Решение № 305 от 15.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. К., 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100054 по описа за 2023 година

Производството е по чл.1 и сл. от ЗУТОССР.

Ищецът Л. К. Л. от гр.К. сочи, че през периода от 01.05.1980г. до 30.06.1986г., включително без прекъсване работила в предприятие СДТ „О.Х.“ гр. К.. Твърди, че работното й място било Кафе - сладкарница „Р.“ гр. К., сочи, че работела на длъжност сервитьорка. Сочи, че след 1990г. СДТ „О.Х.“ гр. К. е било преобразувано в Акционерно дружество с наименование „Х. И П.“ АД, със седалище и адрес на управление - гр. К., *******. Твърди, че дейността на дружеството е прекратена считано от 01.01.2012г. на основание параграф 5, ал.2 от ПЗР на ЗТР. Твърди, че през 1989г. подала документи за задграничен паспор т, при получаване на паспорта ги задължили да предадат действащите тогава зелен личен паспорт и трудова книжка. Сочи, че по- късно поискала обратно трудовата си книжка, но същата не била намерена и не й се върнала. Твърди, че направила искане до ТП на НОИ - К., да й се издаде Удостоверение за трудов и осигурителен стаж за периода от 01.05.1980г. до 30.06.1986г„ за положен труд при работодател СДТ „О.Х.“ гр. К..

Твърди, че от НОИ - К. й издали удостоверение, че този работодател не бил предал в НОИ ведомости за заплати и трудовоправни документи. Сочи, че от НОИ я посъветвали да потърси извлечения за трудов стаж при СП „Н.-К. „ К., където била и администрацията на СДТ „О.Х.“ гр. К., с правоприемник „Х. И П.“АД. Сочи, че намерила бившия представляващ „Х. И П.“АД, Ф. И. С. и направила искане да й се издаде Удостоверение УП - 3 за положен осигурителен стаж в СДТ „О.Х.“ гр. К., чийто правоприемник е „Х. И П.“АД. Сочи, че същия й заявил, че голяма част от ведомостите за заплати на работниците са били унищожени при пожар и наводнение. Твърди, че й казал, че след преглед на запазените документи ще й издадат каквито данни има при тях. Сочи, че имената й през периода били:

Р. К. С., с ЕГН **********, а след 1984г. след възродителния процес Л. К. К.. Сочи, че й 1 издали Удостоверение УП - 3 за осигурителен стажа за следните периоди: Длъжност Сервитьорка от 01.05.1981 г. до 30.06.1981г. - 2 месеца; Сервитьорка от 01.11.1981 г. до 31.12.1981 г. - 2 месеца; Сервитьорка от 01.03.1982г. до 31.03.1982г. - 1 месец; Сервитьорка от 01.06.1982г. до 31.06.1982г. - 1 месец; Сервитьорка от 01.09.1982г. до 30.10.1982г. -2 месеца; Сервитьорка от 01.03.1983г. до 31.03.1983г. - 1 месец; Сервитьорка от 01,04.1983г. до 31.04.1983г, - 1 месец: Общо 10 месеца. Сочи, че за целия останал период от 01.05.1980г. до 30.06.1986г., със Забележка в самото Удостоверение, обясняват, че: „ В Х. И П. - АД са намерени само тези ведомости, а другите са унищожени вследствие на пожар и наводнение, обявен от предишния Изпълнителен директор на дружеството“. Сочи, че през периода от 01.05.1980г. до 30.06.1986г., без прекъсване работила в предприятие СДТ „О.Х.“ гр. К.. С нея сочи, че през това време в предприятие работели и нейните колежки А. Р. И. /А. Р. И./ от *******; М. Р. 2 Г. от гр. К.; Н. К. А. от гр. К.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП на НОИ-гр.К., че е работила в СДТ „О.Х.“ гр. К., в периода от 01.05.1980г. до 30.06.1986г без прекъсване на длъжност „Сервитьорка“ на 8 часов работен ден, което време да се зачита за трудов и осигурителен стаж. Моли съда д а й присъди направени деловодни разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ТП на НОИ гр.К. представя отговор, в който сочи, че исковата молба е допустима за претендирания период от 01.05.1980 г. до 30.06.1986 г. По отношение на посочените в исковата молба гласни доказателства, счита същите за недопустими. Сочи, че според нормата на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР за свидетели могат да бъдат допуснати лица, за които има доказателства, че са работили при същия работодател, при който ищецът иска да установи наличието на трудов стаж и то в период съвпадащ с процесния. Сочи, че по отношение посочените за свидетели лица в исковата молба и от представените писмени доказателства не се изпълняват изцяло изискванията на горецитираната разпоредба, тъй като лицето А. Р. И. е работила в СДТ „О.Х.“ гр. К. в периода от 20.06.1979 г. до 01.01.1983 г., т.е. сочи, че периода не съвпада с процесния и в случай, че съда, счете, че са допустими свидетелските показания, то същите да са допустими само за доказване на периода от 01.05.1980 г. до 01.01.1983 г. Сочи, че по отношение на Н.

К. А. не са налице писмени доказателства, че същата е работила при СДТ „О.Х.“ гр. К..

Сочи, че от представеното копие на трудовата книжка на лицето е видно, че същата е работила в ГТП „З. Х.“. Сочи, че липсват доказателства, че СДТ „О.Х.“ е правоприемник на ГТП „З. Х.“. Сочи, че по отношение на свидетеля М. Р. Г., същата е работила в СДТ „О. Х.“ в периода от 02.07.1980 г. до 31.12.1985 . и в случай, че съда, счете, че са допустими свидетелските показания, то същите да са допустими само за доказване на периода от 02.07.1980 г. до 31.12.1985 г., а именно периода, през който свидетеля е работил в СДТ „Х.

И П.“, гр. К.. В съдебно заседание чрез процесуалния се представител , намира иска за основателен и доказан с оглед ангажираните в хода на производството доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства Удостоверение с изх. № ******* от 01.12.2022г., Удостоверение с изх. № ******* на Окръжен съд – К., 2

Удостоверение с изх. № ******* на „Х. И П.“ АД – К., Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № ******* на Община К., Декларация за идентичност на имена на Л. К. Л. от 26.10.2022г. заверено от А. Г. помощник-нотариус при нотариус Л. Т. №***, с район на действие РС – К., Удостоверение за раждане, издадено въз на акт за раждане №******* на Община К., Ксерокопия от страниците на трудова книжка на А. Р. И., Ксерокопия от страниците на трудова книжка на Н. К. А., Удостоверение с изх. № ******* на „Х. И П.“ АД – К., Ксерокопия на 10 бр. заверени страници от ведомости на работници, Декларация по чл.8 от ЗУТОССР от 10.09.2022г., които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед снетите показания на разпитаните свидетели А. И., М. Г. и Н. А., намира иска за основателен и доказан. Така, видно от извадки от ведомости за заплати, от издаденото УП-3 от „Х. И П.“, правоприемник на СД „Т. И О.Х.“ до 2012г. е отразено, че ищцата е работила на длъжност "сервитьорка" в СДТ „Х. И П.“ гр. К.. До 1990г. е било СДТ „О.Х.“, след 1990г. е приватизирано и е станало „Х. И П.“ АД гр. К., с работно място сладкарница „Р.“, на пълен 8 часов работен ден. Трудовата книжка на ищцата е била иззета , след което се е изгубила. След появата на Търговският закон през 1990г., предприятието СД „О.Х.“ е приватизирано с правоприемник „Х. И П.“ АД, който правоприемник е издал въпросното УП-е на ищцата, в което е отразил откъслечни периоди на работа на ищцата в сладкарница „Р.“, като за липсващите периоди и години е направена забележка, че документацията е унищожена, вследствие на възникнало наводнение и пожар. Така по делото се доказа, че невъзможността ищцата да не може да се снабди с пълен набор от документи за трудовия й стаж за периода от 01.05.1980г. до 30.06.1986г. е иззета трудова книжка, и унищожение на архива, където са съхранявали документите на „Х. И П.“, което се е случило не по вина на ищцата и не следва да е основание за отказ от зачитане на трудовия й стаж в съответното предприятие, като обективно и независещо от ищцата обстоятелство.

От разпитаните свидетели по безспорен начин се установи, че ищцата в периода от 01.05.1980г. до 30.06.1986г. е работила на длъжност „сервитьорка“, на пълен работен ден, 8 часов, с месторабота кафе-сладкарница „Р.“, при работодател тогава СДТ „О.Х.“ гр. К., поради което исковата молба следва да бъде изцяло уважена.

При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 2/2015г. Ответника следва да заплати разноски в размер на 700.00 лв., представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, а по сметка на КРС държавна такса от 30.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ гр.К. , с адрес:

*******, че Л. К. Л. с ЕГН ********** от ******* е работила в СДТ „О.Х.“ гр.К. , в периода 3 от 01.05.1980г. до 30.06.1986г. без прекъсване на длъжност „сервитьорка“ на 8-часов работен ден , което време да се зачита за трудов и осигурителен стаж.

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.К. , с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. Л. с ЕГН ********** от ******* направените по делото разноски от 700.00 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.К. , с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса от 30.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4