Решение № 165 от 21.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. В.Т., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Силвия М. Т. като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500962 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД Варна въззивна жалба против Решение № 1385/08.11.2023г. по гр.д. № 1985/2023г. по описа на Районен съдВ.Т., с което е осъден "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК 104518621 да заплати на С. И. Т. от град В.Т., ул.

„Х.Д.", с ЕГН ********** сумата в размер на 1 600.00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ - получена без правно основание, като плащане по Фактура № 0108250234 от 26.08.2022 година на 06.12.2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2023 година, до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както следва :

В случая се касае за частичен иск, предявен след уважаването на друг частичен иск за същото вземане. Тъй като първоначално предявеният частичен иск, по който има формирана сила на присъдено нещо е бил отрицателен установителен, а настоящият е осъдителен, то двата иска не са предявени на едно и също правно основание. Предвид това силата на присъдено нещо на решението по първия иск не може да се разпростре автоматично върху правопораждащите факти, обуславящи исковата претенция, предмет на настоящото производство. От друга страна, според жалбоподателя по делото е установено, че за жалбоподателя са били налице 1 предпоставките на чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ и за него е възникнало правото да извърши корекция на сметката на ищцата и да получи исковата сума. Развити са подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва наведените в жалбата оплаквания и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищцата С. И. Т. твърди, че е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в град В.Т., ул. „Х.Д.", като ползваната ел. енергия се заплаща по партида с клиентски номер *** и абонатен номер ***. Твърди, че на основание чл. 50, ал. 1, т. „б“ от ПИКЕЕ за периода от 11.05.2022 година до 08.08.2022 година, й е била начислена за плащане сума за електроенергия в размер на 6 586.31 лева, за която от ответното дружество е била издадена фактура № 0108250234 от 26.08.2022 година. Посочва, че сумата в размер на 1 600.00 лева, представляваща част от стойността по фактурата е била заплатена от ищеца на ответника на 06.12.2022 година по банков път. С влязло в сила Решение № 119 от 13.01.2023 година по гр.д. № 2483/2022 година на ВТРС, потвърдено с Решение № 305 от 21.06.2023 година по В.гр.д. № 161/2023 година на ВТОС, е прието за установено по отношение 2 на ответника, че ищцата не му дължи сумата в размер на 4 986.31 лева, представляваща част от коригираното количество електроенергия за периода от 11.05.2022 година до 08.08.2022 година по фактура № 0108250234 от 26.08.2022 година. Сумата от 1 600.00 лева, представлява остатъкът от сумата по фактурата. Отправя се молба към съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 600.00 лева, като платена без правно основание по Фактура № 0108250234 от 26.08.2022 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който процесуалният представител на ответното дружество оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че след приключване на съдебното производство по гр.д. № 2483/2022 година на ВТРС е сторнирана изцяло Фактура № 0108250234 от 26.08.2022 година, за което е издадено кредитно известие № 0221402164 от 28.06.2023 година, както и че за горницата над 4 986.31 лева, която не е била предмет на това производство е била издадена нова Фактура № 0109236468 от 28.06.2023 година на стойност 1 599.54 лева, с което е начислена цена на технологичен разход на мрежови услуги за общо 3835 квтч електрическа енергия. Твърди, че на 08.08.2022 година служители на "Електроразпределение Север" АД са извършили проверка на техническото средство за измерване на потребявана от ищеца ел. енергия в град В.Т., ул. „Х.Д.", в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.

ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година/. Развива съображения, че както приложеният констативен протокол, така и самата проверка са извършени изцяло в съответствие с установените нормативни изисквания. Твърди, че в съответствие с чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ.

Развива съображения, че по тази причина протоколът е годен да породи последиците в чл. 50, ал. 5, вр. ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, при което електроразпределителното дружество е извършило изчисление на потреблението на абоната с 15 792 квтч на стойност 6 586.31 лева за периода от 11.05.2022 година до 08.08.2022 година.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД, които са основателни и доказани.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите 3 следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

Възражението, че решението по гр.д. № 2483/2022г. на ВТРС е постановено по отрицателен установителен иск и силата му на присъдено нещо не следва да се зачита, предвид това, че искът в настоящото производство е осъдителен, е неоснователно. Очевидно е, че частичният иск, предявен по гр.д. № 2483/2022г. на ВТРС и осъдителният иск по настоящото дело имат за предмет едно и също вземане на жалбоподателя- ответник и по двата иска.

Правопораждащите факти, на които ответникът основава своето право са едни и същи и по двата иска. Отричането на съществуването на част от вземането на ответника по предявения частичен отрицателен установителен иск формира сила на присъдено нещо по отношение на тези правопораждащи факти. В производствата и по двата иска ответникът се позовава на наличието на предпоставките на чл. 50, ал. 5 вр. ал. 1,б.“Б“ от ПИКЕЕ, за да обоснове съществуването на правото си да получи сумата по издадената от него фактура, част от която безспорно е и сумата, предмет на предявения в настоящото производство иск.

Действително в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането би могла да не съществува. Фактите, от които произтича липсата на вземане в този случай обаче би следвало да се различават от фактите, по които вече е формирана силата на пресъдено нещо по отношение на уважения частичен иск. Например в останалата си част вземането би могло да е погасено чрез плащане или поради изтекла погасителна давност.

Жалбоподателят в настоящия случай не се позовава на факти, които да обосновават съществуване на частта от вземането му по издадената от него фактура, различни от тези, които е заявил в производството по гр.д. № 2483/2022г.

Възражението на жалбоподателя, че правопораждащите факти по настоящия иск са различни от тези, обуславящи основателност на исковата претенция на ищеца по отрицателния установителен иск и оттам силата на присъдено нещо не се разпростира автоматично върху тях, е несъстоятелно. Действително правопораждащите факти, обуславящи вземане на ищеца спрямо ответника по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са наличието на разместване в имуществените сфери на ищеца и ответника, довело до обогатяване на ответника, съответно обедняване на ищеца и липсата на основание за това имуществено разместване. Силата на присъдено нещо на решението по гр.д.

№ 2483/2022г. на ВТРС в случая се разпростира по отношение на липсата на основание за извършеното от ищеца плащане, доколкото е отречено съществуването на част от вземането на ответника по издадената от него фактура, а предмет на настоящия иск е друга част от същото вземане. След като не са налице факти, обосноваващи съществуване на тази част от вземането на ответника и след като ищецът е доказал, че е платил исковата сума при липса на основание за плащането й, претенцията му за връщането й се явява основателна.

Основателна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху 4 главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в неговата цялост.

Същото следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция , които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК възлизат на 460 лв.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1385/08.11.2023г. по гр.д. № 1985/2023г. по описа на Районен съд- В.Т..

ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК 104518621 да заплати на С. И. Т. от град В.Т., ул. „Х.Д.", с ЕГН ********** сумата от 460 лв.( четиристотин и шестдесет лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5