Присъда № 3 от 09.01.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 4568/2023
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 09.01.2025
- В сила
- 14.03.2025
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 289, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- параграф 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ НА МНОЗИНСТВОТО ОТ СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ към Присъда № 3/09.01.2025 г. по НОХД 4568/2023 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с който срещу * с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че:
В периода от 05.08.2014 г. до 26.06.2015 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, е цел да набави за себе си имотна облага възбудил у *, * и * заблуждение и с това причинил на *, ЕТ „*“ с ЕИК: * и на „*“ ЕООД с ЕИК: * имотна вреда, в общ размер на 1339,96 /хиляда триста тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, както следва:
1.
На 05.08.2014 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у *, като уверил последния, че ще застрахова имуществото му - къща в с.
Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас и му предоставил невалидна застрахователна полица „Защитен дом /ОУ 2913/“ с № 0000457638/05.08.2014 г. към ЗАД „Армеец“, ведно с прикрепена към последната Сметка серия В, с № 283710/05.08.2014 г. за начислена и платена сума, както и Въпросник - предложение за застраховка „Защитен дом“ и с това му причинил имотна вреда в размер на 52.02 лв. /петдесет и два лева и две стотинки/;
2.
На 01.04.2015 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у *, като уверил последния, че ще внесе сумата от 500.00 /петстотин/ лв. като втора, трета и четвърта вноска по „Застрахователна полица на сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства“ № 28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК „Олимпик-клон България“, относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *, собственост на ЕТ „*“ с ЕИК: * и с това причинил на едноличния търговец имотна вреда в размер на 500.00 /петстотин/ лв;
3.
На 26.06.2015 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у *, като уверил последния, че ще внесе сумата от 787.94 лв.
/седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ като втора вноска по застрахователна полица за застраховка - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG22115000859110/23.03.2015 към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач марка „Волво“ с peг. № * и застрахователна полица за застраховка - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG22115000858792/23.03.2015 към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач марка „Волво“ с peг.
№ * - и двете превозни средства собственост на „*“ ЕООД, ЕИК: *, представлявано от управителя * и с това причинил на *“ ЕООД имотна вреда в размер на 787.94 лв.
/седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ - престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В първото съдебно заседание съдът конституира като частен обвинител *.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички посочени от страните свидетели (включително и чрез способите на международното сътрудничество по наказателни дела – издаване на ЕЗР и провеждане на видеоконференция с Испания на основание чл. 139, ал. 7 и чл. 474, ал. 6, вр. с параграф 1, т. 1 от ДР на НПК).
Подсъдимият * депозира обяснения в края на съдебното следствие, като отрече да е извършвал инкриминираните деяния. Счита, че се касае за грешка при водене на дейността на дружеството в резултат на многото работа и множеството различни служители. Заявява, че не е получавал лично пари от пострадалите лица, нито е съставял полиците по застраховките им.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че се доказват всички признаци на вмененото престъпление, поради което и пледира за признаване на * за виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 5 години, както и в негова тежест да се възложат сторените в производството разноски.
1
Повереникът на частния обвинител – адв. * – БАК също счита, че вината на подсъдимия е доказана по несъмнен начин. Правейки анализ на приобщените писмени и гласни доказателства, достига до извод, че * е извършил и трите деяния, включени в продължаваното престъпление. Застъпва, че не следва да се кредитират показанията на св. *, предвид близките й отношения с подсъдимия, но следва да се ценят всички останали свидетелски показания. Акцентира, че е налично и друго производство срещу подсъдимия, което макар и в своята досъдебна фаза, касае сходни случаи и според нея разкрива упоритостта и продължаващата дейност на *. В заключение заявява, че се солидаризира с предложеното от РП-Бургас наказание, което следва да се наложи на подсъдимия, като моли за присъждане на разноски по приложен договор за правна защита и съдействие.
Частният обвинител * не се явява в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото и не взима отношение по същество.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. * - БАК, застъпва позиция за недоказаност на обвинението спрямо подзащитния му. В тази връзка посочва, че договорите за застраховките не са изготвяни от *, а от служители на неговото дружество, като акцентира, че за посочения период дружеството е разполагало със 71 офиса и е сключило огромен брой застраховки, което води до обективна невъзможност за ефективен контрол и прави нормални грешките в работата. Счита, че твърденията на пострадалите лица за лично заплащане на подсъдимия, не са безспорни, както и че не е изключена вероятността те да имат лично отношение към *, което да ги мотивира да свидетелстват в тази посока.
Конкретно по отношение на деянията с пострадал * и * – застъпва, че няма нанесени имуществени вреди, доколкото няма прекъсване в застрахователните договори, а закъснението в плащането на някои от вноските е допустимо, съгласно Кодекса за застраховането. В обобщение счита, че не е налице обективна съставомерност по отношение на обвиненията с тези двама пострадали. По отношение на деянието с пострадал *, защитникът посочва, че са налице два варианта, по които е възможно да са се случили събитията, като нито един от тях не води до извод за извършено престъпление от страда на подсъдимия. С оглед на всичко казано защитникът пледира за признаване на подзащитния му за невиновен и пълното му оправдаване по предявеното обвинение.
Подсъдимият * заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник.
Допълва, че си е изградил авторитет, на който държи. Счита, че не е ощетил пострадалите, като по отношение на частния обвинител * счита, че е налице личностен конфликт, който е довел до обвиненията. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че не се чувства виновен, поради което и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установена следната фактическа обстановка, около която се обединява целият състав, а именно:
От фактическа страна:
Подсъдимият * с ЕГН ********** е роден на * г. в гр. *. Той е българин, български гражданин, разведен, с висше образование, с постоянен адрес: *.
Към инкриминирания период подсъдимият се занимавал със застрахователна дейност, чрез търговското дружество „*-*“ ЕООД с ЕИК: *, в което бил едноличен собственик на капитала.
Подс. * бил осъждан, като с Определение по НЧД № 5010/2014 г. на РС-Бургас, по реда на чл. 25-23 НК, му било наложено едно общо най-тежко наказание измежду три влезли в сила присъди, в размер на най-тежкото от тях, а именно: „Пробация“, включваща три пробационни мерки. Освен това през 2012 г. той бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание „Глоба“.
2
Свидетелят * притежавал недвижим имот - къща, находяща се в с. Дюлево, общ.
Средец, обл. Бургас, *. В периода 2013-2014 година, св. Ив. * извършил ремонтни дейности на къщата и решил да застрахова имота. В тази връзка, той се свързал с подсъдимия * *, който познавал от дълго време и за който знаел, че се занимава със застрахователна дейност, чрез търговското си дружество „*-*“ ЕООД.
На 05.08.2014 г. св. Ив. * отишъл до офиса на дружеството, находящ се към онзи момент в гр. Бургас, ул. „*“ № 88, ет. 1, където подсъдимият лично му предоставил застрахователна полица „Защитен дом /ОУ 2913/“ с № 0000457638/05.08.2014 г. към ЗАД „Армеец“, ведно с прикрепена към последната Сметка серия В с № 283710/05.08.2014 г. за начислена сума (застрахователна премия) в размер на 52.02 /петдесет и два лева и две стотинки/, както и Въпросник-предложение за застраховка „Защитен дом“. Св. Ив. * подписал представените му документи и заплатил сумата от 52.02 лева лично на подс. Ив. *.
Последният от своя страна го уверил, че имотът му вече е застрахован към ЗАД „Армеец“ с покритие при евентуално настъпили щети в размер на 50 000 лв.
Впоследствие на 25.10.2014 г. в с. Дюлево било обявено бедствено положение, т.к. паднали проливни дъждове в района, в резултат на които по къщата на св. Ив. * били причинени щети. В тази връзка, още на 26.10.2014 г., сутринта * се обадил в офиса на „*-*“ ЕООД за да съобщи за настъпилото застрахователно събитие, съответно за да заяви щетите.
След няколко дни св. Ив. * посетил офиса на „*-*“ ЕООД, където попълнил декларация за настъпило застрахователно събитие, като подс. Ив. * му заявил, че лично ще посети къщата за удостоверяване на щетите. Няколко дни по-късно св. Ив. * взел подсъдимия с личния си автомобил и завел последния до къщата му в с. Дюлево за оглед. Там на пострадалия му направило впечатление, че подс. Ив. * прави единствено снимки, но така и не изготвил документ, в който да отрази размерите на помещенията в къщата, състоянието им, съответно настъпилите щети.
В продължение на около месец св. Ив. * не получил обаждане от представител на „**“ ЕООД във връзка с претенцията му за обезщетение. Принудил се да потърси директен контакт със ЗАД „Армеец“. В телефонен разговор със служител на застрахователната компания, пострадалият бил уведомен, че горепосочената застрахователна полица „Защитен дом /ОУ 2913/“ с № 0000457638/05.08.2014 г. при тях въобще не е отразена. Притеснен от тази информация, св. Ив. * незабавно се свързал с подсъдимия и го попитал, защо полицата му не е била отразена в ЗАД „Армеец“. Подс. Ив. * се оправдал с тезата, че е била допусната грешка и поканил св. Ив. * да се видят на следващия ден в офиса му. Действително, двамата се видели на следващия ден в офиса на „*-*“ ЕООД, където подсъдимият предоставил на св.
Ив. * нова комбинирана полица „У дома и щастлив“ - № 140536Q1016 от 27.11.2014 г. към ЗД „Уника“ АД и Дебит нота № 140536Q1016 за дължима застрахователна премия по нея, като го уверил, че новоиздадената застраховка е валидна. На отправен от св. Ив. * въпрос към подсъдимия, кой ще покрие настъпилите щети по къщата му, които според субективната му преценка към онзи момент възлизали на около 3500 лева, при положение, че е нямал валидна застраховка към датата на настъпване на застрахователното събитие, подсъдимият отговорил, че ще измисли нещо. До месец декември 2014 г., св. Ив. * многократно се опитал да осъществи контакт с подсъдимия, но безуспешно. Впоследствие, пострадалият потърсил адвокат за съдействие при уреждане на отношенията му с подс. Ив. *. Били проведени няколко срещи между тях, като първоначално подсъдимият категорично отказал да плати щетите по имота на св. Ив. *. Впоследствие на 25.02.2015 г. между тях било подписано споразумение, с което подсъдимият се задължил да заплати сумата от 2800 лева на пострадалия — св. Ив. *, като обезщетение за претърпените вреди, което задължение така и не било платено от подс. Ив. *.
Свидетелят * няколко години по ред сключвал застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“ чрез посредничеството на „*-*“ ЕООД. На 28.12.2014 г., св. Я. * решил отново да ползва услугите на търговското дружество и посетил офиса в гр. Бургас, ул. „*“ № 88, ет.
3
1. Там попълнил необходимата документация и му била издадена полица за застраховка „Гражданска отговорност“ с № 28114003179415, влизаща в сила от 00:00 ч. на 28.12.2014 г. за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *, собственост на ЕТ „*“ с ЕИК: *. Въпреки че поискал автомобилът да бъде застрахован със застраховка „Автокаско“, на разсрочено плащане, за което попълнил съответната документация и платил поисканата му сума (застрахователна премия), св. Я. * така и не получил оригинален екземпляр от застрахователната полица чак до 16.01.2015 г., когато такъв му бил предоставен лично от подсъдимия, с обяснението, че закъснението се дължи на допусната грешка при изготвяне на застрахователната полица, което наложило да се изпрати съответният набор документи в гр.