което към 02.03.2020 година било 245,50 лв.

Не е спорно, че този имот е единствено жилище на длъжникът Д..

2

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Чрез разглежданата жалба се атакува наложената от ДСИ като обезпечителна мярка възбрана на гореописания недвижим жилищен имот, явяващ се единствено жилище на длъжника и семейството му. Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК това жилище представлява несеквестируема вещ. Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 година по Тълк. Дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС допустими изпълнителни действия са налагането на запор или възбрана върху несеквестируеми непотребими вещи и върху частично несекместируемо вземане. Несекместируемостта по своята правна същност е забрана за осребряването на тези вещи, но налагането на запор и възбрана върху такива – непотребими движими и недвижими вещи е допустимо. Този извод се аргументира, че налагането на възбраната е действие по обезпечаване на изпълнението и запазване на имуществото в патримониума на длъжника. Съгласно чл. 444 от ГПК е забранено осребряването на такива вещи. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията в жалбата и същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. А. Д., ЕГН ********** – длъжник по изп. дело № 462/2019г. по описа на ДСИ при Районен съд – Велико Търново, против постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 02.03.2020 година, с което е наложена възбрана върху идентификационен номер *** с адрес гр. Велико Търново, ***, вх. А, ет. 6, ап. 22 с площ 49,33 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3