Решение № 626 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002104688 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и по насрещна касационна жалба на ищеца Г. Н. К. срещу въззивно решение № 625 от 12.05.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2593/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, 12-ти граждански състав, като ответникът го обжалва в частта му, в която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 261847 от 03.06.2022 год., постановено по гр. дело № 5665/2021 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 21 с-в, е уважен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по чл. 201 НК, по което ищецът е бил оправдан с присъда от 26.03.2018 год. по ВНОХД № 13/2018 год. на Окръжен съд – Монтана, влязла в сила на 09.10.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2018 год. до окончателното й изплащане, а ищецът – в частта му, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв.

С определение № 591 от 07.02.2025 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.

1

1, т. 1 ГПК и по двете касационни жалби по следния въпрос: За определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и за тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?

В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е присъдил обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер, в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. В обжалваното решение не били изложени мотиви за значението на всяко едно от установените обстоятелства по делото за размера на обезщетението и за наличието на причинно-следствена връзка с причинените вреди, както и не било отчетено, че за ищеца не били настъпили трайни вредни последици, в т.ч. за неговото физическо и психическо здраве, за професионалното му развитие, въпреки че за известен период от време той бил останал без работа и финансовото му положение било затруднено; наказателно производство и обвинението не били публично разгласени и били станали достояние единствено на ограничен кръг близки, познати и колеги; към момента на образуване на наказателното производство ищецът бил в активна трудоспособна възраст /54 год./, която предполагала по-висока устойчивост към стреса от наказателното преследване. Въззивният съд не бил съобразил също така интензивността на наказателното преследване, както и че на ищеца била наложена мярка за неотклонение „подписка“, като не му били определяни други мерки за процесуална принуда. Необоснован бил изводът, че е налице пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и получените от ищеца заболявания – артериална хипертония и диабет. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не били взети предвид и продължителността на наказателното производство и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на увреждането.

Ответникът по касационната жалба Г. Н. К. счита, че въззивното решение е правилно в обжалваната от Прокуратурата на Република България част.

В насрещната касационна жалбата на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил отчел, че претърпените от ищеца неимуществени вреди били над обичайните такива, както и тяхното конкретно отражение върху живота на ищеца, поради което присъдил обезщетение в занижен размер, в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. За времето от 11.04.2016 год. до 09.10.2018 год. по 2 отношение на ищеца била постановена окончателна осъдителна присъда за престъпление, което не бил извършил, като през този период изпитвал несигурност и страх от развитието на житейския си път. Впоследствие бил оправдан след възобновяване на наказателното производство, а оправдателната присъда била протестирана от прокуратурата. Участвал в множество процесуални действия, настъпили били трайни и необратими последици за здравето му, загубил възможността да намери работа и да се пенсионира със сравнително добра пенсия, загубил приятели, доброто му име и професионалната му репутация били компрометирани. Въззивният съд не бил отчел в пълна степен обстоятелствата, че ищецът изпитвал несигурност и страх за развитието на житейския си път с по-голям интензитет за периода от 11.04.2016 год. до 09.10.2018 год., когато бил с постановена осъдителна присъда за престъпление, което не бил извършил, както и загубата на контакти, приятелства, обкръжение и изградения си обществен и социален статус. Въззивната инстанция не била обсъдила обстоятелството, че във воденото наказателно производство били извършени редица незаконосъобразни действия от страна на разследващите органи и прокуратурата, а отделно от това отношението на държавните органи било унизително и уронващо честта на ищеца. Не било отчетено и това, че наказателното производство се било развило, когато ищецът бил на 54 години, като тъй като бил загубил възможностите си за намиране на работа, на практика бил загубил и възможността да се пенсионира със сравнително добра пенсия – поради проявилите се здравословни проблеми понастоящем бил пенсионер по болест с минимална пенсия. Не бил съобразена и икономическата ситуация в страната и процента на инфлация.

Ответникът по насрещната касационна жалба Прокуратурата на Република България счита, че въззивното решение е правилно в обжалваната от ищеца част.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 год., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 год., ОСГК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, решение № 319 от 17.11.2015 год. на ВКС по гр. дело № 2829/2015 год., ІV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о., ГК, Решение № 192 от 27.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4814/2022 год., ІV г. о., ГК, Решение № 234 от 17.04.2024 год. на ВКС по гр. дело № 889/2023 год., ІV г. о., ГК, Решение № 377 от 19.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от 3 касаторите решения и др. Според тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид /извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързани с отговорности в публичен интерес/ и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/.

Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване.

4

Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване. В този смисъл присъденото парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т.е. да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай.

Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди.

Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Поради това, в мотивите към решението съдът, в т.ч. въззивната инстанция, когато пред нея е спорен въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва да обсъди всички конкретни обстоятелства, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.