Решение № 32 от 03.06.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр. Добрич , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500169 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№260862/27.11.2020г. от *** Г. Т., представлявано от директора И.

И.

И., чрез упълномощения адв.М.Д.-ДАК, срещу решение

№260016/10.11.2020г. по гр.д.№199/2020г. на РС-Ген.Тошево, с което се:

Отменя Заповед № РД-05-140/6.08.2020г. на директора на *** за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и за прекратяване на трудовия договор на ЮЛ. ИВ. Й.

ЕГН **********, като признава дисциплинарното уволнение за незаконно; Възстановява ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН ********** на длъжността „***“, която е заемал преди уволнението;Осъжда *** Г. Т., да заплати на ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН ********** както следва: сумата от 3 150 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода от 7.08.2020г. до 2.11.2020г . ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба14.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата в общ размер от 1 620 лв., сторени разноски по делото, ведно със законната лихва, считано от 1 влизането на решението в законна сила до окончателното изплащане.

Въззивникът намира решението за неправилно и необосновано. При постановяването му районният съд не обсъдил всички доказателства по делото, вкл.показанията на свидетеля. Необоснован бил извода на съда , че на Й. не е вменено задължение да извършва *** и да *** през жътвената кампания. Същият бил запознат със заповед №РД05-116/02.07.2020г. на директора на ***, с която изрично му било вменено задължението по *** и ***.Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор по жалбата от насрещната страна, със становище, че решението е правилно, обосновано и постановено при липса на нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска да бъде потвърдено.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 17.11.2020г., жалбата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решение е постановено по предявени от ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН ********** от гр.Г. Т., *** , срещу *** - Г. Т., искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № РД-05140/6.08.2020г. на директора на *** за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ на основание чл. 187, ал.1, т.7, т. 3 от КТ-неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, дадени със заповед №РД 05-116/02.07.2020г., да *** и *** на транспортните средства в поверената му бригада, считано от 03.08.2020г..; за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „***”; за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа в 2 резултат на уволнението за периода от 07.08.2020г-02.11.2020г. в размер на сумата от 3 150лева/съгласно изменение на иска в открито съдебно заседание на 02.11.2020г./.

Според твърденията в исковата молба, правото си на отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищеца извежда от липсата на извършено дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.7 от КТ; липсата на изпълнена от страна на работодателя процедура по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като не бил уведомен, че писмените обяснения се искат във връзка с налагане на дисциплинарно наказание; нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в заповедта липсвали сведения относно конкретното нарушение, описано с обективни и субективни признаци и време на извършване. Излага и, че в заповедта като правно основание била посочена разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ-системни нарушения на трудовата дисциплина, но не били описани такива. Налице било несъответствие между посоченото правно основание и фактическите обстоятелства.

В писмения отговор на исковата молба ответникът е изразил становище за законосъобразно упражнено право на уволнение при спазване на процесуалните правила, вкл.по чл.193 и чл.195 от КТ, и при наличие на неизпълнение на трудово задължение, възложено със заповед №РД 05116/02.07.2020г. на директора на ***, съгласно която на *** било възложено *** и *** на *** и ***/БПП/. Заповедта била сведена до знанието на ищеца срещу подпис. От докладната от 28.07.2020г. на С. С.-*** било видно, че заповедта е изпълнена от колегата на ищеца, но не и от него. В дадените писмени обяснения ищецът и не отричал, че не е изпълнил заповедта. Именно неизпълнението на законовото нареждане на работодателя било основание за налагане на наказанието. Освен със заповедта, задължението за отчетност на контролираните процеси било възложено на ищеца и с длъжностната характеристика за заеманата длъжност ***, връчена му на датата 11.10.1999г.

Уволнението не било основано на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, упомената в заглавната част.

С атакуваното решение предявените искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, предмет на въззивно обжалване, са уважени по съображения на районния съд за липса на успешно проведено доказване на наличието на 3 основание за уволнение, тъй като не е доказано на ищеца да е вменено задължение да извършва *** и да *** през жътвената кампания с връчване на длъжностна характеристика за длъжността „***“, която е заемал от 2017г. до уволнението му, липсвала и заповед по чл.120 от КТ за извършване временно на друга работа.

Във въззивната жалба няма оплаквания във връзка с установените от районния съд фактическите обстоятелства относно възникването и съществуването между страните на трудово правоотношение за неопределено време. Установява се от документите приложени към трудовото досие на ищеца, че трудовото правоотношение между страните датира от 1999г., когато по силата на трудов договор №00238/24.11.1999г. ищецът е бил назначен на длъжността „***-***“ в ***/тогава ***/. С допълнително споразумение №309/27.07.2000г. е бил преназначен на длъжността „гл.*** ***“. В приложената към трудовото досие на ищеца заповед №826д/11.11.2016г., издадена на основание чл.118, ал.3 от КТ, във връзка с писма на председателя на *** /съкратено ССА/ и утвърденото щатно разписание на ***, ищецът фигурира като заемащ длъжността „***- гл. ***“. С допълнително споразумение №222/07.08.2017г. ищецът е преназначен на длъжността „***“. Към трудовото досие има приложена длъжностна характеристика за длъжността“***“, връчена на ищеца на 11.10.1999г. Няма спор, че по професия ищецът е ***, установява се и от приложените към трудовото досие документи за придобито образование и квалификация.

Принципно *** като такъв принадлежи към професионалната категория ръководни работници/служители, т.е. в основата на трудовите му функции са знания, умения, опит в съответна област на дейност. Според показанията на разпитания по делото свидетел С. С., заемащ длъжността „***“ от 14.10.2019г., пряк ръководител и на ищеца, по щатно разписание ищецът е ***, но е ***, длъжностните му задължения са по длъжностна характеристика, връчена на 11.10.1999г.

Със заповед №РД05-116/02.07.2020г. на директора на ***, във връзка с провеждането на жътвената кампания на житните култури е наредено *** и *** да се извършва от *** на *** и БПП/***/. Контролът по изпълнение на заповедта е възложен на ***. Разпоредено е препис от заповедта да се връчи „по принадлежност за сведение и изпълнение“.

4

Няма спор между страните, по данни и от извлечение от тетрадка „заповеди-прод.-16.10.2018г.“, заповед №РД05-116/02.07.2020г. е връчена на ищеца на 03.07.2020г.

Показанията на свидетеля С. С. съдържат информация и, че заповедта е връчена и на другия ***- И. Н., че целта на издаването и е да се обезпечи правилната отчетност на пристигащата от съответните полета продукция през жътвената кампания. Тези, които получили заповедта, Ю.Й. и И. Н., трябвало да си осигурят товарителниците от деловодството. Свидетелят, който работи в *** от 2019г., твърди да знае, че предните години отчетността на продукцията от полетата била възлагана на отчетници. Отчитането през 2020г. от *** се наложило поради намалените обеми на продукцията и за спестяване на разходи.

Свидетелят С. С. е автор на докладна вх.№93-93/29.07.2020г. В качеството си на заемащ длъжността „***“, на който е възложен контролът по изпълнение на заповед №РД05-116/02.07.2020г., същият е уведомил работодателя, че *** и *** в *** е организирано и извършено от *** И. Н. и, че *** в *** и *** не е извършено от ***а Ю.Й..

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № РД-05-140/6.08.2020г. на директора на *** /компетентността на органа, издал обжалваната заповед е безспорна/ на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е. поради наложено със същата дисциплинарно наказание „уволнение“. Като конкретни причини за налагане на наказанието е посочено, че „при провеждане на жътвената кампания на житни култури 2000г е извършил дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.7 от КТ- неизпълнение на законни нареждания на работодателя, т.е. не е изпълнил заповед №РД05116/02.07.2020г. да *** и да *** на транспортните средства в поверената му бригада“.

Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или служителя. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали 5 събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение.

Дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на заповедта/чл.195 ал.3 КТ/, в случая това е датата 06.08.2020г., който факт в не е и спорен между страните.

В тежест на работодателят, като носител на субективното право да налага дисциплинарно наказание, е да докаже при оспорване, че го е упражнил законосъобразно, вкл. че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че неговите действия във връзка с налагането на наказанието са съобразени с процесуално и материално - правните норми.

Ищецът не оспорва, че са му искани обяснения във връзка с вменените му нарушения. Процедурно нарушение по чл.193 от КТ обосновава само с твърдения, че не е бил уведомен, че писмените обяснения се искат във връзка с налагане на дисциплинарно наказание. Към трудовото му досие е приложено адресирано до него искане изх.№93-94/29.07.2020г. за даване на обяснения „защо при провеждане на жътвената кампания на житни култури не е извършено *** и ***“, връчено му на 29.07.2020г. Приложени са и адресирани от ищеца до работодателя обяснения вх.№93-98/31.07.2020г., които съдържат обстоятелства във връзка с констатираното от работодателя чрез докладната на ръководителя производство С. С. неотчитане от ищеца при жътвената кампания 2000г. на транспорта и ***, преценено от работодателя като несъответно на възложените задължения със заповед №РД05-116/02.07.2020г. Нарушенията, за които са поискани писмени обяснения / и за които са дадени от ищеца обяснения/ са идентични на нарушенията, посочени в процесната заповед като фактическо основание на дисциплинарното уволнение, респ.наказанието е наложено за деяние, за което са поискани и дадени обяснения, респ.обезпечено е правото на ищеца да направи своите възражения. Няма вменено от закона задължение на работодателя за изрично уведомяване на работника/служителя относно започналата дисциплинарна процедура, неизпълнението на което да съставлява процесуално нарушение и основание за отмяна на заповедта.