Решение № 250 от 24.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Бургас, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501848 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№280472/11.08.2021г. по описа на РСБургас, подадена от „Ателие дел кафе тероар“ ЕООД, представлявано от управителя Пресиян Карагьозов, против Решение № 261007 от 21.07.2021г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№7064/2020 г. по описа на същия съд.

С посоченото решение са отхвърлени осъдителните искове на въззивника против Н.Т.П. от гр.***, за заплащане на 1300,24 лв.- обезщетение за вреди от липси на подробно описани стоки, причинени при изпълнение на служебните задължения на заеманата отчетническа длъжност „продавач консултант“ в склад в Бургас, установена при извършена ревизия на складова наличност на 10.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба- 9.11.2020г. до окончателното заплащане.

С жалбата решението е обжалвано изцяло, като са изложени оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с разпоредбите на процесуалния и материалния закон.

Сочи се, че ответницата изпълнявала длъжността продавач- консултант в периода от 28.02.2020г. до 19.08.2020 г. Длъжността й била материално- отчетническа, поради което ответницата носела отговорност за материалните ценности. При извършена на 10.08.2020г. ревизия на складовите наличности, били установени липси, подробно описани като артикули и брой в исковата молба, на обща стойност 1300,24 лв. Затова спрямо ответницата била 1 предявена исковата претенция.

Според въззивника, районният съд не е взел никакво отношение по доводите, изтъкнати от ищеца в исковата молба и в съдебните заседания. Погрешно били интерпретирани или игнорирани събрани доказателства, имащи пряко отношение към спора и обуславящи правилното му решаване. Мотивите на решението били непълни, а изводите на съда- изцяло погрешни, без съобразяване конкретиката по спора. Твърди се, че в решението липсва връзка между събраните по делото доказателства и изводите на съда. Не било ясно въз основа на кои точно доказателства първоинстанционният съд е приел, че инвентаризацията, при която липсите били установени, била извършена при нарушаване на установените правила, което водело до недоказаност на сочените липси, т.е. в случая не можело да намери приложение презумпцията за наличие на причинна връзка между действията на ответницата в качеството й на МОЛ на посочения склад и твърдените от ищеца липси.

На следващо място се сочи, че решението било постановено при непълнота на доказателствата, тъй като районният съд е отказал да допусне свидетелски показания, поискани от въззивника още с исковата молба.

Моли, обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което исковете да бъдат уважени, а на въззивника да се присъдят разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивника е представил нарочна молба, с която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Прилага писмена защита.

Въззиваемата страна – Н. Т. П. не е подала отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.1 ГПК, въпреки , че е била уведомена за тази възможност чрез пълномощника си.

В съдебно заседание същата се представлява от адв. Бойчев, който оспорва въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно, мотивирано и законосъобразно.

По допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, което има правен интерес от обжалването му. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на относимите нормативни разпоредби намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцовото дружество- сега въззивник, твърди, че в периода 28.02.2020г. до 12.08.2020г. страните били в трудовоправни отношения, като Н.П. е изпълнявала длъжността продавач – консултант в склад в гр. Бургас. Съгласно длъжностната характеристика ответницата носила отговорност за събиране, съхраняване, разходване и отчитане на ценности и средства на работодателя, както и на стоки, фактуриране чрез отпускане на стоки по заявки и отчитане. Т.е., същата придобила качеството материално2 отговорно лице с оглед възложените й отчетнически функции. При извършена ревизия на 10.08.2020г., Н.П. предала под опис наличните в поверения й склад стоки, подробно описани в приемо- предавателен протокол. Въз основа на данни от преброяването съгласно приемопредавателния протокол и счетоводните данни за складовите наличности към 10.08.2020г., били констатирани разлики, изразяващи се в следните липси: 71 бр. Дозети Brutale 50 бр. на стойност 1065 лв.; 4 бр. захар пакетче Three Bourbons 700 бр. 2 гр. на стойност 13 лева; 1бр. стек чаши 120сс Вицове Brutale 50 бр. на стойност 2,20 лв. и 1 бр. стек чаши 250сс брандирани кристални стек 50 бр. на стойност 3,33 лв. Общата стойност на липсите възлизала на 1083,53 лв. без ДДС, или сумата от 1300,24 лв. с ДДС, за която била издадена фактура № 270/12.08.2020г., която не била заплатена от ответницата. На 19.08.2020г. била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Иска от съда П. да бъде осъдена да заплати сумата 1300,24 лева, представляваща обезщетение за вреда от липси, причинена при изпълнение на служебните й задължения на заеманата отчетническа длъжност „продавач консултант” в склад в Бургас, установена при извършена ревизия за складова наличност на 10.08.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното заплащане. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

Предявени са обективно съединени искове, първият от които с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ- за липси, а акцесорната претенция за законна лихва е с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответницата Н. Т. П. е представила своевременно отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете като неоснователни. Сочи, че за периода, в който е работила в ищцовото дружество никога не й била поверявана техника и стока, нито се е разписвала за това. Оспорва твърдението на ищеца, че е била материално отговорно лице. Не била запозната с действащи правила и ред, по който следва да бъде извършено приемане и заприхождаване на стоки и материални ценности. Бившият й работодател изисквал при нужда да вземат разходо - оправдателни документи /за гориво и масло/ от друго дружество /“Фонте фреско“ ЕООД/, а когато следвало да бъде издадена фактура, това да стане от името на “Фонте фреско“ ЕООД, а не от името на ищцовото дружество. Заявява, че не е имала договорни, в това число трудови правоотношения с посоченото дружество. Сочи, че не е извършвана инвентаризация /ревизия/- нито реално, нито по установени правила, нито била уведомена за такава. Оспорва като неистински и неавтентични, съставени за целите на настоящото производство представените по делото „справка за складови наличности“ /л.16/ и „сравнителна ведомост от ревизия от 10.08.2020г.“ /л.17/. Оспорва и длъжностната характеристика, като твърди, че не е съставена и утвърдена по надлежния ред от работодателя или правоимащо лице. Изложила е твърдения за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил иска по чл.207 КТ като неоснователен и недоказан, Бургаският районен съд е приел, че ответницата е имала качеството на отчетник- материално отговорно лице. Приел е също, че извършената инвентаризация не е според предвидените в закона правила, осчетоводяванията на така 3 наречените липси не са отразени със счетоводен запис, с който отговорното лице да бъде задължено със стойността на липсващите активи. Приел е още, че по делото не е установено количеството стоки, които са били поверени на ответницата при постъпването й на работа за да може да бъде направен категоричен извод, че същата отговаря за констатираните липси.

В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество- правилно, по следните съображения:

С иска по чл.207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Липсата представлява фактически недостиг на материални активи в касата или в склада, т.е. представлява фактическо състояние на неотчетност. Характерно за този недостиг е неустановения му произход, невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност. Липсата е юридическо понятие за щета, което се изгражда върху презумпцията за причиняване на недостига от отчетника, комуто са поверени. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, на когото са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия.

Безспорно между страните е, че същите са били обвързани от трудово правоотношение, като въззиваемата е заемала длъжността ”продавач-консултант” за процесния период.

По делото се установява, че въззиваемата е имала качеството отчетник по смисъла на чл.207, ал.1 КТ, тъй като съгласно трудовия й договор, препращащ към длъжностната характеристика, в трудовите й задължения се включва извършването на продажби, издаването на данъчна фактура за всяка продажба, както и отчитането на паричните средства, получени от продажбите.

Във връзка с установяването на липсите, ищцовото дружество е представило писмени документи.

Приложен е приемо-предавателен протокол от 10.08.2020г., съставен от Р.Д. и подписан от ответницата, чиято автентичност и достоверност не е оспорена от последната.

Съгласно отразеното в него, на посочената по- горе дата ответницата е предала на Я. Б. наличните бройки от 8 вида артикули от общо двадесет и два вида, посочени в протокола /за останалите 14 артикула не е отразена наличност/, сред които са и три от четирите вида, за които работодателят е отчел липси: 368 бр. Дозети Brutale 50 бр.; 10 бр. захар пакетче Three Bourbons 700 бр. 2 гр.; 10 бр. чаши 250сс брандирани кристални стек 50 бр. В него е посочено, че броенето е извършено на 10.08.2020г. в 19.30ч., а всички складови документи са отразени коректно в INV.

4

Представено е и извлечение към 10.08.2020г. за наличност на склад на Н.П. съгласно използван софтуер за отчитане на продажби, подписано от счетоводител и мениджър търговци, съгласно който към 10.08.2020г. в склада следвало да има налични общо девет вида артикули, включително и от процесните четири вида, както и конкретните количества:

469 бр. Дозети Brutale 50 бр.; 14 бр. захар пакетче Three Bourbons 700 бр. 2 гр.; 1 бр. стек чаши 120сс Вицове Brutale 50 бр. ; 11 бр. чаши 250сс брандирани кристални стек 50 бр.

Представен е и документ, наименуван „ревизия“ на Н.П., подписано от счетоводител, в който са отразени наличностите на осем вида артикули /по склад и намерени/, в който след съпоставка на данните от софтуерният продукт и реално наличните в склада са констатирани твърдените липси, а именно: 71 бр. Дозети Brutale 50 бр. на стойност 1065 лв.;