Решение № 13096 от 25.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13096 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110138457 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.

Ищецът ДЗИ “ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД твърди, че е застраховател по полица № 440220601001362 по имуществена застраховка „КАСКО +“ на л.а. „Рено“, модел „Меган“ рег.№ СВ ... РР. На 20.02.2021г., около 19:00ч. в гр.София, жк.

„Малинова Долина“ до блок 1, настъпило ПТП, при което са причинени вреди на застрахованото МПС. Обстоятелството, което предизвикало ПТП било попадане на л.а. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Във връзка с образуваната при ищеца преписка по щета № 44012132105152 и издадено възлагателно писмо за извършване на автосервизни услуги, застрахователят е заплатил на извършилия ремонта доверен сервиз сумата 134,31 лева с преводно нареждане от 29.07.2021г. Поддържа, че отговорен за настъпилото ПТП е ответникът СО, предвид неизпълнение на вменените му задължения за поддържането на пътя. Твърди, че на 18.10.2021г. е изпратена регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 134,31 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Поддържа, че с писмо от 25.10.2021г. Столична община изрично отказала да заплати дължимата сума. Ищецът моли за осъждане на ответника да заплати сумата 149,31 лева – заплатено застрахователно обезщетение с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба в съда – 15.07.2022г. Претендират се и сторените в производството разноски.

Ответникът Столична община е получил препис от исковата молба, като е 1 депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди, че въз основа на изложеното в исковата молба и представените доказателства, не се установява конкретния участък, на който според ищеца се е намирал несигнализирания и необезопасен участък. Поддържа, че пред блок 1 в жк.

„Малинова долина“ има паркинг с чакъл и съобразно уведомлението за щета, водачът се е движел именно там. Твърди, че липсва информация същият да се е движел по пътното платно, както и в кой конкретен участък на улицата. В тази насока посочва, че въпросният паркинг пред блок 1 може да представлява прилежаща площ, което изключва задължение на Столична община за сигнализиране и обезопасяване. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, при твърдения, че не са представени доказателства за плащането на първата застрахователна вноска, което представлява условие за влизане на застрахователния договор в сила. Оспорва увреждането на автомобила да съставлява покрит по застраховката риск. Счита, че липсата на надлежно съставен официален удостоверителен документ от държавен орган /протокол/, води до плащане без правно основание от страна на ищеца в полза на застрахованото лице., респективно не е възникнало право на регресен иск срещу ответника. Оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдяното увреждане на застрахования автомобил. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС-то, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, а именно не е шофирал със съобразена с условията на пътя скорост, арг. чл.2 0, ал.2 ЗДвП. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното му бездействие да изпълни задължението си да поддържа пътя в необходимото състояние за безопасно преминаване по него, в качеството си на негов стопанин. По предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договор за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП и причинната връзка с 2 процесните вреди, както и размера на действителните вреди.

В тежест на ответника е да докаже при установяване на горните факти положителния факт на плащане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже, че застрахованият при ищеца водач с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

В настоящия случай с определение от 09.02.2023г. по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 04.04.2023г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК че ищецът е извършил плащане в размер на 134,31 лв. за възстановяване на щетите по автомобила с преводно нареждане от 29.07.2021г.

От представена по делото застрахователна полица № 440220601001362 от 27.05.2020г. съдът приема за установено, че между ищеца ДЗИ “ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и собственика на л. а. „Рено“, модел „Меган“ рег.№ СВ ... РР – „ТКК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка на „Каско +“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 28.05.2020г. до 23:59 часа на 27.05.2021г., при уговорена застрахователна премия в общ размер 1789,51 лева. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на валидно правоотношение по договор за застраховка, сключен при Общи условия, вследствие липсата на доказателства за плащане на първата вноска по разсрочената застрахователна премия. За изясняване на спорното обстоятелство по делото е прието неоспорено заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се изяснява, че първата застрахователната премия по застрахователна полица № 440220601001362 е заплатена на дата 27.05.2020г. В подкрепа на извода за наличие на валидно застрахователно правоотношение е и извънсъдебното поведение на самия застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие на 20.02.2021г., той е извършил заснемане, оглед и е изготвил опис на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него щ е т а № 44012132105152/23.02.2021г., като е признал и изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 134,31 лв. за причинените на застрахованото имущество щети.

В допълнение към горното, видно от отбелязването в застрахователния договор от 27.05.2020г., застрахователното покритие по договора обхваща клауза „Пълно Каско“, като по делото се установи и, че същият е сключен при Общи условия, с които застрахованото лице се е запознало, приело и получило, съгласно изричното му 3 изявление, обективирано в подписаната от него застрахователна полица. Именно в приложимите между страните Общи условия е регламентиран и обхватът на покритите застрахователни рискове, като в т. 2.1.3 от същите се предвижда, че клауза „Пълно каско“ покрива щети по застрахованото МПС, причинени от ПТП, каквато е и настоящата хипотеза. Предвид това, с оглед твърдяния от ищеца механизъм на настъпването на процесното ПТП - попадане в дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени описаните в исковата молба вреди, то налице е покрит застрахователен риск по смисъла на процесния застрахователен договор и общите условия към него, настъпил в срока на застрахователното покритие.

Настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм се установяват от показанията на свидетеля К. М., взети в съвкупност с искането за изплащане на обезщетение, опис-заключение по щета и експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза. От показанията на свидетеля се установява, че през месец февруари на 2021г. в гр. София, кв. "Малинова долина", свидетелят управлявал лек автомобил марка "Рено". Посочва, че извършвал маневра за паркиране пред блок № 1, при което попаднал в дупка на пътното платно. Свидетелят разяснява, че било кално, вероятно била работила строителна техника, вследствие на което се образувала дупка, в която пропаднал управлявания от него автомобил. Спомня си, че колата легнала почти по корем и имало увреждания по левия праг. След ПТП-то отишъл при застрахователя, за да опише щетата, след което същата била отстранена в оторизиран сервиз. Посочва, че преди този случай няма спомен автомобилът да е бил ремонтиран, тъй като бил фабрично нов. Свидетелят сочи, че пред входовете на блока където живее има асфалтирана част, която се ползва за паркиране от живущите. Заявява, че мястото на ПТП нямало знаци, които да сигнализират наличието на дупка. Съдът, при преценката им по реда на чл.172 ГПК, кредитира показанията на свидетеля като пълни, ясни и последователни, като същите изясняват в цялост фактическата обстановка относно процесното ПТП и неговия механизъм. Съдът не споделя становището на ответника за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, тъй като неговата застрахователна претенция вече е била удовлетворена още преди завеждане на делото и изходът от него не би могъл да има каквото и да било значение за интереса на свидетеля. В допълнение към това показанията на свидетеля намират подкрепа в приетите по делото документи по щетата, както и в изслушаното и неоспорено експертно заключение по САТЕ.

Възражението на ответника, че не е съставен протокол за ПТП е неотносимо в конкретния случай. Това е така, защото от една страна службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП само в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, какъвто не е налице в настоящата хипотеза. От друга страна двустранен 4 констативен протокол за ПТП съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП се съставя, когато в произшествието има поне двама участници, които са съгласни относно обстоятелствата свързани с него, която норма също е неприложима в хипотезата на ПТП породено от дупка на пътя.

С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизмът на ПТП за безспорно установени по делото. От така изложения механизъм се установява, че причина за настъпване на произшествието е наличието на необозначено и необезопасено препятствие на пътя. Процесният пътен участък в жк. „Малинова Долина“ до блок 1, където е реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на гр. София съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът Столична община. Според § 1, т. 19 ППЗДвП , "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.