Решение № 4541 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4541 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20241100513777 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение № 18356 от 11.10.2024 г., постановено по гр. д. № 22238/2024 г. по описа на СРС, 33-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Столична община иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД- за разликата над уважения размер на сумата от 648,00 лв.- до пълния предявен размер от 8282,00лв., претендирана като регресно вземане за изплатено от ищеца по договор за застраховка „Каско Стандарт“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2021 г. в гр. София, вследствие на което е настъпило увреждане на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ********* по щета под номер 470420212112587, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските , които страните са осъдени да заплатят съобразно изхода на спора по делото.

Въззивникът-ищец ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част с доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е оценил събраните по делото доказателства относно стойността на действително нанесените щети на застрахования при него лек автомобил, с оглед на което е 1 достигнал и до необоснован извод за отхвърляне на предявения иск за разликата над 648, 00 лв. – до пълния предявен размер. Сочи, че съдът не е съобразил изрично направената от вещото лице по съдебно-техническата експертиза забележка на страница 4 от заключението, съгласно която вещото лице е установило, че са настъпили увреждания и по двете джанти, но въпреки това в заключителната част на експертизата е посочило, че необходимата стойност за възстановяване на щетите е в размер на 648, 00 лв., в която сума е включена стойността за ремонт само на една джанта. Твърди, че от разпитания по делото свидетел е установен фактът на изкривяване на двете джанти. Признава, че в описа на претенцията не фигурира деформацията на втората джанта, но поддържа, че наличието на лека такава може да бъде установена само в специализиран сервиз със специална техника, както е станало в конкретния случай. С изложените доводи, подробно развити в жалбата въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо него – постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен за цялата заявена сума. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият – ответникът Столична община /СО/ оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част с доводи, подробна развити в писмения отговор, подаден в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че определената от съда стойност на щетите по застрахования при ищеца автомобил е в съответствие със събраните по делото доказателства,, поради което и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Моли съда да съобрази факта, че между датата на процесното ПТП и датата на фактурата, представена за ремонт на процесното МПС е изминал период от време от около 2 години. Претендира разноски.

От насрещните страни по жалбата- третите лица- помагачи на ответника „Нивел строй ЕООД и „Констрол“ ЕООД не са депозирани отговори в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не е заявено становище по жалбата в хода на въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК , приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК въззивната инстанция установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като при проверката на правилността му съдът е обвързан от доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269,предл.1 от ГПК и при дължимата проверка за спазването на императивните правни норми.

Съдът е сезиран с предявен от ищеца ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу ответника Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл.

49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 828, 00 лв., претендирана като регресно вземане за изплатено от ищеца по договор за застраховка „Каско Стандарт“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2021 г. в гр. София, вследствие на което е 2 настъпило увреждане на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № *********, за което е образувана щета при ищеца под номер 470420212112587, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Първоинстанционното решението в частта, с която предявеният осъдителен иск е уважен за сумата от 648, 00 лв. не е обжалвано и е влязло в сила, поради което и със сила на пресъдено нещо е установено наличието на елементите от фактическия състав по чл. 410, ал.

1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, в резултат на което в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника Столична община.

Единственият спорен между страните по делото в рамките на настоящият процес въпрос, с оглед заявените от въззивника-ищец доводи с жалбата, е по размера на дължимото обезщетение, свързан със стойността необходима за възстановяване на причинените в резултат на процесното ПТП щети, респективно относно дължимостта на разликата над сумата, за която искът е уважен с влязлото в сила решение от 648, 00 лв.- до пълния предендиран от ищеца размер от 828, 00 лв.

Размерът на дължимото обезщетение от застрахователят по имуществената отговорност, в рамките, на който той се суброгира в правата на увреденото лице, съгласно нормата на чл.386,ал.2 от КЗ , е равен на стойността на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, като тази стойност е лимитирана до размера на договорената застрахователна сума- чл.386,ал.1 от КЗ. Нормата на чл.400 ,ал.1 от КЗ дава легална дефиниция на действителна застрахователна стойност- това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество .

Настоящият съдебен състав приема, че действителната стойност на щетата съответства на средните пазарни цени за материали и труд, необходими за репарирането й, които при дадения казус, съгласно неоспореното заключение на автотехническа експертиза са в размер на сумата от 648,00лв. , при липса на доказателства за настъпила увреда под формата на деформация и на предната дясна джанта на процесния застрахован автомобил. От представените по делото доказателства- заявление за щета /декларация за настъпване на застрахователно събитие/ и съставената от самия ищец опис на претенцията е видно, че в причинно –следствена връзка с процесното застрахователно събитие е единствено деформацията на дясната задна джанта, / със степен 1- лека форма на деформация/, а на предната дясна джанта е била причинена увреда без деформация, изискваща само ново боядисване. Фактурата, на която се позовава ищецът като доказателство за твърдяната увреда под формата на деформация, изискваща прилагане на технологията „Diamond cut“, която е ползвана при ремонта на автомобила и за предната дясна джанта е съставена на 19.12.2023г. - след повече от две години от релевантния момент на настъпване на застрахователното събитие и установява и описване на щетите от него- 16.03.2021г. При така изминалия значителен период от време между релевантния момент и момента на извършване на ремонта на процесния автомобил и при липса на доказателства, включително 3 и в съставения от самия ищец документ след извършен от него оглед на щетите в резултат на процесното събитие за причинно – следствена връзка между процесното събитие и увредата на предната дясна джанта под формата на деформация, съдът приема, че тази причинно-следствена връзка липсва. Именно поради това в заключението на СТЕ /включително на стр.4 , на която се позовава ищецът в смисъл различен от посочения от експерта/ , от вещото лице изрично е уточнило, че дадените от него средни пазарни цени касаят различните видове щети по двете джанти- за предната дясна от експерта е остойностено само нейното боядисване, а за задната дясна джанта в стойността е включен ремонтът на деформацията по горепосочения метод и боядисването, така както щетите са посочени в описа на щетата, а не съобразно отразените отремонтирани щети във фактурата, представена от ищеца.

С оглед изложените мотиви съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявения иск до размера на сумата от 648,00лв., присъдена с първоинстанционното решение и съответно – неоснователна е претенцията за разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 828,00лв., правилно отхвърлена с обжалваното решение.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемият – ответник в производството, поради което и на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК в полза на въззиваемия Столична община следва да бъде присъдена сумата от 100, 00 лв.- юрисконсултско възнаграждение

Воден от горните мотиви, Софийският градски съд

.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18356 от 11.10.2024 г., постановено по гр. д. № 22238/2024 г. по описа на СРС, 33 състав в обжалваната част, с която предявеният от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286 срещу Столична Община, БУЛСТАТ 000696327, гр. София, ул. „Московска“ № 33 осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер на сумата от 648,00 лв.- до пълния предявен размер от 8282,00лв., претендирана като регресно вземане за изплатено от ищеца по договор за застраховка „Каско Стандарт“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2021 г. в гр. София, вследствие на което е настъпило увреждане на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № ********* по щета под номер 470420212112587, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното изплащане.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286 да заплати на Столична община, БУЛСТАТ 000696327, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата от 100, 00 лв. – разноски по делото за въззивното производство.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5