Решение № 171 от 12.08.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Панагюрище, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от "Ай тръст" ЕООД срещу Н. П. Й. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5692,79 лв., представляващи непогасена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 2747106 от 24.03.2023 г. сключен между “Кредисимо” ЕАД и ответника, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата 1597,56 лв. - договорна лихва за периода от 21.05.2023г. до 09.04.2024 г., 138,72 два - наказателна лихва за периода от 21.07.2023 г. До 09.04.2024 г. и 138, 72 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 28,13 лева- законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 317/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 24.03.2023 г. ответникът е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от “Кредисимо” ЕАД, като в исковата молба ищецът подробно е посочил процедурата по кандидатстване и пускане на кредита, като се сочи, че ответника е запозната с условията по сключения от нея договор, като е отправила обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните към получил СЕФ и приема ОУ и Договора. Твърди се, че в резултат на посоченото, по реда на ЗЕДЕУУ на 24.03.2023 г., между кредитора “Кредисимо” АД и кредитополучателя Н. П. Й. е сключен Договор за кредит № 2747106 за сумата от 6 000,00 лева - главница и уговорен срок на погасяване на предоставената сума- 20.03.2025 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в 1

Договора, като ответникът е усвоила сумата по договора. Излага се, че договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство, като при кандидатствана ответникът сам е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на АЙ ТРЪСТ /имала е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т. 12 от ОУ/, като договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължителен за сключване, но същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Излага се, че договорът за предоставяне на поръчителство между страните по делото по същността си е договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, за което се плаща месечно възнаграждение за срока на Договора за кредит, съгласно от Раздел II на Приложение № 1, към Договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и сключи с “Кредисимо” ЕАД Твърди се, че ответникът е търсен многократно от “Кредисимо” ЕАД с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията й, като въпреки това същата не е изпълнила в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно ОУ е основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем, който е обявен по надлежния ред на електронния адрес на ответника. Твърди се, че ищецът е уведомил ответника за предстоящото плащане, като е изпълнил задълженията си като поръчител и е заплатил на кредитодателя, поради което ищецът е встъпил в правата на кредитора, като наред с това има свои самостоятелни вземания спрямо ответника. Сочи се, че ищецът е реализирал правата си чрез подаване на заявление по чл. 410 ГПК, като по образуваното съдебно производство срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение по см. на чл. 414 ГПК, което обосновава наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че претенциите са неоснователни. Не се оспорва, че ответникът е сключил с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит, като подробно се излагат параметрите на същия, както и уговорките направени между страните. Не се оспорва, че за обезпечаване на така сключения договор за кредит ответника е сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника, като в отговора на исковата молба са посочени уговорките постигнати между страните по договора за предоставяне на поръчителство. Излагат се доводи, че към дата на подаване на отговора на исковата молба ответникът е заплатил сума в размер на 1890,99 лева в полза на “Кредисимо” ЕАД и сума в размер на 1000 лева в полза на ответника. Направено е възражение за нищожност на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство По отношение договора за кредит се сочи, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР.

Изложени се доводи, че в практиката на СЕС се приема, че изискването за посочване на 2

ГПР е нарушено когато не са посочени основаните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР, като е цитирана съдебна практика в тази насока. Сочи се, че според чл.

19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, като в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Всяка неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе. На следващо място се твърди, че видно от уговорките в договора между страните и тези в договора за поръчителство, то между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то с възможност дължимото възнаграждение да се преведе на кредитодателя по негова сметка (чл.8 ал.4 т.2 от договора за поръчителство), което води до извода, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР и в погасителния план, нещо което не е извършено. Твърди се, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции, този смисъл е посочена съдба практика.Излага се, че възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на 3 подобнагаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита, като ответника не е имала възможност да сключи договора за кредит, без да се съгласи по договора да има поръчител, поради което възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита, което е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Излага се, че договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Сочи се, че договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение, като договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 1 от ЗПК, което противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно нееквивалентни като в този смисъл се цитира съдебна практика. Излага се, че е налице нееквивалентност на престациите, тък като по договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост е още по-драстично нарушен и е налице противоречие на изискването заложено в чл. 16 ЗПК. Сочи се, чекогато на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, се получава ефект на създаване на опасност от свръхзадлъжнялост на длъжника, т.к. размерът на задълженията се увеличава. Освен това се твърди, че искът е неоснователен поради това, че съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Ищецът "Ай Тръст" ЕООД в качеството си на поръчител не доказва предпоставката на тази разпоредба, а именно да е изпълнил задължението на длъжника по договора за кредит. От представеното удостоверение за погасени задължения, издадено на 15.04.2024 г. от "Кредисимо" ЕАД не става ясно какви са били задълженията на ответника към момента, към който кредиторът е отправил искане до поръчителя за изплащането им, каквото искане също не се представя, както и няма данни за това какъв е размерът на задълженията, изплатен от поръчителя "Ай Тръст" ЕООД на кредитора "Кредисимо" ЕАД. Също така ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за извършеното плащане. Сочи се, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, като се цитира съдебна практика, според която съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва, а в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 39.52 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина клаузата, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява равноправието 4 между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на основание чл. 26, ал.