Определение № 410 от 24.09.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Враца, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251400600582 по описа за 2025 година С определение № 343/18.09.2025 г., постановено по ЧНД № 911/2025 г. Районен съд-Враца, ІV-ти наказателен състав, е взел спрямо С. Ц. Д. - обвиняем по досъдебно производство № 647/2025 г. по описа на РП-Враца, мярка за неотклонение задържане под стража.

Недоволен от така постановеното определение е останал служебният защитник на обвиняемия - адв.П. С., който в срока по чл.64, ал.7 от НПК е подал частна жалба, с искане за отмяната му и за вземане на по-лека мярка за неотклонение.

Производството е по реда на чл.64, ал.8 и следващи от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му поддържат жалбата. Защитата твърди, че по делото не са налице достатъчно доказателства, сочещи Д. като автор на инкриминираните посегателства срещу половата неприкосновеност, като в този аспект обвинението се базирало единствено на предположения. Сочи се още, че не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, тъй като е с установен адрес, на който постоянно пребивава, грижи се за близките си и няма данни да се е укривал, напротив, след като е бил призован, се е явил пред разследващия орган. Като довод за смекчаване на мярката за неотклонение се изтъква и влошеното му здравословно състояние, както и тежкият му семеен статус-живее с болните си родители и 11-годишната си дъщеря, за чиято издръжка единствено той се грижи.

Участващият по делото прокурор от ВрОП счита, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да остане без уважение.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира 1 жалбата за неоснователна.

С постановление от 16.09.2025 г. С. Ц. Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.157, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че:

- на неустановена дата в началото на м.декември 2024 г. в Затвора гр.Враца, в помещение ***, в съучастие като съизвършител със С. Б. К., като употребил сила и заплашване към М. Д. С., го накарал да извърши действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - да прави фелацио на С. Б. К.;

- на неустановена дата през м.декември 2024 г. в Затвора гр.Враца, в помещение ***, в съучастие като съизвършител със С. Б. К., като употребил сила и заплашване към Н. С. М., го накарал да извърши действия на полово удовлетворение с лице от същия пол три пъти - да прави фелацио на С. Б. К.;

- на неустановена дата през м.януари 2025 г. в Затвора гр.Враца в помещение ***, в съучастие като съизвършител с М. Л. Х., като употребил сила към Н. С. М., го накарал да извърши действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - да прави фелацио на М. Л. Х..

Взетата от първостепенния съд най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража е обоснована с наличието на достатъчно данни обвиняемият да е съпричастен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и със съществуването на реална опасност да се укрие или извърши престъпление.

При проверка на атакуваното определение, ВрОС намери, че първоинстанционният съд законосъобразно е взел спрямо обвиняемия Д. най-тежката мярка за процесуална принуда. Съобразявайки изискванията на чл.64, ал.4, вр.чл.63, ал.1 от НПК, ВрРС е направил констатация за наличието на достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е причастен към престъплението, в което е обвинен. Както правилно е разсъждавал контролираният съд такива данни се съдържат на първо място в показанията на свидетелите Н. М. и М. С. (пострадали), които не са изолирани, а са в кореспонденция с показанията на свидетелите Л. С., К. А., Г. И., М. И., Д. Л., А. Я., С. С., Т. И. (които към инкриминирания период са били лишени от свобода), както и с тези на свидетелите В. В. - Г., А. П. и М. К. (служители в затвора).

ВрОС намира, че събраните на този етап от разследването гласни доказателствени източници са напълно достатъчни да обусловят обоснованост на предположението за съпричастност на обвиняемия в инкриминираната престъпна дейност, поради което и възражението на защитата за доказателствена необезпеченост на обвинението срещу него се оценява като несъстоятелно. Във връзка със защитните възражения е необходимо да се отбележи, че преценката на съда за наличието на обоснованото подозрение не е идентична с тази, правена по чл.303, ал.2 от НПК. За да се прецени, че обоснованото предположение е налице, е достатъчно да съществуват доказателства, подкрепящи обвинителната теза, каквито в случая са налице, като 2 липсва изискване те да са безспорни, да сочат само на един възможен извод или да установяват всички обстоятелства, относими към факта на извършване на престъплението и неговото авторство. Съществуването на такива доказателства е достатъчно, за да се прецени, че тази предпоставка за вземане на мярка за неотклонение е налице, тъй като обоснованото предположение представлява единствено индиция за съпричастността на обвиняемото лице към конкретно инкриминирано деяние, но не и категоричния извод за авторството и виновността му, който стои в основата на осъдителната присъда.

Настоящата съдебна инстанция споделя и довода на първостепенния съд за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако по отношение на него се прилага по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража. Рискът от повторяемост на престъпните действия се извежда от данните за неговото обременено съдебно минало, от тежестта на обвинението и от лошите характеристични данни. Обвиняемият е осъждан многократно за разнородни престъпления, включително на ефективни наказания лишаване от свобода. По делото са събрани, включително и пред настоящата инстанция, и лоши характеристични данни за обвиняемия, разкриващи го като агресивна, конфликтна и склонна към насилие личност, с лоша репутация в обществото. Не може да бъде игнориран и фактът, че деянията по настоящото обвинение са извършени докато е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, т.е. в контролирана среда, в съучастие и в присъствието на други лица, като посегателствата против половата неприкосновеност са по отношение на лишени от свобода, навършили току-що пълнолетие. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, са показателни за завишената степен на обществена опасност на деянието и личността на обвиняемия и обосновават извод за съществуваща реална опасност да извърши престъпление.

В този смисъл като неоснователни се оценяват доводите на служебния защитник за отсъствието на такава опасност.

Въззивният съд не споделя обаче становището на първата инстанция, че съществува риск от укриване, тъй като обвиняемият е с установена самоличност и с постоянен адрес в с.Малорад, обл.Враца, като същевременно отсъстват данни, че препятства наказателното производство и има намерение да се укрива. Това обаче не налага смекчаване на мярката му за неотклонение, тъй като двете опасности - от укриване и извършване на престъпление, са предвидени в условията на алтернативност, поради което за определяне на най-тежката мярка за процесуална принуда е достатъчно съществуването на една от тях.

На следващо място се споделят доводите на районния съд, че по делото не са налице хуманни съображения, налагащи прилагането на по-лека мярка за неотклонение, включително тежкия семеен статус и заявената необходимост обвиняемият да полага грижи и издържа болните си родители и своята малолетна 3 дъщеря-на 11 години. От приложените по делото данни се извежда, че до м.август 2025 г., до когато е пребивавал в затвора, очевидно не той, а родителите му са отглеждали неговото дете и са осигурявали и финансовата издръжка на семейството.

Здравословното състояние на обвиняемия също не е пречка той да изпълнява мярката задържане под стража, защото установеното при него урологично заболяване е с давност от 2022 г., като към настоящия момент липсват медицински данни за обостряне, което да е несъвместимо с условията на ареста.

Предвид изложеното, ВрОС приема, че целите по чл.57 от НПК по отношение на С. Д. успешно могат да бъдат постигнати към настоящия момент единствено с найтежката от мерките за неотклонение. По делото не се установяват никакви обстоятелства от семейно, здравословно или друго естество, които да оборват този извод и да налагат прилагането на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо него.

С оглед на това въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, Врачанският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 343/18.09.2025 г., постановено по ЧНД № 911/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, ІV-ти наказателен състав, с което е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо С. Ц. Д., обвиняем по досъдебно производство № 647/2025 г. по описа на РП-Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Враца, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251400600582 по описа за 2025 година С определение № 343/18.09.2025 г., постановено по ЧНД № 911/2025 г. Районен съд-Враца, ІV-ти наказателен състав, е взел спрямо С. Ц. Д. - обвиняем по досъдебно производство № 647/2025 г. по описа на РП-Враца, мярка за неотклонение задържане под стража.

Недоволен от така постановеното определение е останал служебният защитник на обвиняемия - адв.П. С., който в срока по чл.64, ал.7 от НПК е подал частна жалба, с искане за отмяната му и за вземане на по-лека мярка за неотклонение.

Производството е по реда на чл.64, ал.8 и следващи от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му поддържат жалбата. Защитата твърди, че по делото не са налице достатъчно доказателства, сочещи Д. като автор на инкриминираните посегателства срещу половата неприкосновеност, като в този аспект обвинението се базирало единствено на предположения. Сочи се още, че не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, тъй като е с установен адрес, на който постоянно пребивава, грижи се за близките си и няма данни да се е укривал, напротив, след като е бил призован, се е явил пред разследващия орган. Като довод за смекчаване на мярката за неотклонение се изтъква и влошеното му здравословно състояние, както и тежкият му семеен статус-живее с болните си родители и 11-годишната си дъщеря, за чиято издръжка единствено той се грижи.

Участващият по делото прокурор от ВрОП счита, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да остане без уважение.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира 1 жалбата за неоснователна.

С постановление от 16.09.2025 г. С. Ц. Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.157, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че:

- на неустановена дата в началото на м.декември 2024 г. в Затвора гр.Враца, в помещение ***, в съучастие като съизвършител със С. Б. К., като употребил сила и заплашване към М. Д. С., го накарал да извърши действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - да прави фелацио на С. Б. К.;