Решение № 2533 от 26.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2533 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100506187 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 15066 от 22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 33488 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 138 състав е осъден „Л.А.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. ****, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ****, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 12 000 лева – стойността на предаден на 12.12.2012 г. двигател № 27396130015347, както и 1 420 лева – разноски по делото.

С Решение № 4225 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 33488 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 138 състав в производство по реда на чл. 250 ГПК е допълнено Решение № 15066 от 22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 33488 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 138 състав като е осъден „Л.А.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. ****, да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

****, законна лихва върху главницата от 12 000 лева от 24.11.2017 г. до окончателното плащане.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу Решение № 15066 от 22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 33488 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 138 състав e подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Л.А.“ ЕООД, ЕИК: ****, който го 1 обжалва с оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо с доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Счита, че в исковата молба липсвали фактически твърдения, които да обосноват правна квалификация на предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Излага, че ищецът недопустимо е изменил основанието на предявения иск в производството пред въззивния съд при първото разглеждане на делото. На следващо място поддържа, че предявеният иск е неоснователен. Излага, че не се установяване обогатяване на ответника със сумата от 12 000 лева, тъй като не е получил тази сума от ищеца, като при ответника се намира и съхранява един неработещ двигател, като ищецът не е искал неговото връщане, не било налице и обедняване на ищеца за сметка на ответника, както и връзка между твърдяното обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Моли съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо, респ. да го отмени като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Е.“ ЕООД, ЕИК: **** – ищец в първоинстанционното производство, не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу Решение № 4225 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 33488 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 138 състав e подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Л.А.“ ЕООД, ЕИК: ****, който го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че липсва искане за присъждане на лихва върху предявената претенция за неоснователно обогатяване, като такова искане не било направено и до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, както и с молбата за отстраняване на нередовност на исковата молба, депозирана във въззивното производство при първото разглеждане на делото. Предвид изложеното счита, че липсва основание за присъждане на законна лихва върху главницата. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Е.“ ЕООД, ЕИК: **** – ищец в първоинстанционното производство, не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакуваните съдебни актове, приема следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.

2 д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваните решения са валидни и допустими, постановени в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела в съответствие с основанието и петитума на исканията за съдебна защита.

Неоснователни са доводите на въззивника за недопустимост на Решение № 15066 от 22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 33488 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 138 състав, като аргументите за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано след като с влязло в сила Решение № 262325 от 8.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 8859 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б състав, на което не е допуснато касационното обжалване с Определение № 507 от 03.06.2022 г., постановено по гр. д. № 94 по описа за 2022 г. на Върховен касационен съд на Република България, трето гр. отделение, е потвърдено Решение № 55020 от 01.03.2019 г. по гр. д. № 16222/2018 г. по описа на СРС, 170 с-в, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Е.“ ЕООД, ЕИК: **** срещу Л. Л. М., ЕГН ********** иск по чл. 195, ал. 1 ЗЗД за връщане на продажна цена в размер на 12 000 лева по договор за продажба на двигател, сключен на 26.11.2012 г., както и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Л. Л. М. са били присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900. 00 лв. и е обезсилено Решение № 55020 от 01.03.2019 г. по гр. д. № 16222/2018 г. по описа на СРС, 170 с-в, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Е.“ ЕООД, ЕИК: **** срещу „Л.А.“ ЕООД, ЕИК: **** иск по чл. 195, ал. 1 ЗЗД за връщане на продажна цена в размер на 12 000 лева по договор за продажба на двигател, сключен на 26.11.2012 г., както и в частта, с която в полза на „Л.А.“ ЕООД са били присъдени разноски в размер на 900. 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и е прекратено производството по в. гр. д. № 8859/2019 г. по описа на СГС в посочената част, а делото е върнато за ново разглеждане на СРС от друг състав и произнасяне по предявения иск.

В Решение № 262325 от 8.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 8859 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б състав е прието, че след дадените от въззивната инстанция указания с определение от 7.12.2020 г., ищецът е уточнил исковата си молба, като е посочил, че предпочитан ответник за връщане на сумата по разваления договор за продажба на автомобилен двигател е Л. Л. М., с когото е сключен договорът. В случай, че искът срещу Л. Л. М. бъде отхвърлен, ищецът е поискал да бъде осъден „Л.А.“ ЕООД да върне сумата, тъй като е получил върнатия от купувача (ищец) двигател и с това се е обогатил неоснователно за негова сметка.

Уточнението на исковата молба се е наложило поради неконкретизираност на основанието и петитума спрямо двамата ответници, с оглед и на становище на ищеца с вх. № 5001/23.01.2018 г. по описа на РС Варна. В задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. ОСГТК, т. 5 е посочено, че въззивният съд може да констатира нередовности на исковата молба и да даде указания за поправянето им с цел да обезпечи постановяване на допустим акт по съществото на спора. В случая въззивният съд е направил 3 точно това. След уточняването на исковата молба от ищеца, въззивният съд е приел, че срещу „Л.А.“ ЕООД е предявен евентуален иск по чл. 59 ЗЗД, който не е разгледан в предметните му рамки от първоинстанционния съд. Затова, след като е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на главния иск срещу Л. Л. М., е обезсилил първоинстанционното решение, постановено срещу „Л.А.“ ЕООД по иск с пр. осн. чл. 195 ЗЗД и е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск по чл.

59 ЗЗД. Неоснователно е и възражението на въззивника, че липсва искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане. Такова искане е било направено още с исковата молба.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Производство по гр. д. № 16222/2018 г. по описа на СРС, 170 с-в е образувано по искова молба на „Е.“ ЕООД, ЕИК: **** срещу Л. Л. М. и „Л.А.“ ЕООД. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че е сключил договор за покупка на движимата вещ – двигател с първия ответник – Л. Л. М., като е заплатил продажната цена. Пояснил е, че вещта не е била прегледана при покупката поради нейната специфика, тъй като преглед на стоката за недостатъци – явни и скрити е можело да се извърши едва при монтирането на МПС, което е станало в един по-късен момент след доставката от гр. София в гр. Варна. След констатиране, че вещта е негодна за ползване по предназначение поради недостатъци е върнал същата за ремонт на продавача Л. Л. М. с указания, че ако това не бъде сторено в определен срок, то ще счита договора за развален, като желае връщане на заплатената цена. Във въззивното производство по в. гр. д. № 8859/2019 г. по описа на СГС във връзка с дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба, ищецът е пояснил, че желае осъждане на ответника Л. Л. М. да върне заплатената цена за вещта по разваления договор за продажба или при отхвърляне на този иск поддържа претенцията си към втория ответник – „Л.А.“ ЕООД, който се е обогатил без основание с получаване на двигателя на стойност 12 000 лв. на 12.12.2012 г.

Както беше посочено по-горе, с влязло в сила Решение № 262325 от 8.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 8859 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б състав е потвърдено Решение № 55020 от 01.03.2019 г. по гр. д. № 16222/2018 г. по описа на СРС, 170 с-в, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Е.“ ЕООД, ЕИК: **** срещу Л.

Л. М., ЕГН ********** иск по чл. 195, ал. 1 ЗЗД за връщане на продажна цена в размер на 12 000 лева по договор за продажба на двигател, сключен на 26.11.2012 г.

Отхвърлянето на главния иск означава, че съдът следва да разгледа и да се произнесе по евентуалния. Както беше посочено, предвид непроизнасянето на първоинстанционния съд по предявения евентуален иск за осъждане на 4 втория ответник „Л.А.“ ЕООД да върне сумата в размер 12 000 лева, с твърдения, че този ответник е получил двигателя и с това се е обогатил без основание за сметка на ищеца, делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения иск – чл. 59, ал. 1 ЗЗД, който е предмет на първоинстанционното производство, по което е постановено обжалваното пред настоящата въззивна инстанция съдебно решение.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ, че: на 26.11.2012 г. между ищеца – купувач и Л. М. – продавач, е сключен договор за покупкопродажба на двигател, който е доставен на ищеца от гр. София в гр. Варна на 27.11.2012 г.; по договора за покупко-продажба на двигателя от 26.11.2012 г. продавачът е получил цената на стоката – 12 000 лв.; двигателят е върнат от купувача на 12.12.2012 г.; двигателят не е годен за ползване по предназначение; двигателят е върнат на адреса на „Л.А.“ ЕООД и се намира и съхранява от него; с покана от 17.10.2017 г. ищецът е отправил изявление до продавача за разваляне на договора и е поискал от него – ремонт на двигателя и връщането му на ищеца, или - връщане на цената на закупената вещ; не е заплатена нито стойността на вещта, нито последната е върната на ищеца; между ищеца и „Л.А.“ ЕООД не са възниквали и не съществуват договорни отношения във връзка с процесния двигател.