Решение № 283 от 12.05.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Разград, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330101842 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез пълномощника и И.Н., със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр.

София, бул. "Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис № 4, срещу П. П. Г. с ЕГН: **********, с адрес: обл. Разград, общ. Разград, с.

****, с която се моли съдът да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че дължи на ищеца 3097,32 лв. (три хиляди деветдесет и седем лева и тридесет и две стотинки), представляващи главница; 2,96 лв. (два лева и деветдесет и шест стотинки) - представляващи договорна лихва за периода от 19.08.2019 г. до 09.02.2023 г.; 170,49 лв. (сто и седемдесет лева и 49 стотинки), представляващи обезщетение за забава, считано от 10.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски по ЧГД № 1518/2023 г. и по настоящото производство.

Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 19.08.2019 г. П. П. Г. в качеството на кредитополучател сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България Договор за кредит № CARD-17235618, с обща цена на стоките 1

3110,00 лева, първоначална вноска 510,00 лева, размер на кредита без първоначалната вноска 3348,80 лева, месечна погасителна вноска 136,55 лева, брой на вноските 36 бр. (без вноската, заплатена в търговския обект), кредитен лимит 3500 лева, при ГПР 29,63 %, ЛП 26,25 %. Ответницата сключила и застраховка за сигурност на плащанията със застрахователна премия в размер на 748,80 лева. Към договора има погасителен план, но в него е записана само общо вноската и оставащата главница, не са посочени сумите за лихва, включени във вноската.

Според заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза периода от от 18.09.2019 г. до 01.11.2022 г. ответницата направила 33 вноски за погасяване на задълженията по договора и техния общ размер е 3437,06 лв.

(три хиляди четиристотин тридесет и седем лева и 6 стотинки). Допуснати са просрочия след деветата вноска на погасителния план. За периода от 14.05.2020 до 13.01.2023 г. са начислени суми за забава в размер на 904,97 лв. при 2,91% - месечен лихвен процент, годишен 35 %. Към датата на заявлението по приложеното ЧГД размерът на задълженията е 3100,28 лева при изкупено задължение към 31.08.2023 г., остатък договорна лихва 2,96 лв. и лихва за забава за периода 10.02.2023 г. до 31.08.2023 г. 170,49 лева.

Размерът на сумите за забава при изчисления с размера на законната лихва (10%) вместо 904,97 лв. би бил 201,88 лева. След датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.08.2023 г. до датата на заключението - 28 март 2024г. няма информация за постъпили плащания от страна на ответника. Общо за погасяване на задълженията по договора ответницата е внесла сумата от 3437,06 лева.

На 10.02.2023 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г„ сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. ЕИК 203670940, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD17235618 от дата 19.08.2019 г., били прехвърлени на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.клон България с уведомително писмо от 15.02.2023 г„ изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника. С исковата молба ищецът представя и моли за връчване на ответницата копие от уведомлението за извършената цесия от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.

В полза на ищцовото дружество след подадено заявление има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1518/2023 г., по което след подадено възражение от страна на длъжника, им е указано от съда предявяване на установителен иск. Така ищецът обосновава правния си интерес.

От правна страна:

Съгласно постоянна практика на ВКС, за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Допустимо е по силата на принципа на свободата на договарян предишният 2 кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, действие спрямо длъжника. В този смисъл e Решение № 114/07.09.2016 г. по гр.д. № 362/2015 г. на ВКС.

Претендират се вземания по договор, имащ правните характеристики на договор за потребителски кредит, предвид качеството на ответницата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит (в редакция към датата на сключване на договора за кредит) и Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Текстът на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване. В този смисъл е текста на чл. 7, ал. 3 от ГПК. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор съдът констатира, че сключения договор е изготвен на разбираем език, в него е посочена датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; данните на потребителя; данните на кредитора; срока на договора за кредит; общия размер на кредита. С договора страните по него са постигнали съгласие по установените в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Кредиторът ежемесечно предоставя информация за дължимите суми.

Не е спазено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като при тези размери на лихвения процент и ГПР, не става ясно кои са разходите, взети предвид при изчисляване на ГПР. С оглед размера, срока за погасяване, лихвения процент и ГПР е видно, че застрахователната премия не е взета предвид при определянето на

ГПР, т.е. последният не отговаря на действителния такъв.

Поради горепосоченото процесният договор е недействителен. В този смисъл съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, включително застрахователната премия съобразно посоченото в §1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Доколкото ответницата е внесла сумата от 3437,06 лева, която сума следва да се отнесе към погасяване на главницата, предвид недействителността на договора. Имайки предвид размера на усвоената главница, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез пълномощника и И.Н., със съдебен адрес:гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис № 4, против ответницата П. П. Г. с ЕГН: **********, с адрес: обл. Разград, общ. Разград, с.

****, за установяване дължимостта на следните суми: 3097,32 лв. (три хиляди деветдесет и седем лева и тридесет и две стотинки), представляващи главница; 2,96 лв. (два лева и деветдесет и шест стотинки) - представляващи договорна лихва за периода от 19.08.2019 г. до 09.02.2023 г.; 170,49 лв. (сто и седемдесет лева и 49 стотинки), представляващи обезщетение за забава, считано от 10.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 798 от 01.09.2023 г. по Частно гражданско дело № 1518 по описа за 2023 г. на Районен съд - Разград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4