Акт от 06.12.2018, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- 343/2018
- Подписан
- 06.12.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
Р Е
Ш Е Н
И Е № 100 гр.В** 06.12.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди осемнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан**
П**
В** М** при секретаря А** А** като разгледа докладваното от съдия В** В** въззивно гражданско дело №343 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от И.И.Д. *** против решение №395/06.07.18г. по гр.д.№451/18г. на ВРС, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на „ВиК-В.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ш**” № **, сумата в размер на 253.08 лева/ главница/, представляваща незаплатената стойност на изразходваната питейна вода и отведени канални води на адрес :гр.В**.,ул.“Ц**А** I“ №**,вх.*,ап.* ,за периода от 15.03.2017 г.до 15.07.2017 г.,ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3340/2017 г. по описа на ВРС/ до окончателното издължаване.
Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че е съдът неправилно е допуснал до разпит свидетели,въпреки направеното възражение.В гл.9 от представените Общи условия е предвидено,че всички предизвестия и уведомления следва да са в писменна форма.Поради това със свидетелски показания не могат да се доказват повреди и датата на уведомяването за даденото предвисание.Съдът незоканосъобразно не обсъдил възражението направено в писменния отговор,че падежът на задълженията не е нассътил преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.От представената по делото покана за доброволно изпълнение се установява,че ищецът дал на жалбоподателката срок от 15 дни за изпълнение за задълженията.Поради това,че жалбоподателката не била получила поканата се подържа ,че срокът за изпълнението не изтекъл преди подаване на заявлението.подържа се,че настъпването на изискуемостта на вземанията преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е предпоставка за уважаване на иска по чл.422 от ГПК.Съдът в обжалваното решение не взел предвид направеното възражение за нищожност на чл.25,ал.8 и 10 от Общите условия.подържа се,че повреден индивидуален водомер количеството вода следва да се определи въз основа на средния месечен разход на отчетените съответни периоди за предходната година.Вещото лице в съдебно заседание заявило,че не е използвало този начин на изчисление и че тази информация не му е предоставена от ищеца.Иска се да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено.
Ответника по жалбата е представил отговор на същата,в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№3164/17г. на ВРС е образувано по искова молба от „ВиК-В**” ЕООД, ЕИК***** против жалбоподателката.
Твърди се от ищеца, че предоставя на потребителите услуги по пречистване и доставка на вода за питейно-битови и промишлени нужди, както и отвеждане на отпадни води на териотрията на област Видин.
Сочи, че облигационните отношениямежду дружеството и потребителите се уреждат от Общи условия/ОУ/, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.
Посочва се, че ответницата е титуляр на партида с уникален абонатен № 009242 и адрес на потребление: гр. В**, ул. „Ц** А*** І“ № **, вх. *, ап. *, както и че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и отведе отпадните води,но ответницата не е изпълнила задължението си да заплати извършените от дружеството услуги. С покана за доброволно плащане с изх. № 01-310 от 17.08.2017 г. ответницата е поканена да изпълни задължението си по облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 дневен срок от получаването й,както и че поканата за доброволно плащане е върната на 12.09.2017 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.Излага се, че вземанията по издадените фактури са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им и че ответницата не е подала възражение относно размера,по смисъла на чл.34 ал.1 от ОУ.
Твърди се, че в следствие на подадено заявление, въз основа на което е образувано ч. гр. д. N3340/2017 г. по описа на ВРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Излага се, че поради констатирана неизправност на водомера на ответната страна от инкасатора през януари 2012 г., потребеното количество вода и отведени канални води е започнало да се изчислява на основание чл. 24 ал. 2 от действащите към онзи момент Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Поради непредприемане на действия по ремонт на измервателното средство от ответната страна, след влизане в сила на новите Общи условия на 11.08.2014 г., потребеното количество вода и отведени канални води е продължило да се изчислява на базата на брой обитатели, съгласно чл. 25 ал. 8 и ал. 10 във вр. с чл. 20 ал. 3, изр. второ от
ОУ.
Поддържа се, че неизправността на водомера и начинът на изчисляване на потребеното количество вода е установен и при предишен спор между страните, със същия предмет и за същия адрес, но с различен период на доставка/от 15.03.2015 г. до 15.01.2016 г./ с решение
№ 660/19.12.2016 г. по гр.д № 1549/2016 г. по описа на РС-В***, потвърдено с решение № 26/29.03.2017 г. по ВГД № 64/2017 г. на ВдОС.
Твърди се, че на 01.02.2017 г. е извършена проверка на водомера на ответната страна. С констативен протокол № 11/2 от 01.02.2017 г. и в присъствието на абоната, водомерът е проверен като е констатирано показание 247 куб.м., както и че водомерът няма пломба и все още не работи.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на „ВиК - В.” ЕООД сумата 253.08 лв.-главница, представляваща стойността на изразходваната питейна вода и отведени канални води за периода от 15.03.2017 г.до 15.07.2017 г. За посочения по-горе адрес , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-21.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В едномесечния срок ответницата е представила писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърди, че неправилно е начислено количеството изразходвана питейна вода и отведен канал, както и че не е спазена процедурата при установяване повреда в индивидуален водомерпо чл.
20 от Общите условия,действащи към момента на съставяне на констативния протокол № 11/2 от 01.12.2017 г.. Прави се възражение за нищожност на чл.20 ал.3 и чл.26 ал.2 от ОУ в частта, в която препращат към чл.25 ал.8 и ал.10, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и на осн.чл.143 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/.От събраните по делото доказателства ВРС е установил следното от фактическа страна:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 3340/2017 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу настояьщата жалбоподателка за сумата от 253.08лв. представляваща незаплатени задължения за периода от 15.03.2017 г. до 15.07.2017 г., по издадени общо 5 бр.фактури за изразходвана вода и отведени отпадни води, изчерпателно посочени в приложеното извлечение за неплатени фактури, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25.00 лева платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу Заповедта, с което е оспорил вземането. В следствие на възражението е образувано и настоящето дело.
Не е спорно между страните, че същите са в облигационни отношения, с оглед качеството на ищеца на ВиК оператор, а на ответника - на ползвател на съответните услуги. Не се спори, че ответника е титуляр на партида с уникален абонатен номер № 009242 и адрес на потребление – гр. В**, ул.“Ц** А** I“ № **, вх. *, ап. *,обитаван от 3 души,и че прилежащия водомер е повреден, както и че за процесния период от ответника са ползвани услугите, предоставяни от ищеца.По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза,вещото лице по която е дало заключение и отговорило на поставените задачи.От заключението е видно,че по партидата на ответницата №009242 и прилежащият водомер № 10000233935,който е повреден ,за периода от 26.01.2017 г. до 27.06.2017 г. с пет броя фактури от 15.03.2017 г., 13.04.2017 г., 15.05.2017 г.,15.06.2017 г. и 15.07.2017 г. е начислена служебно, за 3 лица на адреса, консумирана питейна вода и отведена канална в размер на 114 куб.м. на стойност 253.08 лв.. Посочено е, че задълженията по фактурите са отразени в счетоводството на дружеството и че същите не са заплатени от ответника. Отразено е също така, че инкасирането и определянето на фактурираните водни количества е в съответствие чл. 25, ал. 8 и ал. 10 във вр. с чл. 20 от Общите условия/ в сила от
11.08.2014 г./, като дружеството е започнало да завишава количеството изразходвана питейна вода от месец март 2014 г., поради непредприемане на действия по ремонт на водомера,чието повреда е констатирана 2012 г.По делото са разпитани и свидетелите Б** /инспектор услуги при ищеца/ и Иванова /инкасатор при ищеца/. Свидетелят
Б** сочи, че в жилището на ответницата има два водомера, както и че единият не работи. Сочи също, че при направена обща проверка на водомери във входа е установил, че единият водомер в апартамента на ответницата не работи, за което е съставил констативен протокол, който е подписан от ответницата.
Свидетелката И*** сочи, че в жилището обитавано от ответницата има два водомера,от които един не работи. Излага, че при проверка преди 5-6 години е установила това,както и че е дала предписание за поправка на ответницата в писмена форма.За да уважи предявеният иск ВРС е приел от правна страна следното:
Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК – В**“ ЕООД, одобрени с решение ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР, във вр. с чл.1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно издадените ежемесечни фактури при наличие на консумация и /или служебно начисляване на количествата. Установено било от заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза, че отчитането на изразходваната вода и начисляването на служебна такава в случая е станало в съответствие с чл.
25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ, при условията на чл. 20 от ОУ,както и че не е платена осъществената услуга,стойността на която съвпада с претендираната такава.Наложил се извода, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло задължението си доставка на съответната услуга /доставяне на вода с питейни качества и отвеждане на отпадните води/ за разлика от ответницата,която не е изпълнила задължението си да заплати извършените от дружеството услуги /доказателства в обратна насока не са ангажирани/.
Съдът е приел,че възраженията на ответницата са неоснователни,по следните съображения:Безспорно е, че единият от водомерите по партидата на ответницата е повреден още от преди влизането в сила на актуалните ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите /11.08.2014 г./,както и че въпреки даденото предписание от св.И** ремонт не е осъществен,което се установява и от съставения от св. Б** на 01.02.2017 г. констативен протокол. При това положение връчването на ново предписание не е наложително,а изчисляването на количеството вода следва да става служебно съобразно ОУ от 11.08.2014 г./чл.25 ал.8 и 10 вр.чл.20 ал.3 ОУ на база брой обитатели/,което в случая е и сторено.Процедурата по чл.39 ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,касаеща изчисляване на изразходвано количество вода при повреждане водопроводно отклонение , е неприложима в случая ,тъй като неизправния водомер е индивидуален,а не общ.Общите условия са одобрени с решение на ДКЕВР и в случая не са разкрива противоречие между тях и цитираната наредба относно правилата за изчисляване при повреден индивидуалния водомер.При положение,че в наредбата липсва такъв текст,то изчисляването следва да се осъществи при регламентацията в ОУ.