Решение № 13090 от 25.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13090 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110146789 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на з срещу А. И. Б., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 476,92 лева – регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Рено Клио“ с рег. № ,, настъпило на 13.08.2015 г. в гр. София по вина на ответника, управлявал мотопед „Хупър“ с рег. № ,, без свидетелство за управление, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 145,33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.05.2018 г. до 21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.07.2021 г. по ч. гр.д. № 39407/2021 г. по описа на СРС, 74 състав, поправена с разпореждане № 45637 от 08.04.2023 г.

Ищцовото дружество твърди, че на 13.08.2015 г. в гр. София, на бул. „Черни връх“ и ул. „Орел“, ответникът, при управление на мотопед „Хупър“ с рег. № , и без да притежава правоспособност за управление на МПС, предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени щети на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ,. Поддържа, че ответникът бил застрахован като водач на мотопед „Хупър“ с рег. № , по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ЗАД Армеец“АД, поради което по заведена щета № 10016100102365 ищцовото дружество заплатило обезщетение за увреденото МПС в размер от 476,92 лева, включващо и 10 лева ликвидационни разноски. Сочи, че на основание чл.

274, ал. 2 КЗ /отм./ ищецът има право на регрес срещу виновния за ПТП водач, като въпреки отправена покана до ответника за възстановяване на платеното обезщетение, плащане не последвало. По така изложените доводи предявява разглежданите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва процесното ПТП да е настъпило поради виновното поведение на ответника, като поддържа същото да е причинено по вина на водача на увредения автомобил. Оспорва да е изпращана 1 регресна покана, поради което счита за недължима и претенцията за обезщетение за забава.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ в тежест на ищеца е да докаже, че 1. вредите по лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № , са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице и 4. при настъпване на застрахователното събитие ответникът е управлявал мотопед „Хупър“ с рег. № ,, без свидетелство за управление.

В разглеждания случай между страните не се спори, а събраните по делото доказателства сочат, че на 13.08.2015 г. в гр. София между водача на МПС „Рено Клио“ с рег. № , и ответника - като водач на МПС „Хупър“ с рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение за вредите на МПС „Рено Клио“ с рег. № , в размер на 476,92 лева. Тези обстоятелства са обявени за безспорни между страните с доклада по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, уведомление за щета, опис на претенция, доклади по щета и др., както и заключението на вещото лице по неоспорената и приета автотехническа експертиза и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. Т., се установява, че на 13.08.2015 г. в гр. София ответникът при управление на мотопед „Хупър“ с рег. № , по бул. „Витоша“ с посока към кв. „Хладилника“ и на кръстовището с ул. „Орел“ предприема изпреварване от дясната страна на движещото се пред него и предприемащо маневра за завой надясно МПС „Рено Клио“ с рег. № ,, при което също завива надясно и реализира ПТП с МПС „Рено Клио“ с рег. № ,. Така установеният механизъм се установява и от показанията на свидетеля А. К. Т., който подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че пътното платно се е състояло от две пътни ленти – по една във всяка посока на движение, като непосредствено преди предприемане на маневрата завой надясно, е подал светлинен сигнал и при извършване на същата е настъпило процесното ПТП с управлявания от ответника мотопед, който междувременно предприел изпреварване от дясната страна на процесното МПС. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Рено Клио“ с рег. № ,, за които ищецът е изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП. Нещо повече – при изслушването на заключението вещото лице посочва, че при предприемане на маневрата за завой надясно от страна на водача на процесното МПС, ударът за него е бил непредотвратим, като найвероятно водачът не е възприел идващия от дясната му страна мотопед. От събраните по делото доказателства не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване водачът на МПС „Рено Клио“ с рег. № , също да е станал причина за настъпване на ПТП, поради което и наведеното в този смисъл възражение на ответника е неоснователно.

При това положение се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника А. И. Б., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, който в нарушение на чл. 41, ал. 1 и чл. 42 ЗДвП е предприел изпреварване от дясната страна на движещия се пред него лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ,. Между страните не се спори, а и от неоспореното и прието по делото удостоверение от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, МВР, се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 13.08.2015 г. ответникът не е имал издадено свидетелство за управление на МПС и е бил неправоспособен водач.

Следователно по делото се установява регресното основание на разпоредбата на чл. 274, ал.

2 КЗ /отм./, съгласно която застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на 2 пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление.

По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на МПС „Рено Клио“ с рег. № ,, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 586,60 лева. Доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане (476,92 лева с включени ликвидационни разноски) - в случая на извършеното плащане, се налага извод, че регресното вземане на ищцовото дружество към ответника е именно в претендирания размер на 476,92 лева, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. В случая за поставяне на длъжника в забава е необходима покана, каквато в разглеждания спор е представена. Видно от представената обратна разписка същата е получена от ответника на 19.01.2017 г., поради което и след изтичане на дадения от кредитора срок за изпълнение /до 02.02.2017 г./ ответникът се счита в забава. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за исковия период от 21.05.2018 г. до 21.05.2021 г. възлиза на сумата в размер на 145,33 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. Следователно и предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на 885 лева, от които 75 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен представител, 350 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените и претендирани в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. И. Б., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Позитано“ № 62, дължи на з, ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 476,92 лева – регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Рено Клио“ с рег. № ,, настъпило на 13.08.2015 г. в гр. София по вина на ответника, управлявал мотопед „Хупър“ с рег. № ,, без свидетелство за управление, ведно със законната лихва от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 145,33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.05.2018 г. до 21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.07.2021 г. по ч. гр.д. № 39407/2021 г. по описа на СРС, 74 състав, поправена с разпореждане № 45637 от 08.04.2023 г.

ОСЪЖДА А. И. Б., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Позитано“ № 62, да заплати на з, ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 885 лева – разноски в исковото 3 производство и сумата в размер на 75 лева – разноски в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4