Определение № 5198 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5198 гр. София, 13.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002102640 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител държавен инспектор Г. Д. – Т. против решение № 398/03.04.2025г. постановено по в.гр.д. № 1294/2024г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение от 05.03.2024г. постановено по гр.д. № 1502/2018г. по описа на СГС, с което на основание чл. 153, ал. 5 вр.

§ 5, ал. 2 от ЗОНПИ /чл. 74 от ЗОПДНПИ, отм. бр. 7/19.01.2018г./ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против М. М. Т. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с обща цена 149 013 лева, както следва: сумата в размер на 123 528 лева, представляваща пазарната стойност към края на проверявания период на отчужден недвижим имот, а именно апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], ет. ...., вх. ......; сумата в размер на 5000 лева, представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № ......................., двигател № ......................, с дата на първа регистрация 04.01.2006г., цвят „черен“; сумата в размер на 14 765 лева представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“, рег. [рег.номер на МПС] , рама № ..........................., двигател № ............................ с дата на първа регистрация 01.03.2005г., цвят „син металик“;

1

- сумата в размер на 5720 лева, иззета от проверяваното лице с протокол за претърсване и изземване от 04.05.2015г. по пр.пр. № 411/2014г. по описа на СП.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства, въз основа на които да извърши самостоятелна и собствена преценка за наличие на доказателства за значително несъответствие, а е възприел изцяло анализа на първоинстанционния съд. Без да извърши необходимата обосновка на изводите си, без да е обсъдил събраните по делото експертни заключения, въззивният съд е приел, че не е налице значително несъответствие между нетния доход и придобитото имущество за целия проверяван период. Въззивният съд не е посочил меродавната стойност на имуществото, за да извърши съпоставка за определяне на значително несъответствие – стойността към началото на проверявания период, стойността към момента на придобиване, стойността към края на проверявания период, към датата на предявяване на иска или друга стойност.

Незаконосъобразно и нелогично съдът е извършил единствено съпоставка между стойността на имуществото към началото на проверявания период и цената на претендираното имущество, включено в петитума на иска. Съдът не е съобразил също, че ЗОПДНПИ /отм./ не поставя изискване за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество.

Изследвал е пряката връзка, без да изследва косвената такава, нито изискуемото разумно съмнение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на ответника – участие в престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и осъществяваната от ответника дилърска дейност за продажба на различни видове наркотични вещества, която може да генерира значителни незаконни парични средства, тъй като не само, че не е еднократен акт, но е извършвана при условията на предварителен сговор. Счита, че фокусът следва да бъде поставен върху анализа на паричните потоци, с оглед преценка на тяхната законност или не, а не върху стойността на придобитото имущество, налично в края на проверявания период. Тогава към отрицателния нетен доход следва да се прибави наличното имущество и така да се образува несъответствието, което е значително, ако надвишава 150 000 лв. На отнемане в полза на държавата ще подлежи наличното имущество, независимо от неговата стойност, защото се предполага, че е незаконно придобито.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът М. М. Т., чрез процесуален представител адв. Е. Е. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен 2 акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: исковата молба инициирала производството пред СГС е предявена на 02.02.2018г. Ответникът М. М. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 20006/2015г. по описа на ГД „БОП” София, прокурорска преписка № 411/2014г. по описа на Специализирана прокуратура за престъпление по чл.

354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 4, т. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 и т. 25 от ЗОПДНПИ /отм./, за това, че в периода от неустановена дата през месец януари 2014г. до 04.05.2015г. на територията на [населено място] е участвал в организирана престъпна група - чл. 93, т. 20 от НК, представляваща структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл.

354а, ал. 1 и ал. 2 НК и на 04.05.2015г. в жилище, находящо се [населено място],[жк], ет. 7, ап. 28, без надлежно разрешително съгласно чл. 73 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 30 ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества, разпределени по обекти, съгласно ЕС № 1022Х/2015г. на СДВР /канабис, хашиш, анфетамини и кокаин/. Със споразумение от 03.07.2019г., одобрено от съда по НОХД № 2001/2019г. по описа на СГС – СНС М. М. Т. е признат за виновен в извършване на описаното престъпление, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за срок от пет години.

С Протокол от 02.10.2015г. е образувана проверка по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ срещу обвиняемия за установяване значително несъответствие в имуществото на М. Т..

Проверяваният 10-годишен период е определен от 02.10.2005г. до 02.10.2015г. В този период М. Т. бил неженен, без деца.

Като налично имущество към началото на проверявания период – 02.10.2005г. приел нива, находяща се в землището на [населено място], обл. П., м. „................“, с площ от 500 кв.м., придобита от ответника на основание договор за дарение по НА № .............г. Имотът е продаден с НА № ..................г. По твърдения на ищеца, без представени доказателства по делото пазарната стойност на имота към 02.10.2025г. е 250 лв.

Споделил приетото от първоинстанционния съд обсъждане на заключенията на проведени по делото основна и повторна СТЕ и САТЕ, както и основно и допълнителни заключения на СИЕ, въз основа на които е приел за установено, че през проверявания период ответникът е придобил възмездно следното имущество: един недвижим имот – апартамент № 6 в [населено място], с пазарна стойност към момента на придобиване на 17.09.2008г. – 139 904 лева, а към момента на отчуждаване на 16.09.2016г. – 123 528 лева; лек автомобил, марка 3

„Фиат“, модел „Пунто с пазарна стойност към момента на придобиване на 11.02.2013г. – 7000 лева, а към момента на отчуждаване на 23.05.2017г. – 4060 лева; лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“ с пазарна стойност към момента на придобиване на 04.08.2014г.

– 11400 лева, а към момента на отчуждаване на 27.04.2016г. – 9100 лева.

Съобразно допълнителното заключение на СИЕ /л. 2235-2256 от първоинстанционното дело/, за проверявания период доходите на М. Т. по данни от НАП и НОИ са общо в размер на 4123.68 лв. Размерът на извършените обичайни и извънредни разходи от М. Т. за същия период е 145566.12 лв. Размерът на нетните доходи на ответника е /-/ 141 442.44 лв., а общата стойност на придобитото имущество през проверявания период е в размер на 188 111.20 лв. Експертът установил, че от представените по делото документи не се установява наличие на имущество към началото на проверявания период, т.е. към 02.10.2005г.; не се установява налично имущество към края на проверявания период – към 02.10.2015г.; няма налични средства по банковите сметки на М. Т..

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд изложил съображения, че за да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество при условията на отменения ЗОПДНПИ, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: лицето, да е било привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; през проверявания период лицето да е било придобило имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ /отм./; при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000 лева за целия проверяван период /в редакцията на тази дефинитивна разпоредба към релевантния момент от времето/; въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ обосновано е онова предположение, когато се установява значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице /над 250 000 лева/. Уточнил, че изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДР на този закон с ДВ, бр. 103/2016г. действа ex nunc, като изрично в този смисъл е § 15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, ДВ, бр. 103/27.12.2016г., предвиждащ започналите, но неприключили до влизането в сила на този закон проверки и производства да се довършват по досегашния ред. Приел в тази връзка за установено от документите по делото, че процесната проверка е започната преди 27.12.2016г.; имуществото да е било придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ /отм./ в период от 10 години назад от предявяване на иска и то да не е било придобито със законен източник на средства. Първите четири материални предпоставки посочил, че следва да бъдат установени от ищеца КОНПИ чрез пълно и главно доказване, а на ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

При така очертаните предпоставки, за да определи дали имуществото на ответника се е увеличило и дали това увеличение е с поне 250 000 лв. /респ. 150 000 лв./ с оглед разпоредбата на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ вр. § 15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, обн., ДВ, бр.

4

103/27.12.2016г. пристъпил към сравнение между стойността на притежаваното от ответника имущество в началото на проверявания период и стойността на имуществото в края на проверявания период. От приетите по делото доказателства /заключения на вещи лица и свидетелски показания/, които са анализирани обстойно от първоинстанционния съд в мотивите на решението му приел, че не е налице предпоставката да е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000 лева или 150 000 лв. за целия проверяван период /без значение коя от двете стойности се вземе предвид/. Поради неустановяване на тази предпоставка предвидена в закона приел, че е безпредметно обсъждането на останалите визирани в законовата разпоредба основания за постановяване на отнемане на имущество в полза на държавата. Отделно обосновал неоснователност на предявените искове поради липсата на събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност на ответника, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане. Позовал се е на решения на ЕСПЧ по делата "Т. и други срещу България" /жалба 50705/2011/, "Й. и други срещу България" /жалби 265/3017г. и 26473/2018/, съгласно които намесата в правото на собственост – чрез отнемане на имущество, може да е законосъобразно, когато се осъществява въз основа на законова норма и когато преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност/ и това изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел. Според ЕСПЧ "националният съд, постановяващ отнемането, следва да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение /§ 122 от дело "Й. и други срещу България"/. За приложимостта на посочените решения на ЕСПЧ към разглежданите казуси се позовал и на практика на ВКС по решения № 50104/2024г. по гр.д. № 4647/2021г. и № 50098/2024г. по гр.д. № 1974/2022г. В разглеждания случай съобразил твърденията на ищеца, че част от претендираното за отнемане имущество има връзка с престъпната дейност на Т. – иззета сума с протокол за претърсване и изземване по досъдебното производство. Относно останалото имущество обаче съобразил, че в исковата молба няма твърдение за пряка връзка между придобиването му и осъществената престъпна дейност, а по делото въобще не са събрани доказателства за получаване на доход от такава дейност. Ползването на презумпция за незаконност на доходите, така че имуществото да бъде отнето в полза на държавата отбелязал, че не е в синхрон с гарантираното право на мирно ползване на собствеността, не е пропорционална мярка по отношение на гарантираните основни човешки права в защита на легитимна цел и е в явно противоречие с ЕКПЧ. А ЕКПЧ е част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, които й противоречат /чл. 5, ал. 4 от КРБ/.