Определение № 3876 от 11.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3876 гр. Варна, 11.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110111928 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 4605/20.01.2026 г., подадена от Ж. И. Д. и уточнена с молба вх. № 10384/09.02.2026 г., с която е направено искане по реда на чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото Решение № 4066/14.11.2025 г. В сезиращата съда молба се твърди, че съдът не се е произнесъл по целия въведен спорен предмет. Излага, че съдът не се е произнесъл по всички искания, обуславящи конкретни фактически твърдения и съобразно релевантните за спора всички ангажирани доказателства, представени от ищеца.

В посоченото се изразявал пропускът на съда, който следвало да бъде отстранен по реда на чл. 250 ГПК. Съдът дължал анализ на всички релевантни за спора ангажирани и приети доказателства, което в случая не било сторено. С процесните решения съдът се бил произнесъл по непредявен иск за ПИ № 1756 – 5МЖ. По изложеното се моли съдът да се произнесе с допълнително решение относно 1/направеното възражение за нищожност на ДДД/15.02.1989 г., 2/може ли направо с диспозитива на решението изцяло да се промени предмета на делото и това довежда ли до несъвместимост с основите на правопорядъка, 3/ порокът „липса на предмет на спора“ установен в периода 2019-2020 г. води ли до нищожност на процесните решения, след като предметът на спора по тях е очертан единствено за обект – сграда-фурна с площ 56 кв. м. по нотариален акт № 18/1978 г.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК от насрещната страна **

„**************************“, чрез процесуалния му представител – адв. М. Т., е депозиран отговор на молбата, в който се поддържа становище за неоснователност на същата. Сочи, че твърдението на ищцата, че съдът се е произнесъл по непредявен иск може да доведе до процесуална недопустимост на оспореното като нищожно решение, в евентуалност неговата неправилност, но не обосновавало нищожността му. Исканията за допълване на решението касаели твърдения, които не били предмет на делото за нищожност на съдебни решения по гр. дело № 3454/2004 г. по описа на РС Варна и възз. гр. д. № 2142/2027 г. по описа на ОС Варна. Твърди се, че наред с горното изложените от Д. съображения касаят правилността на решението, чието допълване се иска и които следва да бъдат разгледани по друг ред от горестоящия съд.

Насрещната страна М. И. Ж. не е подал отговор по така направеното искане.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. За да бъде разгледана молбата за допълване на основание чл. 250 ГПК по същество, съдът следва да прецени дали същата изхожда от легитимирано лице, дали е депозирана в срока, указан в правната норма и дали постановеното решение е непълно. В случай че някое от тези изисквания не е налице, подадената молба се оставя без разглеждане с определение, което от своя страна подлежи на 1 обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, проф. Живко Сталев, издателство Сиела, 2012 г., стр. 518, както и трайно формирана практика на ВОС – Решение № 260305/11.08.2020 г. по възз. гр. д. № 864/2020 г. по описа на ОС – Варна и цитираните в него Определение № 110/21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 76/2011 г. по описа на ВКС, I г. о., и Определение № 169/27.04.2011 г. по ч. гр. д. № 112/2011 г. по описа на ВКС, I г. о.

Молбата за допълване е подадена в предвидения в чл. 250, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице. Следователно за съда остава да извърши преценка дали постановеното от него Решение № 4066/14.11.2025 г. е непълно и следва да се допълни.

С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт, който обуславя възможността за допълване от състава, постановил акта, е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото искане на страната. По смисъла на посочената норма, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Следователно, молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна. Съдът намира, че настоящият случай не е такъв. Не се дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните правни доводи, възражения и оплаквания. Същите следва само да бъдат разгледани в мотивите на решението, като непълнота на мотивите не означава респективно и непълнота на решението.

С подадената по делото искова молба, ищцата Ж. Д. ясно и безпротиворечиво е заявила петитума на исковата си претенция срещу ********* ****** ********“ и М. И. Ж., с който се иска да бъде прието за установено, че решение № 128/12.01.2007 г. по гр.д. № 3454/2024 г. по описа на РС Варна и решение от 07.04.2011 г. по в.гр.д. № 2142/2007 г. по описа на ОС Варна са нищожни поради липса на предмет на спора и постановени при непредявен иск . Видно от приетия по реда на чл. 140 ГПК доклад по делото, съдът е приел и насрочил за разглеждане делото, образувано по предявения от Ж. И. Д. срещу Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и М. И. Ж. иск с правно основание чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на Решение № 138 от 12.01.2007 г. и Решение № 1739 от 06.06.2007 г., неразделна част от решението от 12.01.2007 г., с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на същото, и двете постановени по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС, XII състав, и Решение № 428 от 07.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 2142/2007 г. по описа на ВОС, с което решенията по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС са оставени в сила, поради липса на предмет на спора и като постановени при непредявен иск.

Съгласно мотивите на крайния съдебен акт и диспозитива му, съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на посочените съдебни решения така, както е било поискано от ищцата. В мотивите си съдът подробно е разгледал и изследвал предпоставките за нищожност на съдебно решение, като е достигнал до извода, че дори не е спорно, че атакуваните съдебни решения са постановени от надлежен орган; в рамките на правораздавателната власт на съда; в писмена форма; подписани са от съдиите; изразената в тях воля е напълно разбираема; волята на съда не е несъвместима с основите на установения правов ред и с нея не е разпоредено изпълнение на действие, което противоречи на добрите нрави или основните начала на правото. Съдът е посочил, че наведените от ищцата пороци съставляват такива по материалната законосъобразност на атакуваните съдебни решения и по допустимостта им, но не водят до прогласяването им като нищожни. С постановения към решението диспозитив, съдът е отхвърлил предявения иск за нищожност на посочените решения. Видно е, че съдът се е произнесъл по предявения от ищцата иск изцяло и не е налице пропуск за произнасяне по някои от заявените искове. Както е посочено и в мотивите на решението, наведените пороци за липса на предмет на спора и произнасянето по непредявен иск, на които пороци се позовава ищцата и в молбата си по чл. 250 ГПК, с искане за допълване на решението съставляват такива по допустимостта и основателността на решенията, чиято нищожност се иска и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

2

Предвид гореизложеното съдът намира, че липсва непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК в постановеното по делото Решение № 4066/14.11.2025 г. и молбата за допълване следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 4605/20.01.2026 г., подадена от Ж. И.

Д. и уточнена с молба вх. № 10384/09.02.2026 г., с която е направено искане по реда на чл.

250 ГПК за допълване на постановеното Решение № 4066/14.11.2025 г. по гр. д. № 11928/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав, на основание чл. 250 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3