Решение № 304 от 24.02.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 24/2026
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Стоян Вълчев, Димитринка Стаматова, Ваня Бянова-Нейкова
Други актове по делото
- Разпореждане № 98 от 21.01.2026 · Стоян Вълчев
Цитирани разпоредби
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 304
Ямбол, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове:
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ канд № 20267280600024 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. М. от [населено място], чрез адв.С. И. Ш. от АК-[област] против Решение №46/23.11.2025 г. постановено по анд № 20252310200077/2025 г. по описа на Районен съд-Елхово, с което е изменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ серия К № 10396973, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на С. П. М. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица] качеството му на собственик на МПС-лек автомобил марка и модел „[марка, модел]“ с рег.№[рег. номер], на основание чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал.4 вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв., за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е изменено основанието за налагане на административното наказание от такова по чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал.4 вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП в такова по чл.189, ал.4 вр.с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е намален размера на наложената глоба от 100.00 лв. (сто лева) на 50.00 лв. (петдесет лева); е осъдена Областна дирекция на МВР-гр.Ямбол със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.„Преслав“ № 40 да заплати на адв.С. И. Ш. от АК-[област] с посочен адрес [населено място], [област], бул.“[бул.]“ №**, адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.38, ал.2, вр.с ал.1, т.3, предл.2-ро от Закона за адвокатурата и е осъден С. П. М. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица]да заплати на ОД на МВР-Ямбол, направените по делото разноски в размер на 65.00 /шестдесет и пет/ лева-юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че съдебния акт е неправилен и незаконосъобразен, т.к. съдебният състав е извършил неправилна оценка на събрания доказателствен материал, приложил е неправилно материалния закон и вследствие на това е достигнал до неправилния извод за извършено пътно нарушение от страна на С. П. М., както и че изводите на първостепенния съд относно извършено пътно нарушение превишаване на допустима скорост в границите на населено място, при действащо общо ограничение, не се подкрепят от доказателствата по делото, а напротив се опровергават от събрания доказателствен материал. Поради това се претендира за отмяна на решението и електронния фиш със законните за това последици.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като в писмен вид адв.Ш. подържа жалбата и исканията в нея по посочените съображения.
Ответника по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмен отговор изготвен от ст.юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставяне в сила на решението и за присъждане на юрискосултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С Решение №46/23.11.2025 г. по анд № 20252310200077/2025 г. по Районен съд-Елхово е изменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ серия К № 10396973, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на С. П. М. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица] качеството му на собственик на МПС-лек автомобил марка и модел „[марка, модел]“ с рег.№[рег. номер], на основание чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал.4 вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв., за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е изменил основанието за налагане на административното наказание от такова по чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал.4 вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП в такова по чл.189, ал.4 вр.с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е намалил размера на наложената глоба от 100.00 лв. (сто лева) на 50.00 лв. (петдесет лева); е осъдил Областна дирекция на МВР-гр.Ямбол със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.„Преслав“ № 40 да заплати на адв.С. И. Ш. от АК-[област] с посочен адрес [населено място], [област], бул.“[бул.]“ №**, адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.38, ал.2, вр.с ал.1, т.3, предл.2-ро от Закона за адвокатурата и е осъдил С. П. М. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица]да заплати на ОД на МВР-Ямбол, направените по делото разноски в размер на 65.00 /шестдесет и пет/ лева-юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си районният съд приема, че при служебната проверка за процесуалноправната законосъобразност на обжалвания ЕФ не се констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не е споделил направените от оспоравщия възражения.
Според съда от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 13.02.2025 г. в 11.09 часа, в [населено място], [община], [област], по път път I-7 км.293+310 кръстовището с път за вилна зона „Лозята“, в населено място, с посока на движение от [населено място] към ГКПП-Л. С. П. М. е управлявал моторно превозно средство лек автомобил, марка и модел „[марка, модел]“ с рег. № [рег. номер], като се е движил със скорост от 61 км/ч, при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч., поради което деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, защото е нарушено общото ограничение за движение в населено място от 50 км/ч.
На тази база и като е взел предвид приетата с ДВ. бр.64/2025 г. в сила от 07.09.2025 г. законодателна промяна в приложената от АНО разпоредба на чл.182, ал.4 ЗДвП, квалифицираща административното нарушение като извършено при условията на „повторност“, съдът е изменил основанието за налагане на глобата от чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и е намалил размера на наложената глоба от 100 лв. на 50 лв., а в останалата му част е потвърдил електронния фиш.
Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.
В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.
Правилно и законосъобразно Районен съд-Елхово е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната.
Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът е извършил вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно квалифицирано от административно-наказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.
В тази връзка по същество пред касационната инстанция не се навеждат нови съображения, а се повтарят вече изложените, които съда е отхвърлил след обстоен коментар, както на процесуалните норми залегнали в ЗАНН и уреждащи съставянето и връчването на АУАН, така и на наличието на материално-правните предпоставки за налагане на наказанието, които се установяват от приобщените по делото доказателства.
Поради това районния съд е събрал и коментирал относимите към спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното му решаване, съответно обстойно е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, като с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 АПК мотивите не следва да бъдат повтаряни.
Правилно съдът е приложил по-благоприятния закон, като е взел предвид, че след изменението на чл.182, ал.4 ЗДвП в приложното му поле не попада разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, в съответствие с което е намалил размера на наложеното наказание.
Ето защо административно-наказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.
В съответствие с това правилно и законосъобразно Елховският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушение на процесуалния или материалния закон.
Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.
С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и 47 евроцента) евро, както и да се отхвърли това направено от касатора за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/23.11.2025 г. по анд № 20252310200077/2025 г. по описа на Районен съд-Елхово.
ОСЪЖДА С. П. М. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица]да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и 47 евроцента) евро.
ОТХВЪРЛЯ искането на С. П. М. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица]за присъждане на направените по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: