Решение № 15 от 07.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100501017 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на въззивната жалба на ищеца въззивна жалба на К. М. М. от с. П., общ. Г.О., против Решение № 950/04.08.2025г., постановено по гр.д. № 1629/2024г. по описа на РС Г.О..

По силата на посоченото решение съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от К. М. М. против М. М.ов М., действащ лично и със съгласието на своя баща М. Н. М. отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че на ответника не се дължи заплащане на издръжка за м. май 2024 година, поради извършено плащане. Ищцата е осъдена да заплати на ответника разноските по делото в размер на 500 за платено адвокатски възнаграждение.

Наведени са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като съдът без мотиви, неоснователно и в нарушение на правилата за съвкупна преценка на доказателствата е отхвърлил предявения иск. Съдът не бил взел предвид извършените от ищцата плащания изцяло на издръжката за м. май 2024г.превод в размер на 235лв. по сметка на бащата от 07.05.2024г. и на същата дата от 65 лв. по сметка на детето с посочено основание „издръжка“. Излага, че неправилно по изпълнително дело се събира издръжка от завеждане на делото за изменение на издръжката – 04.12.2023г., за което тя е разбрала на 19.07.2024г.. Счита, че първоинстанционният в нарушение на процесуалните 1 правила не е допуснал исканата съдебно-счетоводна експертиза, която е щяла да изясни кога какви суми са превеждани, както и не е изискал да бъде представено по реда на чл. 192 ГПК извлечение от банковата сметка на М. Н.

М.. Счита, че неправилно е осъдена да заплати разноските по делото, тъй като ответникът с поведението си е дал повод да бъде образувано настоящото дело.

Моли въззивният съд, след като разгледа въззивната жалба, да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск.

В писмен отговор на въззивната жалба пълномощникът на ответника М.

М.ов М., действащ като непълнолетен лично и със съгласието на своя баща М.

Н. М. - адв. Д. П., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поддържа възражения срещу допустимостта и основателността на претенцията, изложени пред ГОРС. Счита, че ищцата няма правен интерес от предявяването на иска, тъй като изпълнителното дело е прекратено, не е имало за предмет вземането за издръжка за м. май 2024г., на ищцата са били възстановени надвнесените парични суми. Претендира присъждане на разноските сторени пред въззивния съд. Моли за неговото потвърждаване.

Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл.

439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че ищцата К. М. М. не дължи на ответника М. М.ов М. сумата от 300 лева, представляваща задължение за издръжка на непълнолетно дете за м. юни 2024г., поради това, че сумата била изплатена по банков път, а същата е предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 592/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ц..

Ответникът е възразил по допустимостта на иска, а по същество е оспорил неговата основателност с аргумент, че дори да е заплатена издръжката за м. юни, не е заплатена законната лихва върху нея, а с оглед реда на погасяване – разноски, лихва, главница и предходните вземания за издръжка, има неизплатена част, която не уточнява. Сочи, че плащанията са в забава, като започват през м. март 2024г., а погасяват задължения считано от м. декември 2023г., а плащания от по 50 лв. за Коледа и Нова година не са с основание „издръжка“. Признава, че доплащане на сумите за издръжка за месеците преди спогодбата е извършено през м. април 2024г.

Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно чл.

439, ал. 2 ГПК, какъвто е и настоящия случай.

По настоящото дело не се спори, че ищцата и законния попечител на детето М. Н. М. са родители на непълнолетния ответник М. М.ов М. с ЕГН 2

**********. След развода на родителите бащата упражнява родителските права, а майката е осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 235 лева. В производство по изменение на издръжката - гр. д. № 2517/2023г. по описа на Районен съд - Г.О. е постигната спогодба на 20.03.2024г., по силата на която размерът на издръжката е увеличен и ищцата е осъдена да заплаща на месечна издръжка в размер на 300 лв., платима, както следва: 235 лева по сметка на бащата М. Н. М. и 65 лева по сметката на детето М. М.ов М..

Увеличеният размер на издръжката е дължим, считано от 04.12.2023г., като увеличението е с 65 лева.

Към делото е приложено изпълнителното дело, видно от което същото е образувано въз основа на молба от 06.06.2024г. за сумите, предмет на издадения изпълнителен лист № 463/30.04.2024 г. по гр.д. № 2517/ 2023г. на ВТРС. Предмет на този лист са издръжките от м. декември 2023г. вкл. В молбата се обръща внимание, че се иска събиране на сумите по листа и се претендират като неизплатени издръжките за м. декември 2023 г. и м. януари 2024 г. От ПДИ и съобщенията за предприети изпълнителни действия е видно, че предмет на изпълнителното дело са всички присъдени издръжки – за периода от предявяване на иска до спогодбата и за в бъдеще. Взискателят е депозирал молби, в които е заемал становища по жалби на длъжника и е давал информация за доброволно платени суми, от които също е видно, волята му е именно това да е предметът на изпълнителното производство и тя е правилно разбрана от ЧСИ. Категорично не е налице информация предмет на изпълнително дело да са само вземанията на м. декември 2023г. и януари 2024г., както неправилно е приел първоинстанционния съд.

Не се спори от страните, че преди спогодбата и образуване на изпълнителното дело майката е заплащала доброволно предходно определения размер на издръжката в срок. След влизане в сила на съдебната спогодба са представени доказателства за заплатени от нея следните суми:

235лв. на 05.03.2024г. /старият размер, платен преди спогодбата, 295 лв., преведени на две части - по двете сметки на 03.04.2024г., 35лв. на 08.04.2025г.

– пет лева по-малко от дължимото за м. април; 135 лв. на 09.04.2024 г. с основание „доплащане на издръжка“, 300лв. преведени на две части - по двете сметки на 07.05.2024г., на същата дата 50лв. превод за Великден и на 27.05.2024г. превод за рожден ден; 300лв. преведени на две части - по двете сметки на 04.06.2024г., 300лв. преведени на две части - по двете сметки на 03.07.2024г. /по извлечение от сметката на ищцата за плащания с посочено основание „издръжка на М.“/. С оглед посочване на получател само с две имена, не може да се установи по тях кои преводи са по сметка на бащата и кои по сметка на детето, с оглед съвпадението в лично и фамилно име.

Според извлечението от сметката на ответника М. М.ов М. за периода 13.11.2023г.-13.08.2024г., той е получил следните суми, наредени по неговата сметка от майка му: 25.12.2023г. – превод за Коледа, 01.01.2024г. превод за Нова година; 10 лв. на 30.03.2024г., 60лв. издръжка на 03.04.2025г., 135лв. допълнение издръжка декември до април; от 09.04.2024г.; 65лв. издръжка на 07.05.2024г.; 50 лв. превод за Великден на 05.05.2025г.; 100 лв. и 80лв. превод за рожден ден от 27.05.2025г.; по 65 лева издръжка на 04.06.2025г. и 3

03.07.2024г. На 20.08.2024г. бащата е представил на ЧСИ извлечение от сметката на взискателя за изплатените доброволно суми и посочил, че уравнението от 135лв., заплатено на 03.04.2025г. следва първо да изравни плащането за м. април, което е било с 5 лева по-малко, а остатъкът от 130 лева не е достатъчен за доплащане на посочения като основание период декември 2023г.-март 2024г. От това извлечение, което е за малко по-дълъг период, е видно, че ищцата е превела полагащата се на детето част от издръжка от 65 лв. и на 05.08.2024г.

В молба от законния попечител на взискателя от 15.08.2024г. същият изрично заявява, че доброволно са заплатени издръжките за м. юни, юли и август 2024г., както и че са останали неизплатени само издръжката към детето от по 65лв. месечно за м. декември 2023г.- и м. януари 20204г. – общо 130 лева. От своя страна ЧСИ е издал удостоверение на 21.08.2024г. за остатъка на дължимите вземания, според което те са в общ размер на 446,80 лева, включващи издръжка за м. декември 2023г. и м. януари 2024г. от общо 130лв., разноски по изп. дело към ЧСИ 168лв. и др. такси към ЧСИ 148,80 лв., както и 446,80 лв. състоящо се от издръжка за м. февруари и март 2024г. в общ размер 130 лв., разноски по изп.- дело 168 лв. и такси към ЧСИ 148,80лв. От справката не е ясно дали има събрани суми за посочените месеци и дали тези са остатък, кога и как са извършвани частични плащания, ако има такива.

Видно от приложеното към изпълнителното дело постановление от 04.04.2025 г., същото е прекратено по молба на взискателя М. М.ов М. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като е постановено вдигане на наложените запори и възбрани. Съдебният изпълнител е изготвил удостоверение от 13.05.2025 г., от което е видно, че в полза на взискателя за периода от 13.11.2023г. до 13.08.2024г. са постъпили 446, 80 лв., която сума включва неплатена издръжки за м. февруари 2024 г. и м. март 2024 г., в общ размер на 130 лв., както и разноски по образуваното изпълнително дело, както и сумата от 446,80 лв., включваща неплатени издръжки за м. декември 2023 г. и м. януари. 2024 г. в общ размер също на 130 лв., както и разноски. Съдебният изпълнител е посочил, че след осчетоводяване и разпределение на посочените суми на К. М. М. е възстановена сумата от 590,40 лв. на 02.04.2025г. и сумата 42 лева на 13.05.2024г.

Предвид установената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси - по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материално-правни и 4 процесуалноправни норми. Доводите да недопустимост на иска са обсъдени в хода на първоинстанционното производство, вкл. с два акта на ВТОС по отношение процесуалната легитимност на ответника и наличието на правен интерес, като настоящият състав изцяло споделя мотивите в посочените два въззивна акта.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства и по конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба по отношение правилността на решението, намира следното:

От представените доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност се установява, че ищцата е била задължена да заплаща на ответника като нейно непълнолетно дете месечна издръжка в размер на 200 лева, чийто размер е увеличен до 300 лв. по спогодба между страните, постигната на 20.03.2024г. и влязла в сила на 28.03.2024г., но увеличението е със задна дата – считано от предявяване на иска на 04.12.2023г.