Решение № 345 от 23.02.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330200059 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 612492F626389/22.11.2021г. на Заместник директор на ТД НАП- Пловдив, с което на „ЛЕГАЛИС БРОКЕР“ ООД, ЕИК:200462973, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от В.Л.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС и чл.182, ал.1 от ЗДДС.

По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, жалбоподателя моли наказателното постановление /НП/ да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.Пловдив се представлява от юрк.

К., която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление.

Претендира присъждане на разноските по делото и прави възражение относно размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Срещу жалбоподателя „ЛЕГАЛИС БРОКЕР“ ООД, ЕИК:200462973 е издаден Акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството си на регистрирано лице по ЗДДС, като получател по кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС № 265/31.03.2021г. с данъчна основа в размер на 100 000 лв. и ДДС в размер на 20 000 лв. с предмет „аванс продажба недвижим имот по договор“ не е отразило същото в дневника за покупки с противоположен знак/минусов знак за съответния данъчен период – м.03.2021г. в законоустановения срок 01.04.2021г. – 14.04.2021г.

Нарушението е извършено на 15.04.2021г.

Сключен е предварителен договор за покупко-праджаба на недвижим имот на 15.03.2021г. съгласно който продавачът „Легалис“ ЕООД се задължава да прехвърли на „ЛЕГАЛИС БРОКЕР“ ЕООД недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор № *** срещу продажна цена в размер на 162 875 лева с ДДС. Страните са се задължили да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт, като такъв не е сключен до посочения срок, съответно имотът не е прехвърлен.

Въз основа на предварителния договор от 15.03.2021г „ЛЕГАЛИС“ ЕООД е издало фактура № 264/15.03.2021г. с предмет „аванс продажба на недвижими имот по договор“ с данъчна основа 100 000 лева и ДДС в размер на 20 000 лв., по която дружество „ЛЕГАЛИС БРОКЕР“ ООД е ползвало данъчен кредит по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗДДС през месец 03.2021г.

Като се има предвид, че имотът не е очужден, не е подписан нотариален акт, както и по силата на чл.8, ал.3 от предварителния договор и писмени обяснения с вх.№ РД 20-2619/05.08.2021г. доставчикът „ЛЕГАЛИС“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 115890548 е издал посоченото по-горе кредитно известие № 265/31.03.2021г.

„Легалис брокер“ ООД с ЕИК по БУЛСТАТ 200462973 е следвало да декларира полученото кредитно известие с минусов знак в дневника за 2 покупки за периода м.03.2021г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив СД с вх.№ 16004621585/13.04.2021г. или най-късно до 14.04.2021г.

Полученото кредитно известие не е декларирано в м.03.2021г.

Недекларирането на същото е довело до определяне на ДДС за внасяне за м.03.2021г. в по-малък размер.

Недекларирането на кредитното известие № 265/31.03.2021г . е довело до определяне на резултат за периода „ДДС за внасяне“ в размер на 10340,71 лв. Съответно при деклариране в срок на кредитното известие резултата би бил „ДДС за внасяне“ в размер на 30340,71 лв.

Кредитното известие е отразено в дневника за покупки за данъчен период м.07.2021г. в подадената СД по ЗДДС в ТД на НАП Пловдив СД с вх.

№ 16004770885/16.08.2021г.

Нарушението е установено при представяне на документи с вх.№ 70-007046/16.07.2021 г. във връзка с възложена на „Легалис брокер“ ООД проверка по установяване на факти и обстоятелства с Резолюция № П-16001621115124ОРП-001/30.06.2021г.

Контролният орган приел, че по този начин дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.124, ал.5 от ЗДДС и чл.182, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от цялата доказателствена съвкупност – писмените доказателства, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя В. Н. И., които съдът кредитира като последователни, логични, обективни и взаимоподкрепящи се.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че гореизложените факти от обективна страна са безспорно установени и изпълват състава на нарушението, за което е ангажираната отговорността на санкционираното дружество - чл.124, ал.5 и чл.182, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС задължава регистрираното лице, независимо от ал.4, да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са 3 издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по закон. За неизпълнение на това задължение, разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС сочи, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. В случая несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като са налице категорични доказателства, че „ЛЕГАЛИС БРОКЕР“ ООД като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на фактура № 264/15.03.2021 г. с предмет „аванс продажба на недвижим имот по договор“ с данъчна основа 100 000 лв. и ДДС – 20 000лв., издадена от „ЛЕГАЛИС“ ЕООД, ЕИК 115890548, не е отразило в дневника си за покупките с минусов знак за данъчен период м.03.2021г. кредитно известие № 265/31.03.2021 г. , като не е сторило това в законоустановения срок – от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г.

Недекларирането е довело до определяне на ДДС за внасяне за м.03.2021г. в по-малък размер, тъй като е деклариран ДДС за внасяне в размер на 10340,71 лв., вместо 30340,71 лв., т.е. дължимия ДДС за месец 03.2021г. би бил с 20 000 лв. по-голям. Вместо това кредитното известие е отразено в дневника за покупките за данъчен период м.07.2021г., като декларирания резултат е ДДС за внасяне 19116,08 лв., а не „ДДС за възстановяване“ 883,92 лв., т.е. дължимият ДДС за месец 07.2021г. би бил с 20 000 лв. по-малък.

Констатациите в АУАН и НП напълно се подкрепят както от показанията на актосъставителя, така и от заключението от извършената в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза.

Деянието на жалбоподателя е съставомерно, така както му го вменява административнонаказващият орган, тъй като е реализирано състояние на бездействие, въпреки задължението му за действие, свързано с отразяване на данъчния документ. Всички елементи от фактическия състав на административното нарушение по чл.124, ал.5 и чл.182, ал.1 от ЗДДС от ЗДДС са налице и административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на задълженото дружество.

4

Съдът не се съгласява със изложеното в жалбата възражение, че не е изследвано кога всъщност е получено самото кредитно известие от наказаното дружество. Следва да се отбележи установената по делото свързаност на едно от лицата, съдружник в дружеството-жалбоподател и едноличен собственик на капитала и управител в дружеството-издател на кредитното известие, което предполага възможността за взаимодействие и сътрудничество между двете дружества, включително и възможността за своевременно уведомяване по въпроси, свързани с общата им дейност, в случая – издаването и навременно получаване на кредитното известие от жалбоподателя.

Въпреки установеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за основание за отмЯ. на наказателното постановление.

При разрешаването на въпроса за отговорността на дееца следва да бъдат съобразени релевантни обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане - в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12. Налице е национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното изпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100 % от недекларираната сума, но не по-малко от 1 000 лева. В настоящия случай към момента на установяване на нарушението с АУАН, съставен на 13.09.2021 г., недекларираната сума вече е била отразена от жалбоподателя в дневника му за покупки и включена в подадената в ТД на НАП – Пловдив справка-декларация за данъчен период м.07.2021 г. с вх. № 16004770885/16.08.2021 г. По този начин нарушението и последиците му се явяват отстранени. Съгласно Решение по дело С-259/12 на СЕС, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка Държавен бюджет - Липса на вреда Административна санкция, при констатация за непропорционалност между санкцията и конкретното нарушение, съдът следва да не прилага нормата от националното право като противоречаща на установен принцип на европейското право. При наличното противоречие между нормата на чл.182, 5 ал.1 от ЗДДС и принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейски съюз, по силата на примата на европейското право спрямо националното противоречащата национална норма не следва да бъде приложена. Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена Директива, за да бъдат постигнати нейните намерения съобразно концепцията за националните съдилища като част от държаватачленка, субект на задълженията по тази Директива. Съдът на ЕС пояснява, че принципът националното законодателство да се тълкува конформно със законодателството на ЕС изисква националните съдилища да направят всичко в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното законодателство в неговата цялост с оглед гарантиране Директивата да се прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от нея цел. В тази връзка при така установената по делото фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че предвидената с нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционална спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. Каза се, нарушението е отстранено преди образуване на административнонаказателното производство. Следва да се посочи и отразеното в разглежданото НП обстоятелство, че нарушението е за първи път. В случая налагането на санкция в размер на определения в по-малък размер данък, а именно – 20 000 лв., която съотвесена към законната лихва за периода на забава върху сумата на ДДС по процесното кредитно известие, се явява видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза 29,51 пъти по-голяма, е в несъответствие с принципа на пропорционалност.