Определение № 292 от 12.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 12.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20215001000804 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Т. г.“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. К., ул. С., бл. 8, вх. Б, ет.2, ап. 21, представляван от управителя на дружеството Г.С.Г., чрез адв. И.Я. против определение № 21665 от 12.07.2021г., постановено по т.д. № 84 по описа за 2020г. на ОС Кърджали, с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на Фондация „Л.“, ЕИК .... сума в размер на 4000 лв. разноски по делото.

Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за незаконосъобразен, постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 694, ал.7 ТЗ. Евентуално навежда възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Твърди, че вземането на Фондация „Л.“ е погасено чрез плащане от трето лице Г.С.Г., който след като е изпълнил чуждо задължение се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор Фондация „Л.“, поради което и на последната разноски не се дължат. Настоява съдът да отмени обжалваното определение, а искането за присъждане на разноски от Фондация „Л.“ бъде оставено без уважение.

Ответникът – Фондация „Л.“ ЕИК .... със седалище и адрес управление гр. П., бул. „Ш.“ № 162, представляван от адв. Б.П. изразява становище за правилност и законосъобразност на оспорения акт и настоява същия да бъде потвърден, а жалбата срещу него отхвърлена. Претендира разноски за въззивната инстанция, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, 1 намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Кърджали с вх. № 21088 на 26.07.2021г., а актът, който е подложен на проверка с постъпилата жалба е връчен на жалбоподателя на 02.07.2021г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваният съдебен акт, съдът като е взел предвид, че с определение № 21 578 от 02.06.2021г. е прекратил производството по иска, предявен от „Т. г.“ ООД с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ против Фондация „Л.“, тъй като последната не е пасивно материално правно легитимирана, е приел молбата на Фондацията с правно основание чл. 248 ГПК за основателна и е присъдил в полза на същата разноски в размер на 4000 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 15.01.2021г..

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Именно това е хипотезата приложима в настоящия случай.

Повод за образуване на т.д. № 84/2020г. по описа на ОС Кърджали е искова молба на „Т. г.“ ООД, с която е предявен иск да бъде признато за установено по отношение на ЕТ „С. - С.Г.“ – несъстоятелност и Фондация „Л.“, че съществува вземането на ищеца в размер на 117 838.38 лв. с произход неизпълнено задължение ЕТ „С. - С.Г.“ по договор за поръчка от 08.09.2017г., което вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал.4 ТЗ по възражение на кредитора Фондация „Л.“. С определение от 02.06.2021г. съдът е приел, че пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ е несъстоятелния длъжник, а възразилия кредитор с прието вземане има право да участва в производството като трето лице помагач – чл. 694, ал.4 ТЗ, поради което и е прекратил производството по отношение на Фондация „Л.“ и е конституирал последната като трето лице помагач на страната на длъжника. Със същото определение съдът е присъдил разноски на Фондацията за платено възнаграждение за вещо лице. С молба вх.

№ 211983 от 14.06.2021г. Фондация „Л.“ е поискала да бъде изменено определението на съда за прекратяване на производството от 02.06.2021г. в частта за разноските като присъди в полза на Фондацията направените разноски по заплащане възнаграждение за адвокат 4000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.01.2021г.. Именно това искане съдът е удовлетворил с обжалвания в настоящото производство акт.

Неоснователни са възраженията

2 на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ. Посочената разпоредба е неприложима, тъй като същата определя отговорността за разноски при отхвърляне на иска, но не и при прекратяване на производството по същия, а и касае отговорността за разноски по заплащане на дължимата държавна такса, а не и останалите разноски.

Приетият за дължим размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен, противно на възраженията на жалбоподателя. В конкретният случай искът, по който е била конституирана като ответник Фондация „Л.“ е с цена 117 838.38 лв., а минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 3886.77 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Уговореното между страните и платено възнаграждение е в размер на 4000 лв., чийто размер надвишава незначително минимално дължимия размер, поради което и като отчита правната и фактическа сложност на спора, съдът счита, че същото не е прекомерно.

Без никакво значение за отговорността за разноски по смисъла на чл.

78, ал.4 ГПК е обстоятелството дали Фондацията има правен интерес да участва в производството като ответник или като трето лице помагач, след като вземането й към несъстоятелния търговец не съществува, поради което и съдът не обсъжда наведените в тази посока твърдения от жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът счита, че оспорения съдебен акт, като съобразен с материалния и процесуален закон, следва да се потвърден.

При този изход на спора на ответника по жалбата се дължат разноски, които съобразно приложения списък към отговора на частната жалба са в размер на 3000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 24.09.2021г. за изготвения отговор на частната въззивна жалба.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21665 от 12.07.2021г., постановено по т.д. № 84 по описа за 2020г. на ОС Кърдажали.

ОСЪЖДА „Т. г.“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.

К., ул. С., бл. 8, вх. Б, ет.2, ап. 21 да заплати на Фондация „Л.“ ЕИК .... със седалище и адрес управление гр. П., бул. „Ш.“ № 162 сума в размер на 3000 лв., представляваща направени разноски по заплащане адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 3 едноседмичен срок от връчването му на страните.

Т.д. № 84/2020г. да се върне на ОС Кърджали без в.ч.т.д. № 804/2021г.с оглед стабилизиране акта по него и при необходимост от ОС Кърджали ще бъдат изискано заверено копие на т.д. № 84/2020г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4