Решение № 92 от 15.10.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Шумен, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20213600500389 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по жалба с пр. основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, депозирана в ОС - Шумен, с молба с вх. № 619/10.05.2021 г. /пощ. кл. 05.05.2021 г./ и идентична жалба, депозирана при ЧСИ Я.Б. с вх.№ 1595/11.05.2021 г. (след разделяне на производството по жалбата с определение № 366/16.09.2021г. по в.гр.д.№

20213600500384/2021 г. на ОС – Шумен) депозирано от П. Ж. В. от гр. Ш. – длъжник по изп. дело № 2020*0400615 по описа на ЧСИ Я.Б. срещу действията на ЧСИ изразяващи се в определените разноски по изпълнението, обективирани в съобщения с изх. № 01919/20.04.2021г., № 01935/21.04.2021г. и с № 2132/28.04.2021г.

Жалбоподателката обжалва разноските изцяло, тъй като счита, че с поведението си не е дала повод и не станала причина за образуване на изпълнителното производство и предприетите по него изпълнителни действия от ЧСИ по искане на взискателя. Излага, че не са били налице фактически и правни основания за образуване на изпълнителното дело, тъй като липсвали каквито и да е доказателства за неизпълнение на съдебното решение за режима на лични контакти между взискателя и детето С., доколкото била налице обективна невъзможност за претендираното изпълнение – издадена заповед за незабавна защита № 3 от 27.08.2020г., допълнена с определение, с което е определен временно различен режим на лични отношения, действащ до отмяната й на 05.03.2021г.. Счита, че с действията си, не е станала причина за образуването на това изпълнителното дело и никога не е отказвала изпълнение на режима на лични контакти, до постановяването на заповедта за защита.

Отделно от това оспорва и начина на определяне на разноските – само по размер при липса на яснота относно основанието и счита, че в случая следва да намери приложение общото правило, че отговорността за разноски се понася от страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, тъй като тя с поведението си не е станала причина за 1 образуването му. Позовава се на т. 5 от ТР № 3/2015г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, според която длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед реализиране на вземането, както и тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, като в последния случай, нереализираните изпълнителни способи се приравнявали на такива, изоставени от взискателя и моли съда да отмени възложените и разноски. Евентуално в случай, че съда не отмени всички възложени й такси и разноски, то моли да отмени като незаконосъобразни, следните такси: в съобщени с изх. № 01919/20.04.2021г. – по т.5 от ТТР – 288 лева с ДДС, както и общия размер – 1 169.20 лева; в съобщение с изх. № 01935/21.04.2021г.- по т. 5 от ТТР – 384 лева с ДДС, по т. 31к от ТТР- 2 лева, по т. 16 от ТТР – 60 лева с ДДС и по т. 31б от ТТР – 1.20 лева; и в съобщение с изх. № 2132/28.04.2021г. по т. 9 от ТТР – 18 лева с ДДС – не ставало ясно, запор на коя сметка е наложен, тъй като в предходните съобщения това действие вече било осъществено и разходите за него са начислени и по т. 5 от ТТР – 144 лева с ДДС – отново не ставало ясно, точно за кое действие и в какъв размер за всяко едно действие е начислена възложената и такса, тъй като в предходните съобщения са начислени аналогични такси.

Твърди, че в нито един момент, за нито една възложена и такса или разноски, не и е изготвяна или връчвана сметка по см. на чл. 79 от ЗЧСИ, като освен това възложените и такси по т. 5 освен, че се различават по размер в двете съобщения в рамките на разлика от 1 ден от 20.04.2021г. и от 21.04.2021г. първата в размер на 288 лева с ДДС и втората в размер на 384 лева с ДДС, но не са и индивидуализирани по основание, като не ставало ясно за какво са начислени и съответно са и възложени. Същото важало и за таксата по т. 16 от ТТР в размер на 60 лева с ДДС и за таксите по т. 31б и 31к от ТТР. Оспорва изцяло и възложените и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 500 лева (200 лева за образуване и 300 лева за водене на производството) тъй като не е дала повод за образуване на производство, алтернативно съда да го намали до 200 лева – по чл. 10, т.4 от Наредбата, в който смисъл е депозирала и възражение пред ЧСИ на 29.04.2021г. за намаляването му и по което възражение и до момента не е получила отговор от ЧСИ.

Взискателят по изпълнението Б. П. М., чрез процесуалният си представител мл. адв.

М.Г., е депозирал становище за неоснователност на жалбата, тъй като именно с бездействието си и отказа да предаде детето, жалбоподателката е станала повод за образуване на производство, поради което всички разноски следва да бъдат понесени от нея, в качеството и на длъжник.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно чл.436, ал. 3 от ГПК и становище за неоснователност на жалбата, тъй като за всяко действие е бил надлежно сезиран от взискателя и за всяко такова е изготвял и връчвал съответният документ, в който правилно са начислени дължимите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ.

Настоящият състав приема, че жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник по изпълнението, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна, поради следното:

Изпълнителното дело № 2020*0400616 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. № *, с район на действие Окръжен съд Шумен е образувано на 18.12.2020г. по изпълнителен лист № 260745/15.12.2020г., издаден по гр. д. № 2724/2016г. по описа на РС - Шумен, въз основа на Решение № 241/21.04.2017г., Решение № 170/23.10.2017г. по описа на ОС - Шумен и Решение № 110/22.05.2018г. по гр.д.№ 327/2018г. по описа на ВКС, с които е определен режим на лични контакти между детето С. Б.П. с ЕГН ********** с неговия баща Б. П. М., 2

ЕГН **********, както следва:

1. През първите два месеца, считано от датата на обявяване и влизане в сила на Решение №110/22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г. по описа на ВКС, а именно 22.05.2018г. , бащата може да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до 13,00 часа, като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител Дирекция „СП“гр.Шумен.

2. През следващите шест месеца, бащата да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 19,00 часа.

3. След този осеммесечен период, бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя – с преспиване, както и всеки втори и четвърти понеделник от месеца от 17,00 до 19,00 часа, а също и за 15 последователни дни през лятото (в рамките на периода 01. Юни -31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31. Май на съответната година.

4. Също след горния осеммесечен период, при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът постановява следния режим: През нечетните години бащата да взима детето по време на Великденските празници (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване)- с преспиване, рождения ден на детето, който съвпада с Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници ( 31 декември и 1 януари)- преспиване, като взима детето в 10,00 часа и го връща в 19,00 часа на съответния ден. През четните години бащата взима детето по време на Деня на освобождението )3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември), Коледните празници и Стефановден- имения ден на детето (2427 декември) – с преспиване , като взима детето в 10,00 часа и го връща в 19,00 часа на съответния ден. За осъществяването на личните контакти бащата взема детето от дома на майката и детето и го връща там, с изключение на понеделниците, когато взема детето от детското заведение, което то посещава.

Във връзка с изпълнение на определения режим на лични контакти с детето взискателят е поискал от ЧСИ, да бъдат предприемани всички необходимите действия за изпълнение на определения със съдебното решение режим на лични отношения с дъщеря му. До длъжника П. Ж. В., периодично са изпращани покани за доброволно предаване на дете, за всяка определена със съдебното решение среща, като съответно за всяко това действие, ЧСИ е събирал от взискателя авансово дължимите се такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, които разноски по правилото на чл. 79, ал. 1 от ГПК ЧСИ е възложил за плащане от длъжника.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на 3 производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по същество е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 от ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.