Решение № 3907 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3907 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20241100507166 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 13623 от 13.06.2024 г. по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие – СГС, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20248490400264 по описа за 2024 г.

–

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД, ЕИК *******, чрез юрисконсулт Ф.Г. срещу Постановление от 07.06.2024 г. на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ по изпълнително дело № 20248490400264, с което е отказано намаляване на размера на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение в производството по посоченото изпълнително дело, както и на размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), обективирани в Постановление от 27.05.2024 на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ по изпълнително дело № 20248490400264.

Жалбоподателят поддържа, че в настоящия случай се дължи адвокатско възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в размер 200 лв. Моли съда да отмени постановлението за разноски в частта, с която са признати разноски за процесуално представителство на взискателя по делото в размер 683 лв., като вместо това постанови намаляване на адвокатското възнаграждение до размер 200 лв., съгласно чл. 10, т. 1 НМРАВ. Моли да бъде намален и определеният размер на дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни 1 изпълнители

(ТТРЗЧСИ), съответно на намаленото адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на сторените в производство по обжалване на постановлението на ЧСИ разноски.

В срок е депозирано писмено възражение от Г.П.Т. – взискател по изпълнителното дело, чрез адв. А.Д., в което се поддържа становище за правилност на обжалвания отказ. Излага, че определеното адвокатско възнаграждение не надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника като неоснователна и да потвърди постановлението на ЧСИ като законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ А.П., в които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Поддържа, че таксите са начислени съобразно ТТРЗЧСИ, а определеното адвокатско възнаграждение съответства на установеното от чл. 10 НМРАВ, поради което не подлежи на намаляване.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

От представените пред съда доказателства – заверен препис на изпълнителното дело, се установява, че изпълнително дело № 20248490400264 е образувано по молба на Г.П.Т., представляван безплатно на основание чл. 38 ЗАдв по изпълнителното дело от адв. А.Д.. На длъжника е връчена ПДИ на 22.05.2024 г. На 27.05.2024 г. длъжникът е подал възражение за намаляване размера на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение в производството по посоченото изпълнително дело и на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. С Постановление от 07.06.2024 г. на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ по изпълнително дело № 20248490400264, възражението е оставено без уважение.

Длъжникът е уведомен за отказа на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ на 07.06.2024 г. и на 13.06.2024 г. в деловодството на съдебния изпълнител е регистрирана процесната жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

С влизането в сила на 01.03.2008 г. на новия ГПК, обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

В случая жалбата е насочена именно срещу изричния отказ на ЧСИ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното 2 дело и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, тъй като отказ за намаляване е обективиран в Постановление от 07.06.2024 г. на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ по изпълнително дело № 20248490400264, връчено му на 07.06.2024 г., а жалбата срещу отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение и приетите такси е подадена на 13.06.2024 г.

За да се произнесе по намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител, съгласно практиката на съдилищата, а именно определение № 170/25.03.2011 г. по ч.гр. д.№ 297/2010 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 634/2010 г. на Апелативен съд - София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010 г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010 г. и др. Необходим е именно изричен акт – отказ на съдебния изпълнител да уважи възражението за прекомерност на разноските, за да се произнесе съдът по жалбата и има практика, че подаването на жалба при положение, че няма произнасяне на ЧСИ е преждевременно и делата се връщат именно за произнасяне на ЧСИ по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. В този смисъл именно отказът на ЧСИ да бъдат намалени приетите разноски е актът, който подлежи на инстанционен контрол от съда, съобразно изложеното по-горе. Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от 10.07.2017 г., използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски“ (в редакцията към ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Предвид горното обжалваното разпореждане безспорно има характер на акт, съставляващ произнасяне по разноските по изпълнението и подлежи на обжалване, а подадената жалба по горепосочените съображения е допустима за разглеждане по същество.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от лице, което има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

По съществото на подадената жалба съдът намира следното:

Относно адвокатското възнаграждение:

Отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производството, както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В разглеждания случай длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си, поради което настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността на длъжника за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално 3 представителство, защита и съдействие.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 НМРАВ в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер 200 лв. (чл. 10, т. 1 НМРАВ). Освен това, когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 НМРАВ, което съставлява ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е изготвил съответна молба, в която е посочил и способи на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 426, ал. 2, изр. първо и второ ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ в размер 200 лв. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10, т. 1 НМРАВ води до извода, че размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на взискателите.

В разпоредбата на чл. 426, ал. 2, изр. трето ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т.

2 на чл. 10 НМРАВ. Видно от данните по делото, такива действия са предприети на 06.06.2024 г. т.е. след подаване на възражение от длъжника на 27.05.2024 г. за намаляване размера на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение в производството по посоченото изпълнително дело, предвид което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 10, т. 2 НМРАВ, тъй като съдебният изпълнител е определил разноските, чието намаляване се иска с постановление от 21.05.2024 г. т.е. още преди да е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение, когато единственото извършено от процесуалния представител на взискателя действие е било – подаване на молба за образуване на 4 изпълнителното дело от 21.05.2024 г. За съдебният изпълнител съществува възможността, ако изпълнителното производство продължи и се премине към принудително събиране на вземането, да определи на следващ етап дължимите от длъжника разноски по водене на изпълнителното дело.

С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, настоящият състав на СГС намира, че жалбата на длъжника е основателна, поради което следва да бъде отменен отказът на ЧСИ Петров да намали размера на адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя от 683 лева на 200 лева като вместо това намали разноските в изпълнителното производство за адвокатското възнаграждение на сумата от 200 лева, както е поискано.

Относно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ:

Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира пропорционална такса върху събраната сума. Длъжникът отговаря за тази такса, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на изпълнителното дело. С оглед приетия намален размер на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да редуцира и размера на таксата, изчислен по т. 26 ТТРЗЧСИ. Дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена пропорционално на намаленото адвокатско възнаграждение. При изчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ основата, върху която се изчислява таксата, следва да бъде намалена със сумата, с която е намален размерът на адвокатското възнаграждение, като определената от частния съдебен изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в повече е без основание. Предвид изложеното дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена пропорционално на намаленото адвокатско възнаграждение.