Решение № 169 от 18.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ П.

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500142 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 27/31.01.2024г. по гр.д. № 324/2023г. Окръжен съд-Русе е осъдил община Русе да заплати на А. В. П., ЕГН **********, с адрес село Бръшлен, област Русе, ******* сумата от 45 000 лв., частично предявен от 100 000 лв., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 02.08.2022г., поради неизправност на стълбище, предназначено за преодоляване денивелацията между второстепенната ул. „В. Друмев“ и тротоара по бул. „Цар Освободител“ в град Русе, собственост на ответната община, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2023г. до окончателното й изплащане, сумата от 3927.05 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.08.2022г. до 22.05.2023г., сумата от 2558.88 лв. имуществени вреди от същия инцидент, от които 1600 лв. за закупуване на имплант, 51.60 лв. за прегледи и образни изследвания, 81.20 лв. за потребителски такси, 252 лв. разходи за физиотерапия и масаж, 78 лв. за патерици и санитарни стоки, 296.08 лв. за лекарства и хранителни добавки и 200 лв. за транспортни услуги, като е отхвърлил иска за имуществени вреди за разликата над 2 558.88 лв. до пълния предявен размер от 3907.97 лв., от които 25 лв. за копирни услуги, 152.60 за лекарства и хранителни добавки, 20 лв. за прегледи и образни изследвания, 50 лв. за патерици и санитарни стоки, 34.80 лв. за потребителски такси и 1066.69 лв., като неоснователен. Със същото решение е осъдил ответната община да заплати на упълномощения от ищцата адвокат възнаграждение за оказА.та й безплатна правна помощ в размер на 4 770 лв., както и държавна такса по сметка на Окръжен съд-Русе, съответно е осъдил ищцата да заплати на Община Русе сумата от 111.49 лв., сторени в 1 първоинстанционното производство разноски на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК.

Срещу посоченото решение, в частта, в която са уважени предявените от А. В. П. искове, е постъпила въззивна жалба от Община Русе, чрез пълномощник – ст.юрисконсулт Я.

М.. В същата се излагат доводи за неговата неправилност. Развива оплаквания, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Посочва, че не са изложени никакви съждения относно извода за липса на принос от стрА. на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Прави искане за отмяна на първоинстанционноно решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната стрА. А. В. П. е подала отговор на въззивната жалба, чрез своя пълномощник – адвокат З. М.. В същия заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение.

В съдебно заседание Община Русе, чрез своя процесуален представител – ст.юрисконсулт Я. М., поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея, като излага подробно фактически и правни доводи. Поддържа искането си за разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното за въззивното производство от насрещната стрА. адвокатско възнаграждение, в случай, че въззивната жалба бъде отхвърлена.

Въззиваемата стрА., чрез своя процесуален представител по пълномощие – адвокат З.

М., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение по съображения, подробно изложени в писмена защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея адвокат за оказА.та й безплатна правна помощ.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирА. стрА., против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Окръжен съд-Русе е било образувано по предявен от А. В. П. срещу Община Русе искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 45 000 лв., предявен като частичен от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 02.08.2022г., обезщетение за забава за периода от 02.08.2022г. до 22.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 3 766.85 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент, изразяващи се в разходи за имплант и винтове, проведено лечение, лекарства, заплатени потребителски такси за медицински прегледи, закупуване на лекарства и разходи за процедури по рехабилитация. В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.08.2022г. около 21.00 – 21.30 часа вървяла от паркинга на бл. „Волов“ към спирка на ул.“Цар Освободител“ в град Русе, непосредствено пред училище „Йордан Йовков“.

Вървейки се спънала в нещо метално – две железни стърчащи арматури на тротоара с височина 3-4 см близо до тревната площ, след което паднала на земята с цялата тежест на тялото си, търкаляйки се по бетоновите стъпала пред нея до последното. Усетила силна болка в десния си крак, която била концентрирА. в подбедрицата и глезена й. Не можела да стане и да стъпи на крака си, цялата била натъртена. В УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, където била откарА., била установена фрактура на костите на дясна глезенна става и подбедрица, 2 извършена операция и поставена титаниева пластина със седем броя заключващи винтове, а на следващия ден гипсова шина за един месец. След претърпяната операция движенията й били крайно ограничени, като лечението й продължило в домашни условия с контролни прегледи и прием на медикаменти, включително обезболяващи поради силните болки.

Поставяни й били инжекции за разреждане на кръвта в продължение на около 30 дни, придвижвала се с патерици. Не можела да ходи на работа и да се грижи за детето си, да обслужва своите ежедневни лични и битови нужди,зависела изцяло от грижите на близки и приятели. На 27.01.2023г. постъпила по спешност в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД поради силна болка в глезена и раздвижване на импланта, като след спешна оперативна интервенция единият винт с част от плаката бил отстранен. Отново движенията й били ограничени и болезнени и се наложило да ползва патерици. Към момента на подаване на исковата молба не била напълно възстановена – имала ограничен обем в движенията на увредения крайник, както и предстояла нова операция по изваждане на остА.лите 6 бр. винтове и пластината.

Случилото се се отразил негативно на психиката й – страхувала се какво предстои, както и от други подобни инцидента. По време на лечението направила разходи за закупуване на импланти, кинезитерапевтична техника – масаж, заплащане на потребителски такси, закупуване на медицински консумативи, лекарства и патерици.Навежда, че отговорността на ответника произлиза както от възлагане на дейностите по поддържането на пътищата, така и от собствеността му върху вещта. Твърди, че претърпените от нея болки и страдания от травматичните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от бездействието на община Русе и нейни служители, на които са възложени горните дейности. С допълнителна молба с вх. № 6916 от 18.07.2023г. ищцата конкретизирала претенцията си за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди по размер, посочвайки сумата от 3 927.05 лв., както и иска си за имуществени вреди, като посочила, че претендирА.та от нея сума включва направени разходи за закупуване на лекарства и хранителни добавки в размер на 393.27 лв., за извършени прегледи и образни изследвания в размер на 71.60 лв., за патерици и санитарни стоки – 128 лв., физиотерапия и масаж – 252 лв., потребителски такси – 98.60 лв., разходи за транспорт – 1 198.38 лв., за имплант – 1600 лв., разходи за подготвяне на исковата молба и доказателства /копирни услуги/ - 25 лв.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба, в който ответникът е оспорил твърдените от ищцата факти, че телесните увреди са получени по описания в исковата молба начин и че вредоносния резултат е настъпил поради виновно бездействие на ответната община. Релевирал е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от стрА. на ищцата, като твърди, че същата не е проявила необходимото внимание за безопасното си придвижване. Оспорва претенциите по размер.

С протоколно определение от 19.10.2023г. съдът е допуснал изменение на предявения от А. В. П. срещу община Русе иск за претърпени от нея имуществени вреди по размер, като е приел, че същият се счита за предявен за сумата от 3 907.97 лв. поради увеличение на претенцията за лекарства и хранителни добавки на сумата от 448.68 лв., за потребителска такса – на 116 лв. и за разходи за транспорт – на 1 266.69 лв.

По делото е представено писмо с изх. № 105860-286/06.11.2023г. от Дирекция „Национална система 112“, Отдел „Районен център 112“ – Русе, от което се установява, че на 02.08.2022г. в 21.37 часа при дежурен оператор ЕЕН 112 е получено обаждане от цитирания телефонен номер. От проведеното по реда на чл.204 от ГПК изслушване на звуковия файл на C D – носител с постъпилия сигнал на посочената дата и час се установява, че е било съобщено за пострадала при падане жена пред училище „Йордан Йовков“ в града. Видно от Фиш за спешна медицинска помощ и писмо с изх. №| 05-20/06.10.2023г., в 21.40 часа на същата дата ищцата е била приета в ЦСМП, където е установена фрактура на дясна глезенна става. В 22.00 часа същата е приета в СО на УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, където след проведени изследвания било назначено оперативно лечение.

3

По делото е приложена епикриза, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД-град Русе, видно от която ищцата е постъпила в Клиника по ортопедия и травматология на 03.08.2022г. с травма в областта на дясна глезенна става за оперативно лечение. На същата дата е извършена оперативна интервенция с поставяне на метална заключваща плака, фиксирА. с К-игла.

Крайникът бил имобилизиран с гипсова шина. Назначена била медикаментозна терапия.

Ищцата била изписА. на 09.08.2022г.

По делото са представени болнични листи за временна неработоспособност, видно от които ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност поради фрактура на дясна глезенна става с поставена метална остеосинтеза и гипсова имобилизация за времето от 03.08.2022г. до 28.02.2023г.

На 25.01.1023г. била извършена рентгенография на дясната глезенна става, а на 27.01.2023г. ищцата постъпила отново в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Канев“ АД-град Русе за оперативно лечение поради миграция на импланта. На същата била извършена оперативната интервенция, при която бил изваден винта и изрязА. част от плаката. Престоят й продължил до 30.10.2023г.

С експертни решения на ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“ АД-град Русе - № 86 и № 87 от 03.02.2023г. е била призната временната неработоспособност на ищцата до 29.01.2023г. включително поради счупване на дисталната част на тибията.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата е получила счупване в горна трета на дясна малкопищялна кост и многофрагментно счупване в долната трета на дясната голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза, а поради миграция на импланта счупването на голямопищялната кост е наложило повторна операция на 27.01.2023г., при която оперативно е отстранена част от импланта. Според вещото лице механизмът на счупването е форсирано усукване на подбедрицата спрямо ходилото и същият е възможен при спъване с последващо нарушение на равновесието на тялото и падане върху терена. Възстановителният период е продължил до 28.02.2023г., след което е бил удължен поради втората оперативна интервенция. Според експерта, при такава увреда при невъзникнали усложнения нормалният възстановителен период за нефизически труд е пет-шест месеца, а за физически труд – седем-осем месеца, като в случая възстановяването за нефизически труд е било седем месеца. Ищцата е търпяла болки непосредствено след травмата, след оперативните интервенции, при раздвижването на крайника, като са с различен интензитет и могат да продължат и след възстановителния период. Вещото лице е заключило на база представената медицинска документация, че е налице възстановяване на основната функция на крайника, като при последните извършени прегледи от м.декември 2022г. и м.януари 2023г. е отразено, че продължава болков синдром и ограничения в движенията на крайника. Няма отразени усложнения, които да дават основание да се приеме, че към момента на изготвяне на заключението ищцата не може да задоволява самостоятелно ежедневните си битови потребности. Тъй като същата не се е явила на преглед, експертът не е могъл да отговори дали има ограничения на движенията в глезенната става и болков синдром. От същата документация експертът не е установил придружаващи заболявания, които биха могли да окажат влияние за настъпване на процесния инцидент. Лечението е провеждано съгласно изискванията на добрата медицинска практика и установените медицински стандарти, като миграцията на импланта е възможно и очаквано усложнение след подобни оперативни интервенции, дължащо се на индивидуални особености на пострадалия /генетични дадености, структура на коста/ и вида на самата травма /многофрагментно счупване/. Вещото лице е категорично, че миграцията на импланта не се дължи на недобре извършена операция и проведено лечение, нито на раздвижването на ищцата, което е препоръчително и следва да започне възможно най-рано.