Определение № 91 от 19.09.2025, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Свищов, 19.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Частно наказателно дело № 20254150200226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК

Обжалвано е Постановление за спиране на наказателното производство от 27.08.2025 година по досъдебно производство № 402/2024 година по описа на РУ на МВР Свищов /преписка № 7553/2024 година на Районна Прокуратура Велико Търново, ТО Свищов/. Жалбата е подадена от пострадалото лице В. Н. Д., в която заявява, че не е съгласен с изводите на прокурора, че престъплението е от частен характер. Възразява против спиране на производството и даденото указание да подаде тъжба. Счита, че са налице хулигански подбуди и делото следва да продължи като такова от общ характер по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК. Не пр а в и конкретни доказателствени искания, но прави друг анализ на доказателствата и счита, че са налице хулигански подбуди, което квалифицира престъплението като такова от общ характер. Заявява,че наказателното производство не трябва да се спира, а да продължи като такова от общ характер.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 402/2024 год. по описа на РУ-Свищов/ пр. пр. № 7553/2024 год. по описа на Районна прокуратура Велико Търново/ е образувано на 19.12.2024г. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130,ал.1 от НК, за това, че на 18.10.2024г. в с.Х.Д.о, по хулигански подбуди 1 е нанесена лека телесна повреда на В. Н. Д..

В хода на разследването прокурора е установил следното:

Пострадалият В. Н. Д. живее заедно със съпругата си- св. Й. Д.а в село Х.Д.о, общ.Свищов. Той отглеждал овце и кози в имот на негов роднина- тъст в същото населено място. В съседен на този имот живее Г. К. П., който също отглежда кози. Между двамата е имало конфликти относно ползването на ливада, на който пасели стадата им, собственост на Община Свищов, както и по повод на други имоти , които ползват във връзка с дейността по отглеждане на животни. Между имота на тъста на В. Н. Д. и имота, в който живее Г. К. има земя/ ливада/. Този имот , който визуално представляват празно дворно място е съставен от три парцела с един административен адрес ******** и е държавна собственост. За същото място В. Н. Д. и Г. К. имали спор, който да го ползва и обработва и да пасе животните си в него.

На 18.10.2024г. пострадалият В. Д. видял, че Г. К. бил с трактора си в този двор. В същият пострадалият Д. бил засял люцерна. Той направил забележка на К. какво прави на тази ливада, в резултат на което се скарали.

Разменили си заплахи, като разправията прераснала във физически сблъсък .

Пострадалият твърди, че К. го заплашил, че ще го ликвидира, а К. твърди, че Д. го заплашвал, че ще го запали и изсели от къщата. По твърдения на Г. К. , докато се карали пострадалият В. Д. се насочил към балите му със сено, за да ги запали. Г. К. се ядосал, взел едно дърво и го ударил по челото, нанесъл няколко удара по гърба и тила му.

В резултат на тези удари на В. Д. е причинена лека телесна повреда, видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза .

Пострадалият след инцидента се прибрал в дома си, в който била съпругата му св.Й. Д.а. Последната уведомила за случилото се св. А. Н.- техен син, който подал сигнал на ЕНН 112.

На местопроизшествието пристигнали служители на РУ-Свищов- св.С.

Й. и св.Г. Г.ев. Те установили, че действително причиняването на телесната повреда на В. Д. е възникнал спор между тях относно ползването на дворното място, като пострадалият отправил спрямо Г. К. обиди и заплахи, че щял да го запали. Свидетели очевидци на инцидента няма. Съседка на пострадалият – св.Д.Р. е видяла същият, когато е излизал от дома си и се е качил в линейката, но не е разговаряла с него.

2

Предвид гореизложеното и събраните доказателства по делото – разпити на свидетели, очна ставка, протокол за оглед на веществено доказателство, заключение на съдебно- медицинска експертиза , прокурорът е приел , че на 18.10.2024г. в село Х.Д.о, общ.Свищов, Г. К. П. е причинил лека телесна повреда чрез нанасяне на удари с дърво по челото, тила и гърба на пострадалият В. Н. Д.. Причина за нанасянето на същите е възникнал спор за ползването на дворно място- държавна собственост.

Прокурорът е приел от събраните доказателства,че на В. Н. Д. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК. Предвид времето, мястото, причините и обстоятелства, при които е нанесена леката телесна повреда на св. В. Н. Д. прокурорът е счел, че нанасянето на леката телесна повреда не е по хулигански подбуди. Установено е ,че това е последица от влошените отношенията между В. Н. Д. и Г. К. П. във връзка с ползването на държавен имот, към който и двамата имат претенции във връзка с дейността им по отглеждане на животни. При създалата се ситуация – В. Н.

Д. установява Г. К. П. в спорния парцел, с трактор , готов да разорава засятата от него люцерна,възниква скандал, при който си разменят обиди и заплахи, то единствената причина за нанасянето на телесната повреда е лична саморазправа. Агресията на Г. П. е била насочена персонално към В. Н. Д. и то по конкретен повод- считал е че има право да ползва имота , освен това по негови твърдения е възприел като заплаха , че В. Д. се начосва към балите му със сено да ги запали. Няма цел и намерение да наруши обществения ред, обществените правила и норми на поведение,и да изразява явно неуважение към обществото. Действително спора, сбиването не са правно-регламентирани методи за решаване на конфликта между двамата ,но нанасяйки леката телесна повреда на В. Н. Д. , Г. К. П. е изразил собственото си негативно отношение към пострадалия, осъществил е лична саморазправа, не е целял да наруши обществения ред ,да покаже неуважение към обществените правила и норми на поведение, да скандализира с поведението си.

От всички събрани доказателства по ДП по безспорен начин се доказва начин, време, мястото и механизма на причиняването на телесната повреда от 3

Г. К. П. спрямо В. Н. Д. , както и че са налице признаците на престъпление по чл.130,ал.1 от НК.

От свидетелските показания са изяснени повода, причината и обстоятелствата, при които е нанесена леката телесна повреда. От тях не може да се наложи извод, че леката телесна повреда е нанесена по хулигански подбуди. Безспорно е налице личен мотив- неуредени отношения и претенции към имоти по повод дейността, която извършват и двамата- отглеждане на овце и кози. Следва да се отчете и нивото на образование и култура на участниците в инцидента.

Квалифициращ признак на телесните повреди, който съгласно чл.131 НК обуславя налагането на по-тежко наказание, е причиняването й по хулигански подбуди-т.12. Този признак е особеност от субективна страна и ще е налице, когато посредством увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия, деецът цели да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността, което по правило изключва наличието на личен мотив /по аналогия със съдебната практика за престъплението по чл.116, ал.1, т.10 НК, напр. Р№ 600/1979г., ІІ н.о.

ВС/.Доказателствата събрани в хода на разследването не водят до извода за наличието на субективна страна на квалифициращ признак по чл.131, ал.1, т.12 НК, който предпоставя пряк умисъл за грубо нарушение на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото посредством увреждане здравето на пострадалия. При нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив (р.№156/1995 г. по н.д.№562/94г., І н.о. и р.

№546/10.02.2009 г. по н.д. № 562/2008 г., ІІІ н.о. ВКС), тъй като мотивът за нанасянето на телесната повреда е не да увреди пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото чрез посегателство върху него.

При тези данни и анализът им, наблюдаващият прокурор е приел, че нанасянето на телесна повреда по личен мотив не може да е по хулигански подбуди.

Поради гореизложеното наказателното производство е спряно и е изпратено съобщение в 6 месечен срок пострадалият да потърси правата си по частно правен път.

Съдът счита, че така издаденото Постановление за спиране на наказателното производство на Районна прокуратура Велико Търново, ТО 4

Свищов се явява обосновано и правилно. Липсват доказателства да се приеме, че деянието е извършено по хулигански подбуди за да се квалифицира по чл.131 ал.1 т.12 от НК и да се преследва като престъпление от общ характер.

Предвид на това, Постановлението следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на наказателното производство о т 27.08.2025 година по досъдебно производство № 402/2024 година по описа на РУ на МВР Свищов /преписка № 7553/2024 година на Районна Прокуратура Велико Търново, ТО Свищов/.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя за сведение.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Свищов, 19.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Частно наказателно дело № 20254150200226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК

Обжалвано е Постановление за спиране на наказателното производство от 27.08.2025 година по досъдебно производство № 402/2024 година по описа на РУ на МВР Свищов /преписка № 7553/2024 година на Районна Прокуратура Велико Търново, ТО Свищов/. Жалбата е подадена от пострадалото лице В. Н. Д., в която заявява, че не е съгласен с изводите на прокурора, че престъплението е от частен характер. Възразява против спиране на производството и даденото указание да подаде тъжба. Счита, че са налице хулигански подбуди и делото следва да продължи като такова от общ характер по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК. Не пр а в и конкретни доказателствени искания, но прави друг анализ на доказателствата и счита, че са налице хулигански подбуди, което квалифицира престъплението като такова от общ характер. Заявява,че наказателното производство не трябва да се спира, а да продължи като такова от общ характер.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 402/2024 год. по описа на РУ-Свищов/ пр. пр. № 7553/2024 год. по описа на Районна прокуратура Велико Търново/ е образувано на 19.12.2024г. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130,ал.1 от НК, за това, че на 18.10.2024г. в с.Х.Д.о, по хулигански подбуди 1 е нанесена лека телесна повреда на В. Н. Д..

В хода на разследването прокурора е установил следното:

Пострадалият В. Н. Д. живее заедно със съпругата си- св. Й. Д.а в село Х.Д.о, общ.Свищов. Той отглеждал овце и кози в имот на негов роднина- тъст в същото населено място. В съседен на този имот живее Г. К. П., който също отглежда кози. Между двамата е имало конфликти относно ползването на ливада, на който пасели стадата им, собственост на Община Свищов, както и по повод на други имоти , които ползват във връзка с дейността по отглеждане на животни. Между имота на тъста на В. Н. Д. и имота, в който живее Г. К. има земя/ ливада/. Този имот , който визуално представляват празно дворно място е съставен от три парцела с един административен адрес ******** и е държавна собственост. За същото място В. Н. Д. и Г. К. имали спор, който да го ползва и обработва и да пасе животните си в него.

На 18.10.2024г. пострадалият В. Д. видял, че Г. К. бил с трактора си в този двор. В същият пострадалият Д. бил засял люцерна. Той направил забележка на К. какво прави на тази ливада, в резултат на което се скарали.