Решение № 33 от 10.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Враца, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Търговско дело № 20231400900008 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба вх.№ 473/20.01.2023 г. на "ДАФ-СПОРТ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ф. Р. Е., чрез пълномощника адвокат Ж. Г., с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството - молител, с начална дата на неплатежоспособност 01.01.2023 г.

В молбата се твърди, че "ДАФ-СПОРТ" ЕООД се намира в състояние на свръхзадълженост и не може да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения, както по търговски сделки, така и публични задължения.

В изпълнение на дадени от съда указания с постъпила молба вх.№ 1559/02.03.2023 г. от "ДАФ-СПОРТ" ЕООД, представлявано от управителя Ф. Е., се прави уточнение относно произхода на задълженията и се заявява, че молителят се позовава в условията на кумулативност на двете основания за откриване на производство по несъстоятелност - неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Към молбата си длъжникът е представил приложенията, изискуеми от разпоредбата на чл.628, ал.1 ТЗ.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, прави следните фактически и правни изводи:

По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се открие: 1) спрямо определени лица; 2) по искане на определени лица и 3) при наличие на определени материалноправни основания.

Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са:

1) търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ, с изключение на публичните предприятия, упражняващи държавен монопол или създадени с особен закон - чл. 607а, ал. 1 и чл.

612, ал. 1 ТЗ; 2) неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност, включително починали и/или заличени в търговския регистър - чл. 610 и чл. 611, ал. 2 ТЗ; 3) починал или заличен едноличен търговец - чл. 611, ал. 1 ТЗ; 4) лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник - чл. 609 ТЗ; 5) сдружения и фондации - чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ.

1

След служебна справка в ТР се констатира, че молителят попада в първата категория лица, тъй като е търговец по смисъла на чл. 1, ал.2, т.1 ТЗ - регистриран е като капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма - ЕООД, с предмет на дейност: покупка на всички видове стоки или други вещи, незабранени от закона, с цел продажбата им в първоначален, преработен или обработен вид в страната или чужбина, продажба на стоки незабранени от закона от собствено производство, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, туристически, рекламни и информационни сделки, търговско представителство и посредничество, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажбата им, сделки с интелектуална собственост, и капитал от 5000 лв., изцяло внесен към момента на учредяването му.

Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1) длъжникът; 2) кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3) Националната агенция по приходите за изискуемите парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 и 3 ТЗ публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или частно държавно вземане; 4) Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" за изискуемите вземания по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, които не са изпълнени повече от два месеца; 5/член на управителния съвет на свръхзадължено търговско дружество - чл.742, ал.2, пр.1 ТЗ; 6/ ликвидаторът на свръхзадължено търговско дружество - чл.742, ал.2, пр.2 ТЗ.

В случая молителят, в качеството си на длъжник, е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си, което е достатъчно за обосноваване на активната му материалноправна легитимация.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1) неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ основание.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ основание.

Както бе посочено, в случая молителят се позовава и на двете основания за откриване на производство по несъстоятелност.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, 3) задължение по частно държавно вземане, или 4) задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", а елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според който молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Систематичното тълкуване на двете разпоредби са дали основание на правната теория и съдебната практика да приемат, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.

Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични 2 задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира или ако разполага с налични парични средства или ако разполага с такива непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства, достатъчни да покрият всички изискуеми задължения. Следователно, само по себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер, дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на длъжника. Релевантно е единствено притежанието на парични средства или на реално ликвидни от икономическа гледна точка активи - такива, които могат да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност / в този смисъл Решение № 71/30.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 4254/2013 г., I т. о./. По правило тези ликвидни активи следва да са такива, че тяхното преобразуване /осребряване/ да не води до нарушаване на статута на длъжника като действащо предприятие, т. е. до преустановяване на търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания.

Поради това е прието, че по принцип релевантни за платежоспособността на длъжника са само активите, които счетоводно се класифицират като краткотрайни /текущи/. Те от своя страна се подразделят на четири групи - материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника. Това е така, защото в редица случаи начинът на осчетоводяване на един актив като краткотраен или дълготраен е въпрос на счетоводната политика на предприятието и защото самото осчетоводяване не всякога отразява реалността /счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/.

Ето защо независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /продаваем, събираем/ в обозрим кратък срок.

Съответно - длъжникът е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ е правно, а не счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се изследват правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е реалната имуществена неспособност за генериране на парични средства за покриване на изискуемите парични задължения, преценена въз основа на действително /а не само счетоводно/ ликвидните активи на длъжника.

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо състоянието на неплатежоспособност да е налице към момента на последните устни състезания по делото /така Решение № 54/8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3035/2013 г., Решение № 216/29.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 448/2016 г., II т. о. и др.. В практически аспект това предполага следната поредност на изследване: 1) дали към датата на последните устни състезания длъжникът разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения, и 2) при отрицателен отговор - дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл.

631 ТЗ. При втория етап на изследване подлежи трайния характер на състоянието на длъжника, което по необходимост предполага извършване на цялостен финансово3 икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно продължителен период назад.

В конкретния случай от представените по делото документи се установява, че молителят "ДАФ-СПОРТ" ЕООД има следните задължения: към "БТК ЕАД, ЕИК ***: по фактура № 0025277823 / 08.03.2020 г. на стойност 99.60 лв. с ДДС; по фактура № 0025413291 / 08.04.2020 г. на стойност 99.60 лв. с ДДС. към Оливет България ЕООД, ЕИК ***: по Фактура № 0000000115 / 02.03.2020 г. на стойност 400.00 лв. по Фактура № 0000000118 / 13.08.2020 г. на стойност 200.00 лв. по Фактура № ********** / 01.09.2020 г. на стойност 200.00 лв.

Към Варна Нет, ЕИК ***: по Фактура № 2000027972 / 16.12.2019 г. на стойност 27.00 лв. по Фактура № 2000028409 / 16.01.2020 на стойност 27.00 лв.

Към ЕТ А. - А. К., ЕИК ***: по Фактура №0000056131/01.12.2019 г. на стойност 30 лв.

Към Еко Браво ЕООД ЕИК ***: по Фактура № 0000000201 / 10.09.2018 г. на стойност 560.00 лв.

Към Оптима ООД, ЕИК ***: по Фактура № 0000004246 / 15.10.2018 г. на стойност 2531.08 лв. по Фактура № 0000004301 / 12.11.2018г. на стойност 166.80 лв.

Към Лео Експрес, ЕООД ЕИК ***: по Фактура № 1300009739 / 30.03.2020 г. на стойност 275.38 лв.

Към Българска Банка за развитие, ЕИК ***: по Фактура № 0000003953 / 03.04.2020 г. на стойност 2050 лв. по Фактура № 0000004061 / 08.07.2020 г. на стойност 2050 лв. по Фактура № 0000004101 / 06.08.2020 г. на стойност 2050 лв. по Фактура № ********** / 09.09.2020 г. на стойност 2050 лв. по Фактура № 0000004174 / 05.10.2020 г. на стойност 2050 лв. по Фактура № ********** / 09.11.2020 г. на стойност 2050 лв. по Фактура № 0000004273 / 08.12.2020 г. на стойност 2050 лв. по Фактура № 0000004315 / 05.01.2021г. на стойност 2050 лв. по Фактура № 0000004399 / 05.02.2021г. на стойност 2050 лв. по Фактура № 0000004555 / 06.04.2021 г. на стойност 4500.00 лв. по Фактура № 0000004631 / 12.05.2021 г. на стойност 7353.08 лв. по Фактура № 0000004694/07.06.2021 г. на стойност 4500.00 лв. по Фактура № 0000004751 / 08.07.2021 г. на стойност 4500.00 лв. по Фактура № 0000004791/06.08.2021 г. на стойност 4500.00 лв.