Решение № 515 от 20.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Благоевград, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200500978 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба от адв.Г. Ю., пълномощник на Т. ЦВ.

СП. и ГР. К. СП.-длъжници по изп.д. № 563/2018 г. по описа на ЧСИ В.Тозева с район на действие ОС-Благоевград срещу постановеното от ЧСИ разпореждане изх. №

37257/28.9.2021 г., в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателите сочат, че разпореждането, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.

Сочат, че делото е образувано на 14.11.2018 г. и от депозиране на молбата за образуването му е изминал период по-дълъг от 2 години, поради което са налице основания за прекратяване на изп. дело.

Изтъкват, че те не са уведомени за цесията, поради което в нарушение на закона е конституиран взискателя. Субективните предели на изп. лист, сочат за кредитор, посочения такъв в самия изп. лист.

За наличие на перемпцията сочат следното:

Взискателят е бездействал в продължение на 2 години, считано от 22.2.2014 г. респ. от 23.1.2015 г.

По изпълнителното дело вземането, предмет на изпълнението е погасено по 1 давност, поради което следва да бъде прогласено прекратяване на изпълнителното производство и принудителното изпълнение по същото, поради перемпция. Сочат, че образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение не се действия, които прекъсват давността. Затова молят разпореждането на ЧСИ да се отмени и се постанови от съда настъпилото по право прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Взискателят „ЕОС Матрикс“, ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Цитира т. 10 от ТР 2/2013 г на ОСГТК на ВКС и без да конкретизира факти от изпълнителното дело, сочи, че от документите, съдържащи се в него е видно, че от образуването му през 2018 г. до днешна дата е налице валидно осъществявани изпълнителни действия.

ЧСИ в мотивите по повод жалбата е посочил, че в атакуваното разпореждане арагументирано е изразил защо счита, че не са налице основанията за настъпване на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочил, е че взискателят „ЕОС Матрикс“, ЕООД е такъв въз основа на валидна цесия, за която чрез ЧСИ и пълномощно от стария кредитор е уведомил длъжниците. Посочил е, че е извън преценката на съдебния изпълнител е дали едно вземане е погасено по давност.

БлОС счита, подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидени в закона срок.

За преценка на основателността й БлОС съобрази материалите по изп.д. 563/2018 г., от които се установява следното:. Г. Ю. пълномощник на Т.Ц.

Изпълнителното производство е образувано с разпореждане от ЧСИ от 22.11.2018 г. по молба на „ЕОС Матрикс“, ЕООД от 14.11.2018 г. В молбата е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи на адресите на длъжниците, за който да бъдат уведомени с поканата за доброволно изпълнение, както и да се извърши обща справка в регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ за длъжниците и да се наложи запор върху установените налични банкови сметки.

От извършената от ЧСИ справка в регистъра на банковите сметки и сейфове се установява, че длъжникът Т. С. е титуляр на сметки в ПИБ, АД, ОББ, АД и Юробанк България, АД, а длъжникът Г.С. - е титуляр на две сметки в Банка ДСК, ЕАД С молба вх. № 10423/3.5.2019 г., изпратена по пощата на 24.4.2019 г. взискателят е поискал да се наложи запор на длъжника Т. С. във визираните в молбата 3 банки.

Изпратени са запорни съобщения до Юробанк България АД, до ПИБ, АД и ОББ, АД , получени от трите банки на 8.5.19 г.

От ОББ, АД е получен отговор, в който няма отбелязване в съответните графи сметката да е блокирана и да има наложени запори по други изпълнителни листове, като е посочено, че при липса на средства за обслужване, сметката може да бъде закрита; от отговора на Юробанк България, АД е видно, че по откритата банкова сметка липсва авоар, че има наложени предишни запори, с какъвто отговор е върнато и запорното съобщение и от 2

ПИБ, АД, че към момента сметката е блокирани с размера при бъдещи постъпления, че към момента няма наличности в сметката и че има наложени предходни запори.

Изпратено е съобщение до Т. С. за наложените й запори в трите банки, което е разпоредено да й се връчи чрез залепване на уведомление, тъй като при трите визирани от връчителя посещения на адреса, лицето не е намерено, а по данни на съседи е отразено, че тя не живее на адреса. Съобщението е изпратено на адреса, регистриран като постоянен и настоящ на лицето, според справката от НБД. Съобщението е връчено чрез залепване на уведомление на 29.8.2019 г.

До другия длъжник Г.С. е изпратено съобщение на адреса му регистриран за настоящ и постоянен, също според справката в НБД - за насрочен опис за 8.7.2019 г. от 10 ч. на движими вещи в жилището му, върнато от призовкаря, че на посочените от него три дати лицето не е открито.

Поради нередовно уведомяване на длъжника ЧСИ с разпореждане е отсрочил насрочения опис.

Насрочения за 18.11.2019 г. нов опис на движими вещи на Г.С. също е отсрочен от ЧСИ с протокол от 18.11.2019 г. Съобщението за насрочения за 18.11.2019 г. е връчен на Гр.С. на 4.10.2019 г.

С молба от взискателя вх. № 09815/9.4.2021 г. е поискано налагане на запор и на двамата длъжници на сметките в Банка ДСК, ЕАД. Запорни съобщения до „Банка ДСК“, ЕАД са изпратени от ЧСИ на 28.6.21 г.

Получени са отговори от банката на 22.7.2021 г., според които за Т. С. и Г.С. не се установява наличие на банкови сметки, подлежащи на запориране.

Чрез упълномощения в хода на производството адвокат, който по изп. дело се е афиширал с молба от 4.8.2021 г. с искане за запознаване с изпълнителното дело, към което искане за справка е приложено пълномощното му и на който ЧСИ е връчил документ и за двамата длъжници, в който е посочено че ЧСИ налага запор върху всички банкови сметки, банкови касетки, както и сметки открити в лицензираните дружества за електронни пари и платежни институции в РБ.

На 23.8.21 г. адвокатът депозира молба за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция.

С разпореждането в атакуваната част ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, алр. 1, т. 8 ГПК.

БлОС счита разпореждането за законосъобразно.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдияизпълнител предприемане на изпълнителни действия. В този случай прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебнияизпълнител. Съдебният–изпълнител следва само да констатира, че производството е 3 прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. Предполага се, че взискателят след като в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника, той се е дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.

Очевидно предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и изтичане на двегодишен преклузивен срок. В случая, според БлОС те не са налице.

Изпълнителното дело е образувано на 22.11.2018 г.

По искане на взискателя по сметки в банки на длъжника Т. С. на 08.5.2019 г. са наложени запори, за които същата уведомена чрез залепване на уведомление на 29.8.2019 г.

По отношение на другия длъжник – Г.С. по искане на взискателя е насрочен опис на движими вещи за 8.7.2019 г., отсрочен заради невъзможност да бъде уведомен за 18.11.2019 г., за което отсрочване Гр. С. е уведомен на 4.10.2019 г. чрез залепване на уведомление.

С молба на взискателя вх. № 09815/9.4.2021 г. е поискано налагане на запори на длъжниците в друга банка, от която е получен отговор, че в нея С.и нямат сметки.

От изложените факти не се установява длъжникът да е бездействал по изпълнителното дело в период от две години. Самите жалбоподатели също не конкретизират такъв, като посочването на период извън рамките на конкретното изпълнително дело е без значение за настоящото произнасяне. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - напр. не съдейства с невнасяне на такси и разноски и така осуетява прилагането на съответния способ. Така сочи ВКС в Р.

37/24.2.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г., както и че перемпция очевидно не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото, защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ.

Следва да се отбележи, че в жалбата се смесват предпоставките на двата института - на погасяване на вземането по давност, преценката, за която не е в правомощията на съдияизпълнител, и наличието на перемпция, при констатирането, на която съдия-изпълнител прекратява изпълнителното производство. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за давността, така и за перемпцията. Но различни са последиците от тях: давността изключва принудителното изпълнение, но съдебният изпълнител не може да е зачете, докато перемпцията изключва принудителното изпълнение, но в само в рамките на конкретно образувано изп. производство, с която съдия-изпълнител следва да се съобрази.

Несъстоятелно се сочи от жалбоподателите, че не са уведомени за цесията, поради 4 което в нарушение на закона е конституиран „ЕОС Матрикс“, ЕООД за взискател. Видно е, че взискателят е такъв на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, въз основа на валидна цесия от кредитора по изпълнителния лист, за която по настоящото дело чрез ЧСИ и пълномощно от стария кредитор длъжниците са уведомени. Уведомлението за извършената цесия на Т. С. й е връчено чрез залепване на уведомление на 29.8.2019 г., а на Г.С. – също чрез залепване на уведомление на 7.10.2019 г.

По изложените съображения жалбата срещу постановеното разпореждане от ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, поради перемпция е неоснователна.

Водим от изложеното БлОС

РЕШИ:

Потвържда разпореждане изх. № 37257/28.9.2021 г., в частта, с която ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5