Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 594 от 24.10.2022, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 450/2022
Вид
Определение № 594
Подписан
24.10.2022
В сила
24.10.2022
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Симеон Илиянов Светославов

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 594 гр. Сливен, 24.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20222200500450 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувана е по частна жалба на С. М. С. против определение № 2499/28.09.2022г. по гр. дело № 20212230105211 по описа за 2021 година на Районен съд Сливен, с което е осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК С. М. С., ЕГН: ********** от гр.Сливен, ********** да заплати на Т. М. И., ЕГН: ********** от гр.Сливен, ***********, сума в размер на 300 лв.

/триста лева/, деловодни разноски и е осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК С. М. С., ЕГН:

********** от гр.Сливен, ********** да заплати на С. И. И.,ЕГН: ********** от гр.Сливен, ***********, сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, деловодни разноски.

В жалбата се поддържа, че постановеното определение противоречи на материалния закон и са нарушени процесуалните норми. Поддържа се, че по делото е постановено разпореждане от № 5343/27.05.2022г., с което производството по делото е прекратено и е върната искова молба на С. М. С. против Т. М. И. и С. И. И., поради неотстраняване в срок на нередовности в исковата молба. Развиват се съображения, че след като това разпореждане е влязло в сила то съдът няма право да постановява актове по делото. От друга страна се поддържа, че по делото пълномощникът на страните не е осъществявал реално процесуално представителство. Поради това се иска отмяна на обжалваното определение.

В писмено становище пълномощникът на насрещните страни развива съображения за неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че са били изготвени отговори на исковата молба, а разпореждането за прекратяване на делото не им е било връчено, като за това узнали след справка и депозирали искане за присъждане на разноски.

От фактическа страна е безспорно, че с Разпореждане № 5343/27.05.2022г. производството по делото е прекратено и е върната искова молба на С. М. С.. С разпореждането си съдът е пропуснал да се произнесе по разноските. Разпореждането е влязло в законна сила на 1

08.06.2022г. По делото са депозирани отговори от двамата ответници, чрез упълномощен процесуален представител адвокат. С отговора на исковата молба на ответницата Т. М. И. е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съответно ответникът С.

И. И. с отговора на исковата молба е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Пълномощникът на двамата ответници депозирал молби от 18.08.2022г. и от 14.09.2022г. с настояване да бъдат присъдени сторените от ответниците деловодни разноски по делото.

Нормата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Съобразно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай двамата ответници са ангажирали адвокат-пълномощник, който депозирал от тяхно име отговори на исковата молба и съответно са заплатили адвокатски хонорари. Отговорите подробно обосновават тезата на ответниците по допустимостта и основателността на предявения иск, обсъждат се различните хипотези за това, тъй като исковата молба е неясна и не се установява по безспорен начин от какво произтича претенцията. Така е налице професионално осъществена правна защита в предвидения от ГПК срок. Доказано е, че за това са заплатени адвокатските възнаграждения, които са към минималните размери. Поради това и ищецът е следвало да заплати сторените от ответниците разноски, които им се дължат поради прекратяване на производството т.е. поради предизвикания от ищеца спор. В случаите, когато производството по делото е прекратено след връчване на исковата молба на ответника, то искането му за присъждане на разноски може да бъде направено от него с допълнителна молба по реда на чл.248 от ГПК, като това е именно процесуалния ред за упражняване на правото по чл.78, ал.4 от ГПК в тези хипотези на прекратяване на производството. Този ред в случая е спазен, поради което определението е правилно и законосъобразно.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. М. С. против определение № 2499/28.09.2022г. по гр. дело № 20212230105211 по описа за 2021 година на Районен съд Сливен.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2499/28.09.2022г. по гр. дело № 20212230105211 по описа за 2021 година на Районен съд Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3