Определение № 2145 от 08.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2145 гр. Варна, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500878 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр.чл. 232 от ГПК.

Възз.ч.гр.дело № 878 по описа на ВОС за 2025 година е образувано по частна жалба с вх.№ 16795/21.02.2025г., уточнена с молба вх. № 20132/05.03.2025г., на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София бул. България 49 бл. 53Е вх. В, чрез пълномощник юрк И.Т., срещу протоколно определение с рег. № 742/10.02.2025г., поправено с Определение рег. № 4062/26.03.2025г., с което е прекратено производството по гр.д. № 14033/2024г. по описа на ВРС, 46 състав в частта за разликата над сумата от 365.57 лева до първоначално претендираната сума в размер на 499.95 лева, на осн. чл. 232 от ГПК.

Жалбоподателят счита, че производството по делото е прекратено неправилно, тъй като платеното по допълнителните услуги Фаст и Флекси е размер на 245.43 лева, до който размер ответникът признава иска, съотв. производството следва да бъде прекратено за тази сума. Сочи, че оспорва предявения иск за сумата над 245.43 лева до сумата от 356.57 лева. Настоява за отмяна на обжалваното определение при съобразяване с признанието на иска за посочения размер.

Ответникът по частната жалба – П. А. А. с адрес в гр.Варна, чрез пълномощник адв. П. Н. ВАК, редовно уведомена, в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че мотивът на ответника, сега жалбоподател, за обжалване на постановеното определение, изразяващ се в оспорване на предявения иск за сумата над 245.43 лева до претендирания – 365.57 лева, представлява оспорване по съществото на спора и доколкото с обжалваното определение съдът не се произнася по основателността на иска, то същото, направено с частната жалба, е недопустимо.

Моли за оставянето й без уважение.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от 1 легитимирана страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда.

Производството по гр.д. № 14033/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявен от П. А. А. с ЕГН ********** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 гр. София, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 499.95 лв., представляваща недължимо платено по сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40016028281/14.03.2023г. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

С протоколно определение от открито съдебно заседание рег. № 742/10.02.2025г. след заявено от ищеца искане по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение чрез намаляване размера на предявената осъдителна претенция от 499.95 лева на 365.57 лева и е прекратил производството по делото в частта за разликата над сумата от 356.57 лева до първоначално претендираната сума в размер на 499.95 лева, на осн. чл. 232 ГПК.

По същество : Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна в предмета му, която се изразява в замяна на основанието или петитума или добавяне на ново основание или на нов петитум към основанието и петитума на първоначалния иск.

Изменението на петитума може да се изрази в увеличаване или намаляване на неговия размер, в промяна на неговия предмет или във вида на търсената защита.

В конкретния случай в първото по делото открито съдебно заседание ищецът е заявил намаляване на първоначално заявения размер от 499.95 лева на 365.57 лева, като за разликата е оттеглил иска.

Оттеглянето на иска (или на част от него) е процесуално действие на ищеца, с което той десезира съда с правния спор, като запазва възможността да заяви претенцията си с нов иск.

Доколкото оттеглянето на част от исковата претенция е предприето от ищеца до приключване на първото по делото заседание, то по арг. от чл. 232, изр. първо от ГПК, то съгласието на ответника не е било необходимо.

Независимо от предоставената от първоинстанциония съд възможност ответникът не е успял в уточнителната молба от 05.03.2025г. да поясни както възраженията си по отношение твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, така и да въведе адекватен петитум като конкретизира искането си, затова въззивният съд приема, че подадената частна въззивна жалба е бланкетна.

Съдът съобразява, че съгласно Тълкувателно решение №6/2017г. от 15.01.2019г., пост. по тълк.дело № 6/2017г. на ОСГТК, ВКС законът предвижда частната жалба да съдържа указание в какво се състои порочността на обжалваното определение като въвежда изисквания за редовност, установени с чл. 275, ал.2 от ГПК по метода на препращането към чл. 260, чл.

261 и чл. 262 от ГПК. Същевременно отсъствието на такова указание не е 2 основание частната жалба да бъде оставена без движение и да бъде върната.

Същата е редовна и по нея съдът дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал.2 от ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Паралелно, ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което решава въпросите, включени в предмета на производството.

При извършената служебна проверка, се установява, както се посочи по-горе, че обжалваното прекратително определение е постановено след предприета от ищеца самостоятелна инициатива за оттегляне на част от исковата претенция по реда на чл. 232 от ГПК. Доколкото същото е сторено до приключване на първото по делото съдебно заседание, то по арг. от чл. 232 изр. първо ГПК правилно съдът не е съобразявал наличието на съгласие на ответника за прекратяване на съдебното производство в съответната част на иска. На страните е указана възможността и срока за обжалване, както и инстанцията, пред която съдебният акт подлежи на въззивно обжалване.

При така установените факти въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно, при съобразяване с изразената от ищеца воля за изменение на иска чрез намаляване размера му, придружено с оттегляне на иска в съответната част, е приложил относимата процесуална норма на чл. 232 от ГПК.

Въведеното от ответника в частната жалба възражение, че съдът неправилно е прекратил производството за сумата в размер на 356.37 лева, тъй като платеното от ищеца по допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер на 245.43 лева, и производството следвало да бъде прекратено за сумата до 245.43 лева, до който ответникът признавал иска, е неоснователно.

На първо място, прекратяването на съдебното производство след оттегляне на част от размера на исковата претенция от съда е изцяло съобразено с декларираната в съдебно заседание воля на ищеца и доколкото е сторено преди приключване на първото по делото съдебно заседание не се съгласува с волята на ответника, по арг. от чл. 232 изр. първо от ГПК.

На следващо място изявлението на ответника, сега частен жалбоподател, за признаване на иска за сумата от 245.43 лева до претендирания размер от 365.57 лева, представлява становище по съществото на спора, а в обжалваното прекратително определение съдът не е оправомощен, и съответно правилно не се е произнесъл по основателността на иска. Последното е сторено с постановеното по делото решение, което може да бъде обжалвано по съответния ред.

Като правилен и законосъобразен обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. № 742/10.02.2025г., 3 поправено с Определение рег. № 4062/26.03.2025г., с което е прекратено производството по гр.д. № 14033/2024г. по описа на ВРС, 46 състав в частта за разликата над сумата от 365.57 лева до първоначално претендираната сума в размер на 499.95 лева, на осн. чл. 232 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4