Решение № 1742 от 23.07.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1742

Перник, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20267160700311 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на М. И. Г., с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 4, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3796-****/29.04.2026 г., издадена от А. И. А. – младши полицейски инспектор към ОДМВР – П****, РУ 0* – П****, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от един месец“.

В жалбата се твърди, че процесният административен акт е незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – А. И. А. – младши полицейски инспектор към ОДМВР – П***, РУ 0*** – П***, редовно призован, не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че във връзка с извършен контрол за спазване правилата за движение по пътищата чрез автоматизирано техническо средство и система A*** с идентификационен № **** е заснето движение на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер]. Съгласно приложения снимков материал и справката за нарушение на 03.01.2026 г. в 09:42 часа в [населено място], по [улица], в района до фирма „*****, в посока на движение от [жк] към [жк], процесният автомобил се е движил със скорост 94 км/ч при въведено ограничение за населено място от 50 км/ч. След приспадане на допустимия толеранс от 3 км/ч в полза на водача е отчетена наказуема скорост 91 км/ч, представляваща превишение на разрешената скорост с 41 км/ч. Нарушението е регистрирано със снимков материал №***** От приложената справка за собственост на моторното превозно средство се установява, че към момента на извършване на нарушението собственик на автомобила е С. В. М..

Във връзка с установеното нарушение от сектор „П****“ при О*** – П****са изпратени материалите по преписката на П***– П**** за осъществяване на процедурата по чл. 188 от ЗДвП и установяване на лицето, управлявало процесното моторно превозно средство към момента на извършване на нарушението.

По делото е представена декларация по чл. 188 от ЗДвП, подадена от собственика на автомобила С. В. М., в която последната е посочила, че на 03.01.2026 г. около 09:42 часа процесният автомобил е бил управляван от М. И. Г..

По административната преписка е приложена и покана до М. И. Г. за явяване в сектор „П**** при О*** – П*** във връзка с образуваната административнонаказателна преписка.

При явяването си жалбоподателят е подал декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е заявил, че на 03.01.2026 г. около 09:42 часа е управлявал процесното моторно превозно средство.

След установяване самоличността на водача на 29.04.2026 г. А. И. А. – младши полицейски инспектор при РУ **** е съставил срещу М. И. Г. АУАН серия GA № 4*** за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В акта е прието, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил със скорост 94 км/ч при разрешена такава 50 км/ч за населено място, като след приспадане на толеранса е отчетена наказуема скорост 91 км/ч, представляваща превишение от 41 км/ч.

От съдържанието на АУАН се установява, че същият е предявен и връчен на жалбоподателя на 29.04.2026 г., като в графата за възражения е вписано „нямам възражения“, а актът е подписан лично от него.

Въз основа на така установените факти и съставения АУАН на същата дата А. И. А. – младши полицейски инспектор към ОДМВР – **** РУ 0*** – П*** е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3***29.04.2026 г., с която на М. И. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от един месец.

Заповедта е връчена лично на адресата на 29.04.2026 г., удостоверено с подписаната разписка, приложена към административната преписка.

От представената по делото Заповед № 3***/17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – П*** се установява, че към датата на издаване на процесната заповед младшите полицейски инспектори при районните управления на ОДМВР – П***са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по глава шеста от Закона за движението по пътищата.

Изложената фактическа обстановка съдът възприема въз основа на приложената административна преписка и събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност.“

При така установените фактически обстоятелства по делото съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3796-000010/29.04.2026 г., издадена от А. И. А. – младши полицейски инспектор към ОДМВР – П*****

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на оспорения акт издателят е заемал съответната длъжност и е бил надлежно оправомощен да прилага принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП, поради което не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за постановяването ѝ, поради което не са налице основания за отмяната ѝ по чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.01.2026 г. в 09:42 часа в [населено място] процесният автомобил е заснет да се движи със скорост 94 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч. След приспадане на допустимия толеранс от 3 км/ч е установена наказуема скорост от 91 км/ч, представляваща превишение с 41 км/ч над максимално разрешената скорост. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство A**** Неоснователни са възраженията в жалбата, че нарушението е установено единствено чрез автоматизирано техническо средство без жалбоподателят да бъде спрян на място от контролните органи.

Законът не поставя като условие за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност водачът да бъде установен непосредствено при извършване на нарушението. В случаите на нарушения, установени чрез автоматизирани технически средства и системи, самоличността на водача може да бъде установена по реда на чл. 188 от ЗДвП.

В случая от представената по делото декларация по чл. 188 от ЗДвП, подписана от собственика на моторното превозно средство С. В. М., се установява, че към момента на извършване на нарушението автомобилът е бил управляван от М. И. Г.. Същото обстоятелство се потвърждава и от приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, подписана лично от жалбоподателя, в която той изрично е декларирал, че на 03.01.2026 г. около 09:42 часа е управлявал процесния автомобил.

Тези доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и не са опровергани от други доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Следователно авторството на нарушението е установено по несъмнен начин съгласно предвидения в закона ред.

От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено по предвидения в закона ред посредством автоматизирано техническо средство и система **** с идентификационен № 1***, а авторството му е доказано чрез подадените декларации по чл. 188 от ЗДвП от собственика на моторното превозно средство и от жалбоподателя. При тези данни съдът приема, че административният орган е установил по несъмнен начин както извършването на нарушението, така и неговото авторство.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от един месец“ в предвидените от закона случаи.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство в населено място със скорост, превишаваща разрешената с 41 км/ч. Нарушението е установено чрез автоматизирано техническо средство, а авторството му е доказано по реда на чл. 188 от ЗДвП посредством подадените декларации от собственика на автомобила и от самия жалбоподател.

Следователно към момента на издаване на процесната заповед са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, която е чрез своевременното прилагане на предвидените принудителни административни мерки да бъдат предотвратени и преустановени нарушенията на правилата за движение по пътищата и да бъде гарантирана безопасността на участниците в движението.

По изложените съображения съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК право на разноски има ответникът.

С оглед направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С‑*** и С***, в полза на ОДМВР – П*** следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро, представляващи левовата равностойност на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Г., с адрес: [населено място], [улица], вх.*** ет.***, ап. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3***-0***/29.04.2026 г., издадена от А. И. А. – младши полицейски инспектор към О*** – П***, РУ 0* – П****, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от един месец“.

ОСЪЖДА М. И. Г., с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ в полза на О***** – П***, с адрес: [населено място], [улица], сумата от 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.