Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 462 от 04.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 171/2022
Вид
Решение № 462
Подписан
04.07.2022
Състав
Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.265 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 134, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 412 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000171 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261568/06.12.2021 г., постановено по търг. дело № 1510/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23-ти състав е осъдил по искове на Х. В.

Д., Я. Р. Д. и „Трио Инвест“ЕООД, като кредитори по чл.134 от ЗЗД, вр. с чл. 26, ал.2 ГПК, Животозастрахователна компания „Съгласие“АД да заплати на „Общинска банка“АД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД 16 666. 67 лева останала неплатена застрахователна сума по Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003г., дължима при смъртта на Р. Д. Д. на 12.05.2019г., кредитополучател по Договор за банков кредит № Д 2700013665/16.05.2016г., със законната лихва за забава от 10.08.2020г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 1 069. 44 лева изтекла лихва от 23.12.2019 до 10.08.2020г. върху сумата от 16 666. 67 лева, както и 1 648. 15 лева изтекла лихва върху сумата от 33 333. 33 лева за времето от 28.06.2019г. до 23.12.2019г., като е отхвърлил така предявените искове за разликата до пълния предявен размер, както и предявените в лично качество от Х. В. Д., Я.

Р. Д. и „Трио Инвест“ЕООД срещу Животозастрахователна компания „Съгласие“АД по чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение в осъдителната част е подадена въззивна жалба от

Животозастрахователна компания

„Съгласие“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него 1 постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени поради съображения изложени във въззивната жалба.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемите страни Х. В. Д., Я. Р. Д. и „Трио Инвест“ЕООД са депозирали отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена и въззивна жалба от Х. В. Д., Я. Р. Д. и „Трио Инвест“ЕООД, с която се твърди, че решението на първата инстанция в частта му, с която са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер е неправилно поради съображения изложени в жалбата. Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.265 ГПК „Общинска банка“АД е заявила, че се присъединява към въззивната жалба подадена от съищците Х. В. Д., Я. Р. Д. и „Трио Инвест“ЕООД.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Ищците Х. В. Д., Я. Р. Д. и „Трио Инвест“ЕООД в исковата молба са изложили твърдения, че на 16.05.2016г. е бил сключен Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г. между „Общинска банка“ АД, от една страна, и Р. Д. Д., като кредитополучател и Х. В. Д. и „Трио Инвест“ЕООД като солидарни длъжници от друга.

Съгласно договора е бил получен кредит от 200 000 евро със срок на погасяване до 16.05.2026г. на равни месечни вноски. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, кредитополучателят Р. Д. Д. и солидарният длъжник Х.Д. са дали съгласие банката да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок на договора застраховка „Живот“, равна на дълга по кредита, но за сума не по-голяма от 100 000 лева, с покрити рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка, като банката е била посочена като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита. Съгласно чл. 11, ал. 4 от договора за кредит кредитополучателят и солидарните длъжници са били длъжни да уведомят незабавно банката за настъпило застрахователно събитие и са дали съгласие с всички постъпили суми, представляващи изплатено застрахователно обезщетение, да бъде погасяван кредитът, независимо дали по него е налице просрочие, освен ако страните не са договорили друго за всеки конкретен случай.

Твърди се, че на 12.05.2019г. кредитополучателят Р. Д. е починал като негови наследници по закон са ищците Х. В. Д. и Я. Р. Д.. За настъпилата смърт е била уведомена своевременно „Общинска банка“ АД.

Сочи се, че между банката и „Дженерали Застраховане“АД е бил сключен Договор 2 за корпоративна застраховка „Живот“ за получателите на потребителски ипотечни кредити от 29.08.2003г. Впоследствие е бил сключен Договор за прехвърляне на застрахователен портфейл от 03.12.2015г. между това застрахователно дружество и ответника, одобрен с Решение № 122-ЖЗ/29.02.2016г. на Комисията за финансов надзор и поради това ответникът следва да се счита за застраховател по смисъла на чл. 11, ал. 2 от договора за банков кредит.

От своя страна банката е уведомила ответника с писмо от 10.06.2019г. за настъпилото застрахователно събитие – смъртта на кредитополучателя на 12.05.2019г.

Твърди се, че въпреки да са били налице всички основания за изплащане на застрахователното обезщетение с писмо изх. № 2216/16.12.2019г. на ответника ищците са били уведомени, че по сметка, обслужваща кредита, ще бъде заплатена само сума от 33 333.

33 лева, която да послужи за частично погасяване на дължимата сума по сключения договор за кредит, като останалата сума от 66 666. 67 лева неправомерно не е била изплатена, въпреки че са били налице всички предпоставки за плащането й.

Правният интерес от предявяването на иска ищците извеждат от твърдението си, че са кредитори на банката, тъй като и след настъпилото застрахователно събитие продължават да изпълняват задълженията по договора за банков кредит и са платили недължимо суми, кредитори са по отношение на задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователно обезщетение в пълен размер, както и са ползващо се лице по застрахователния договор.

Предвид изложеното и като се позовали на разпоредбите на чл. 382, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, ищците искат да бъде осъден ответникът за заплати на „Общинска банка“ АД сумата от 66 666. 67 лева неплатена застрахователна сума за погасяване на задължението по Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г., съгласно сключен Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003г., поради настъпили застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя Р. Д. Д., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -10.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и 7 799. 41 лева мораторна лихва върху главницата от 66 666. 67 лева за периода от 23.12.2019г. до датата на подаване на исковата молба -10.08.2020г. Тъй като сумата от 33 333. 33 лева е била изплатена на 23.12.2019г., въпреки че застрахователното дружество е било сезирано на 10.06.2019г., ищците искат да бъде осъден ответникът да заплати на „Общинска банка“ АД допълнително сумата от 1 759. 24 лева мораторна лихва върху главницата от 33 333. 33 лева за периода от 10.06.2019г. до 23.12.2019г.

Тъй като закъснялото плащане както на сумата от 33 333. 33 лева, така и на още 66 666. 67 лева е довело до надплащане по договора за банков кредит (главницата не се е намалила), ищците искат да им бъде платена от ответника солидарно сумата от 2 000 лева и 3 000 лева, надплатени по Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г. от 10.06.2019г., съответно до 23.12.2019г. (за сумата от 33 333. 33 лева) и до датата на исковата молба (за сумата от 66 666. 67 лева), със законната лихва от датата на исковата молба (10.08.2020г.) до действителното изплащане.

„Общинска банка“ АД, конституирана като съищец, на основание чл. 26, ал. 4 от 3

ГПК, вр. чл. 134, ал. 2 от ЗЗД, по исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗЗ е заявила становище, че поддържа тези искове изцяло като основателни.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Общинска банка“АД възразява, че починалият кредитополучател Р. Д. не е имал качество застраховано лице – договорът за кредит е извън обхвата на условията за приемане за застраховане по Договора за корпоративна застраховка „Живот“. По исковете за сума от 2 000 и 3 000 лева твърдението е за неплатени суми по договора за банков кредит, но ответникът не носи отговорност за изпълнението или неизпълнението по договора за кредит.

Твърди и че ищците не разполагат с активна легитимация да упражняват права по реда на чл. 134 от ЗЗД поради липсата на качеството за Р. Д. и на застрахован и поради това, че банката е предприела всички действия, за да защити интересите на кредитополучателите.

От фактическа страна съдът намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016г. се установява, че на 16.05.2016г. между „Общинска банка“ АД, като кредитодател и Р. Д. Д., като кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит по силата на който на кредитополучателя е бил предоставен кредит от 200 000 евро, предназначен за текущи нужди, издължаван на анюитетни вноски до 16.05.2026г., с дължима възнаградителна лихва, при конкретно уговорени лихвени условия, както и такси и комисионни. Вноските по кредита са били 120, от които 119 с размер 2 555. 21 евро всяка и една последна изравнителна вноска.

Не се спори, а и се установява, че Х.В. Д.о- съпруга на кредитополучателя и „Трио Инвест“ООД/дружество в което съпрузите са били съдружници/, са встъпили като солидарни съдлъжници в дълга на кредитополучателя по договора за кредит по реда на чл.

101 от ЗЗД (чл. 5, чл. 12, ал. 2 от договора).

Между страните не се спори, а и се установява, че съгласно чл. 11, ал. 2 от договора кредитополучателят Р. Д. и солидарният съдлъжник Х.Д. са дали съгласието си банката да сключи и да поддържа за своя сметка и за целия срок на договора застраховка „Живот“, равна на дълга по кредита, но не по-голяма от 100 000 лева, с покрити рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка, като кредиторът е бил посочен като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита. Кредитополучателят и солидарните длъжници са били длъжни да уведомят незабавно банката за настъпилото застрахователно събитие (чл. 11, ал. 4 от договора).

Съгласно същата клауза те са давали съгласие с всички постъпили суми, представляващи заплатено застрахователно обезщетение, да бъде погасяван кредитът, независимо дали е налице просрочие, освен ако страните не са договорили друго за всеки конкретен случай.

Идентична е била клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора относно предсрочното му погасяване.

Между страните не се спори,а и се установява, че на 29.08.2003г. между „Общинска банка“ АД и ЗК „Орел живот“ АД, с последващо наименование „Дженерали Застраховане“ 4

АД, е бил сключен Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити.

Съгласно клаузата на чл. 1 от договора банката, в качеството си на застраховащ и трето ползващо се лице, сключва със застрахователя корпоративна застраховка живот върху живота и работоспособността на трети лица, кредитополучатели, по договорите за потребителски и ипотечни кредити, отпуснати от банката. Застраховали са се кредитополучатели на банката, които са били физически лица на възраст от 18 до 65 навършени години, длъжници по кредити в размер до 100 000 лева, които са попълнили и подписали конкретни формуляри за застраховане по образец (така клаузата на чл. 2.1 от относно обхвата на застрахованите лица).