Определение № 11220 от 22.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11220 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20261100504038 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248,ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба подадена от адв. С. Н., процесуален представител на А. С. Д. срещу Определение №10101/ 13.03.2026 г., постановено по гр.д. 51114/2025г., 176 св, СРС, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на адв. С. Н., в качеството й на процесуален представител на ответника А. Д., за изменение на решение от 16.02.2026 г. по гр. д. № 51114/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания, че процесното определение е незаконосъобразно, поддържайки че СРС неправилно приел, че подаването на възражение по чл.414 ГПК е формална предпоставка за образуване на исковото производство, с оглед на което на адвоката на длъжника разноски не се дължат. Изтъква, че както заявителят има право на разноски в заповедното производство, така и длъжникът трябва да има такова право, когато е ангажирал адвокат, тъй като в противен случай се нарушавал принципа за равенство на страните в гражданския процес. Поддържа, че работата на адвоката не се изчерпва с подаване на „бланкетно“ възражение, а включвала проучване на делото, преценка на доказателства и срещи с клиента. Счита, че възнаграждението на адвоката на длъжника в заповедното производство следвало да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която възнаграждението за заповедно производство се определя на базата на половината от стойностите за исков процес. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да осъди „Топлофикация София“ ЕАД да заплати сумата от 400 лв. (204 евро), представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В законустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от „ Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че процесното определние е съобразено с установената по подобен вид спорове съдебна практика. Моли съдът да потвърди определението на СРС.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт който подлежи на обжалване, в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество съдът намира следното:

На 25.09.2025 г. А. С. Д., чрез С. А. Н., е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу Заповед за изпълнение № 420/31.07.2025 г. издадена по ч.гр.д № 865/2025 по описа на РСТетевен. Към възражението е бил приложен договор за правна защита и съдействие по чл.38,ал.1, т.2 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, пълномощно и списък на разноските по чл.80 от ГПК, с който се претендира сумата от 400 лева- възнаграждение на адвоката на длъжника. Във възражението длъжникът изрично е 1 поискал да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

С Решение № 2866/16.02.2026 постановено по гр. д. № 51114/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, първата инстанция е признала за установено, че А. С. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 178,65 евро (349,40 лв.) - мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 28.07.2025 г., претендирана върху сума в размер на 901,32 евро (1762,83 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и е отхвърлила иска за вземането за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата между сумата от 178,65 евро (349,40 лв.) до пълно предявения размер от 82,29 евро (356,52 лв.), поради извършено плащане в хода на процеса. Отхвърлен изцяло е бил и иска за сумата от 2,79 евро (5,45 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 28.07.2025 г., претендирана върху сума в размер на 10,84 евро (21,21 лв.), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г.

В мотивите на решението си първата инстанция е приела, че разноски на ответника в заповедното производство не се дължат, тъй като възражението по чл.414 от ГПК няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в исково,състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника.

С молба вх.№ 58187/23.02.2026 г. частния жалбоподател е поискал СРС да измени процесното решение в частта за разноските и да осъди ищеца да му заплати сумата от 400 лв. (204 евро), представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство. С процесното определение съдът е оставил без уважение, така подадената молба като е препратил към мотивите на своето решение.

Процесното определение е частично неправилно като съображенията за това са следните:

Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което и в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само указания до заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Това производство няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника /в този смисъл определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., ТК, І т. о. на ВКС/. Затова според настоящия състав, доколкото процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. случаи, то възнаграждението, съобразно § 1 от ДР на Наредбата, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида и същността на процесуалното действие.

Правоприлагането по аналогия почива върху идеята за правното равенство, правната симетрия и справедливостта. Подобни, сходни случаи трябва да се уреждат по подобен начин, защото едни и същи са принципите на законодателството, една и съща е справедливостта, един и същ и постоянен е подходът на законодателя. Сходните случаи трябва да се решават по еднакъв начин. Тази е логическата основа на способите за запълването на празнотите в правото. Аналогията на закона предполага два подобни случая, от които единият е уреден в закона, а другият не е уреден. Ето защо в конкретния случай следва да се приложи хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на други молби, за което е предвидено възнаграждението в размер на сумата от 50, 00 лева / 25,56 евро/. В този смисъл е и произнасянето на настоящия съдебен състав при други сходни казуси – напр. Определение постановено по ч. гр. д. № 7873/2025 г. по описа на СГС.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №10101/13.03.2026 г., постановено по гр.д. 51114/2025г., 176 с-в, СРС, в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на адв. С. Н., в качеството й на процесуален представител на ответника А. Д., за изменение на решение от 16.02.2026 г. по гр. д. № 51114/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, за сумата от 50 лева (25,56 евро) като ИЗМЕНЯ Определение №10101/13.03.2026 г., постановено по гр.д.

51114/2025г., 176 с-в, СРС в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. С. А. Н., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38 ЗАдв., сумата от 25,56 евро, представляваща разноски за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №10101/13.03.2026 г., постановено по гр.д.

51114/2025г., 176 с-в, СРС, в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на адв. С. Н., в качеството й на процесуален представител на ответника А. Д., за изменение на решение от 16.02.2026 г. по гр. д. № 51114/2025 г. в частта му за разноските, за разликата над сумата от 50 лева (25,56 евро) до сумата от 400 лв. (204 евро).

Определението не подлежи на обжалване – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3