Решение № 205 от 19.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пазарджик, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220103443 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „А1 България“ ЕАД чрез юрисконсулт К. твърди, че е сключил с ответника Г. А. П. рамков договор № 504148960 от 11.07.2018 г., който бил отчитан по партида № М4293522 и партида № М4498857. По партида № М4293522 за периода от 01.07.2020 г. до 25.01.2021 г. ответникът не бил заплатил следните задължения: 351,92 лв. – непогасена сума за предоставяне на комплексна мобилна услуга на мобилен № ******, услуга мобилен интернет на мобилен № ******, фиксирана услуга телевизия № 201001549984 и фиксирана услуга интернет № 101001549993; 752,54 лв. – непогасена сума за устройства на изплащане – апарат Apple iPhone 8 64GB SpGr+PB и телевизор LG 43LK5000PLA, както и неустойки в общ размер на 606,87 лв. поради едностранно прекратяване на рамковия договор по вина на абоната.

По партида № М4498857 за периода от 13.07.2020 г. до 13.01.2021 г. ответникът дължал непогасена сума в размер на 323,34 лв. за предоставяне на комплексна мобилна услуга на мобилен № ****** и услуга мобилен интернет на мобилен № ****** и неустойки в общ размер на 368,10 лв. за едностранно прекратяване на рамковия договор по вина на абоната За посочените вземания, ведно с мораторна лихва в общ размер на 633,55 лв. за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното 1 плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Против заповедта за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което предявява установителни искове за съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. А. П. не е подал отговор на исковата молба, но подаденото от него възражение срещу заповедта за изпълнение има правните последици на отговор на исковата молба съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Н а 11.07.2018 г . между страните е сключен договор № 504148960 за предоставяне на електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца, които съгласно приложенията към договора са следните: мобилен интернет А1 сърф ХS за телефонен номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 7,99 лв. с ДДС; допълнителен пакет за мобилен интернет Екстра сърф за любим номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 1 лв. с ДДС; екстра дигитална услуга А1 NOW Standard, предоставяща 50+ ТВ програми + VOYO към мобилен номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 1 лв. с ДДС; мобилен интернет А1 сърф L за телефонен номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 26,99 лв. с ДДС.

На 13.02.2019 г. между страните са подписани приложения към договор № 504148960, с които са предоставени следните услуги: фиксиран (домашен) интернет с тарифен план (А1 Нет 50) за срок от 2 години с месечна абонаментна такса за срока на ползване в размер на 7,99 лв.; ТВ пакет с тарифен план А1 ТВ Разширен за срок от 2 години с месечна абонаментна такса за срока на ползване в размер на 10 лв.; допълнителен ТВ пакет за услугата А1 ТВ (Екстра) за срок от 2 години с месечна абонаментна такса за срока на ползване в общ размер на 48,90 лв.

На 01.03.2019 г. между страните е сключен договор за продажба на изплащане на телевизор LG 43LK5000PLA с първоначална месечна вноска в размер на 22,98 лв. и 23 месечни вноски на обща стойност 528,54 лв., ведно с приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство.

На 02.12.2019 г. между страните са подписани приложения към договор № 504148960 за предоставяне на следните услуги: мобилна услуга А1 Оne Unlimited 38 за телефонен номер ****** за срок от 2 години с промоционална месечна абонаментна такса за срока на ползване в размер на 38,99 лв.; допълнителен пакет А1 Xplore TV GО Standard, предоставящ 60+ ТВ програми + VOYO, към телефонен номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 3,90 лв.; допълнителен пакет (Екстра) за мобилен интернет на максимална скорост за телефонен номер ****** с месечен абонаментна такса в размер на 1 лв.

2

На 02.12.2019 г. между страните е сключен и договор за продажба на изплащане за мобилен апарат Apple iPhone 8 64 GB SpGr+РВ с първоначална вноска в размер на 36,98 лв. и 23 месечни вноски на обща стойност 850,53 лв., ведно с приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство.

На 05.12.2019 г. между страните са подписани приложения към договор № 504148960 за предоставяне на следните услуги: мобилна услуга А1 Оne Unlimited 35 за телефонен номер ****** за срок от 2 години с промоционална месечна абонаментна такса в размер на за срока на ползване в размер на 35,99 лв.; допълнителен пакет А1 Xplore TV GО Standard, предоставяща 60+ ТВ програми + VOYO, към телефонен номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 3,90 лв.; допълнителен пакет (Екстра) за мобилен интернет на максимална скорост за телефонен номер ****** с месечен абонаментна такса в размер на 1 лв.

За предоставените електронни съобщителни услуги „А1 България“ ЕАД е издал на абоната следните месечни фактури за предоставени услуги по партида № М4293522: фактура № 413781696/01.07.2020 г. на стойност 90.67 лв. с падеж 31.07.2020 г. , фактура № 416889626/01.09.2020 г. на стойност 91.67 лв. с падеж 01.10.2020 г. , фактура № 418670548/05.10.2020 г. на стойност 105.19 лв. с падеж 04.11.2020 г., фактура № 420449373/02.11.2020 г. на стойност 44.93 лв. с падеж 02.12.2020 г. , фактура № 421997807/01.12.2020 г. на стойност 19.46 лв. с падеж 31.12.2020 г. и по партида М4498857 – фактура № 414146389/13.07.2020 г. на стойност 85.55 лв. с падеж 12.08.2020 г., фактура № 415701128/12.08.2020 г. на стойност 85.45 лв. с падеж 11.09.2020 г. , фактура № 417251504/14.09.2020 г. на стойност 24.37 лв. с падеж 14.10.2020 г., фактура № 419030281/12.10.2020 г. на стойност 83.47 лв. с падеж 11.11.2020 г. , фактура № 420813928/12.11.2020 г. на стойност 29.99 лв. с падеж 12.12.2020 г. , фактура № 422362407/14.12.2020 г. на стойност 14.51 лв. с падеж 13.01.2021 г. , както и месечни фактури за вноски за устройство на изплащане по партида № М4293522, както следва: фактура № 413781696/01.07.2020 г. на стойност 59.96 лв. с падеж 31.07.2020 г. , фактура № 416889626/01.09.2020 г. на стойност 59.96 лв. с падеж 01.10.2020 г. , фактура № 418670548/05.10.2020 г. на стойност 22.98 лв. с падеж 04.11.2020 г., фактура № 420449373/02.11.2020 г. на стойност 22.98 лв. с падеж 02.12.2020 г. , фактура № 421997807/01.12.2020 г. на стойност 22.98 лв. с падеж 31.12.2020 г., фактура № 423542893/04.01.2021 г. на стойност 45.96 лв. с падеж 19.01.2021 г. , фактура № 651969334/01.09.2020 г. на стойност 517.72 лв. с падеж 01.09.2020 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1, чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за незаплатена стойност на ползвани електронни съобщителни услуги, неустойки при 3 предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги, незаплатена цена по договори за продажба на изплащане и лихва за забава.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, а исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По иска за съществуване на вземане за незаплатена стойност на ползваните електронни съобщителни услуги в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за електронни съобщителни услуги и предоставянето на електронни съобщителни услуги на абоната през исковия период.

Наличието на валидно учредено между страните облигационно правоотношение по договор за електронни съобщителни услуги не се отрича от ответника и се установява от представените по делото писмени доказателства – рамков договор за електронни съобщителни услуги и приложения към него, които са съставени в писмена форма, носят подписите на двете страни в правоотношението и съдържат уговорки за всички съществени елементи на този вид правоотношения, с оглед на което са породили правни последици и надлежно обвързват страните по тях.

Издадените от ищеца през исковия период фактури удостоверяват потреблението от страна на ответника на електронни съобщителни услуги – абонаментни планове, мобилен интернет, домашен интернет и телевизия.

След като ответникът е потребил предоставените електронни съобщителни услуги, в негова тежест се е породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена за ползваните услуги. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил същите, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземания за стойността на ползваните електронни съобщителни услуги по сключения между страните договор и приложенията към него, чийто размер е установен с издадените от ищеца фактури.

По иска за съществуване на вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото, че е прекратил договора предсрочно поради виновно неизпълнение от страна на абоната.

Съгласно сключения между страните договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се 4 прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичането на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответства на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Тълкуването на тези договорни клаузи по смисъла на чл. 20 от ЗЗД във взаимовръзка една с друга налага да се приеме, че заплащането на неустойка от абоната се дължи единствено в хипотеза на предсрочно прекратяване на договора за услуги преди изтичане на т.нар. срок на ползване и то по вина на абоната или по негова инициатива. Предсрочното прекратяване на договора за услуги на практика представлява разваляне на договора по смисъла на чл.

87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за електронни съобщителни услуги или в приложенията към него, нито в Общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. Съгласно чл. 54.1. от Общите условия „A1 България“ ЕАД има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до ползваните мрежи при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. Тази разпоредба, обаче, не предвижда при изпадане на абоната в забава договорът автоматично да се прекратява, а само дава право на оператора да го прекрати, което още веднъж показва, че волята на оператора за разваляне на договора следва да достигне до абоната, за да породи правни последици. По делото няма доказателства, които да установяват при условията на пълно доказване ищецът да е уведомил писмено ответника за разваляне на сключения помежду им договор за електронни съобщителни услуги или някое от приложенията към него преди изтичане на уговорения срок на ползване, а именно: преди 11.07.2020 г. за договора за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, подписани на 11.07.2018 г.; преди 13.02.2021 г. за приложенията, подписани на 13.02.2019 г.; преди 02.12.2021 г. за приложенията, подписани на 02.12.2019 г. и преди 05.12.2021 г. за приложенията, подписани на 05.12.2019 г. Също така исковата молба, която принципно би могла да има правното значение на изявление за разваляне на договора, е връчена на ответника на 24.10.2023 г., също след изтичане на срока на ползване съгласно договора и приложенията към него, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към него принципно не се връчват на длъжника, поради което също не могат да предизвикат целените от ищеца правни последици на развалянето. Следователно договорът за електронни съобщителни услуги, на 5 който се позовава ищецът, не е предсрочно прекратен преди да е изтекъл срокът на ползване, поради което не е осъществен фактическият състав, при който за абоната би възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Ето защо тази искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.