Решение № 277 от 26.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. С.З., 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Н. Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20265500500437 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Н. М. Б. от с.М., общ.Г., чрез адв.Н. А. от АК С.З. против решение №15 от 14.04.2026г. постановено по гр.д. №385/2025г. по описа на Районен съд Г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за признаване на установено на основание чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по отношение на ТО на НОИ – РУ „Социално осигуряване“, гр.С.З., че е полагал труд за периода м.април 1977г – м.октомври 2001г. в МТС гр.Г., като неоснователен.

Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че в хода на производството по безсъмнен начин са доказали, че от началото на месец април 1977г. жалбоподателят е започнал работа в МТС Г., като тракторист в бригада „Растителна защита“ при условията на втора категория труд. Сочи, че в периода между 1993г. – 1997г. предприятието се преименува на „Г.“ ЕАД, като след този период предприятието е излязло в ликвидация. Въззивникът сочи, че тъй като в момента в предприятието липсва цялата документация – ведомости за заплати и други документи удостоверяващи положеният от него труд, ТД на НОИ, гр.С.З. е издадено удостоверение по чл.5 от Закона за доказване правото на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Това е наложило ползването на 1 свидетелски показания като доказателство за твърдените факти.

Въззивникът не споделя извода на първоинстанционният съд, че свидетелските показания не следва да бъдат приети, поради липса на документи доказващи правото им да бъдат признати в този процес. Сочи, че по делото са били представени трудови книжки с отбелязване от работодателя, че свидетелите са работили по едно и също време с жалбоподателя и счита, че това обстоятелство определя доказателствената им сила.

Молят съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно и се произнесе по съществото на иска, като приеме, че същият е основателен и доказан.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна ТП на НОИ, гр.С.З., чрез гл.юрисконсулт Т.Г.И. упълномощена с пълномощно №1039-23-3/25.01.2023г. от Д.В.Щ. – Директор на ТП на НОИ – гр.С.З., с който взема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази насока. Считат, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които в случая се явяват недопустими, както и че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че в процесния период е извършвал трудова дейност.

Молят съда да отхвърли, като неоснователна и недоказана жалбата на въззивника Н. Б. и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Въззивникът Н. М. Б., редовно и своевременно призован, не се явява, но изпраща процесуален представител, надлежно упълномощен по делото адв. Н.

А. от АК С.З., който заема становище, че жалбата е основателна и доказана и като такава следва да бъде изцяло уважена, ведно с всички законни последици от това.

Въззиваемият „Г.“ ЕАД, редовно и своевременно призовани чрез процесуалния си представител и при условията на чл.50, ал.2 от ГПК не се явяват и не изпращат представител по делото пред въззивната инстанция.

Вторият въззиваем ТП на НОИ – С.З. , редовно и своевременно призовани, чрез процесуалния си представител, явява се гл. юриск. Т.И., надлежно упълномощена по делото, като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения за това са изложени в съдебното заседание по съществото на делото от датата 01.07.2026 год.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

2

Между страните по делото няма спор относно допустимостта на иска, доколкото е представено удостоверение от ТП на НОИ С.З. по смисъла на чл.

5, ал. 2 от ЗУТОССР, от което се установява, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурител МТС Г. /Г./ гр. Г..

Основателността на предявения иск действително е обусловена от установяване при условията на пълното и главно доказване, че ищеца и въззивник е полагал труд в МТС Г. като тракторист за периода 1977 г. - 2001 г.

Доказателствената тежест лежи изцяло върху ищеца.

За доказване на твърденията си той е ангажирал гласни доказателствени средства, като разпитаните свидетели заявяват, че за различни периоди /от целият претендиран период/, ищецът е работил по трудово правоотношение като тракторист - от 01.03.1981 г. до 20.12.1990 г. и от 24.10.1994 г. до 30.09.1995 г. за свидетеля Н.П., а за свидетеля Р.Л. от 24.11.1982 г. до 20.12.1990 г. и от 02.06.1995 г. до 30.09.1995 г. Двамата свидетели описват, че са работили с ищеца, но и двамата са били в с. М., а ищецът в гр. Г..

Допуснатият и разпитан свидетел Р.А., се установи, че не е работил нито в МТС гр. Г., нито в дружеството Г. ООД гр. Г..

Точката на противопоставяне и основния въпрос поставен с въззивната жалба е дали свидетелските показания на същите свидетели са допустимо доказателствено средство с оглед законовата рестрикция в тази насока.

Съгласно императивната и специална норма на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР „по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа". В нормата се казва, че в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат само следните документи:

1.трудов договор;

2.уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; 3. допълнителни споразумения; 4. заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит;5. трудови книжки;6. осигурителни книжки;7. решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение;8. договори за възлагане на управление и контрол;9. други подобни документи. Така абсолютна предпоставка за допустимост на свидетелски показания във връзка с установяване на трудов стаж се явява такъв документ, който да отговаря на изискванията, разписани в ал. 1 и да е от вида, на тези, изброени в ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР.

3

Изброяването на видовете писмени доказателства наистина не е изчерпателно и законодателят е дал възможността извън посочените, да се представят и "други" документи/писмени доказателства, "в зависимост от характера на упражняваната дейност". Те обаче категорично и еднозначно трябва да притежават общ белег - този по алинея 1, която ултимативно изисква документите, установяващи вероятността на трудовия стаж, да "са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа". Това се налага поради необходимостта от максималната достоверност на значително отдалечената назад във времето информация и за да се избегне косвеното установяване на факти от фундаментално значение в пенсионното/осигурителното правоотношение.

Нормата е повелителна и не подлежи нито на разширително, нито на предпочитателно тълкуване и прилагане. Едва след удовлетворяване на тези квалифициращи изисквания от страна на представените писмени доказателствени средства, могат да бъдат допустими и гласни доказателствени средства - свидетелски показания.

В настоящият случай ищецът не е представил нито едно писмено доказателство, включително и с въззивната си жалба, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, по време на полагане на стажа, а именно - МТС гр. Г.. По делото са поискани и допуснати от първата инстанция и гласни доказателства. На основание чл.6, ал.1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.

След като не е изпълнено основното изискване на правната норма, то показанията на разпитаните от съда свидетели на практика се явяват негодно доказателствено средство, доколкото събирането им е било изначално недопустимо.

Това прави иска изцяло недоказан, а оттам - и неоснователен, което налага неговото отхвърляне.

За да бъде уважен искът по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение именно с посочения от него първи ответник МТС Г. преобразувано впоследствие в Г. ЕАД, и че съществуват някакви негови документи от това трудово правоотношение, което е било прекратено също впоследствие. В тежест на въззивника и ищец е да установи, че е полагал труда си в посоченото от него МТС Г. като тракторист, именно за периода 1977г.- 2001г., т.е. доказателствената тежест лежи изцяло върху ищеца и жалбоподател.

В сега действащата разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР писмените доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж трябва да са издадени от

4 работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Следователно възможността документите да изхождат от друго предприятие или учреждение е отпаднала.

Следователно, законодателят е предвидил допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж при две кумулативно дадени предпоставки: първо, документите да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, второ, да са издадени по време на полагане на стажа.

По делото и пред двете съдебни инстанции, не се представиха от ищеца, никакви документи, за периода от 1977 г. до 1997 г. които могат да бъдат ценени като писмени доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, обосноваващи вероятността на претендирания трудов стаж на ищеца, както и допустимостта за установяването му със свидетелски показания.

В цитираната разпоредба са предвидени императивно предпоставките, на които документите, трябва да отговарят, а именно да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 9 на ППВС № 8/1963 г., където по въпроса се препраща към Тълкувателно решение № 59 от 1. VI. 1962 г. по гр. д. № 54/1962 г., ОСГК.

В тази насока въззивният съд намира, че се доказа от материалите и доказателствата по делото, че оплакването на въззивника за неправилна и необоснована преценка на събраните по делото гласни доказателства е изцяло неоснователно, тъй като същите по цялото първоинстанционно производство са дори и недопустими.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на закона първоинстанционният съд е приложил, както процесуалния, така и материалния закон. Несъстоятелни са твърденията на процесуалния представител на ищеца и въззивника във въззивната му жалба, че същият е доказал по надлежния ред своите твърдения и съответно възражения към обжалвания съдебен акт. .