Решение № 286 от 18.12.2019, Районен съд - Харманли

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Харманли, 18.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Харманли, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА при участието на секретаря Т. Ч., като разгледа докладваното от съдия Ирена Аврамова гр. д. № 757 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от П.П.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****

В исковата молба се твърди, че от месец март 2013 г. ищецът започнал работа на длъжност „водач на специален автомобил и пожарникар” в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР, УПБЗН – Маджарово към РСПБЗН – Харманли. В периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г. изпълнявал служебните си задължения съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време на тримесечие /по правилата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР/, като отработил 201 смени по 24 часа с положен труд между 22:00 и 06:00 часа. Посочва, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Изтъква, че за посочения период въз основа на законова делегация по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са били действащи последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018г., за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители в МВР. Първата наредба била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано, като в периода до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 /02.08.2016 г./ е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. В чл. 31, ал. 2 от последната изрично се предвиждало, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Такава разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсвала в Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776, което обаче не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана според ищеца би била и противоконституционна/.

Всъщност ставало въпрос за празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Потвърждение на това било и приемането на изричната Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, която също не регламентирала начина и коефициента на превръщане на нощния труд в дневен.

Според ищеца наличието на подобна непълнота в специалната уредба за служителите в МВР следвало да води до субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В на чл. 9, ал. 2 от същата се предвиждало при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Разпоредбата на чл. 140 от КТ съдържала легално определение на понятието „нощен труд“, като съгласно ал. 1 нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. При това положение коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. В такъв случай положеният от ищеца нощен труд от 22.00 до 06.00 часа за периода 29.07.2016 г.

- 29.07.2019 г. бил в размер на 1608 часа, които следвало да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 и да му бъдат изплатени 1838 часа. Ищецът поддържа, че такова преизчисляване не било направено от работодателя - ответник, поради което не му били изплатени 230 часа положен нощен труд, представляващи допълнително възнаграждение в размер на 1 322 лв.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР да заплати на ищеца П.П.Л. сумата от 1 322 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа за периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г., сумата в размер на 140 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва върху сумата по главния иск, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2019 г. до окончателно изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. В. В., която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. С молба на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е направено изменение на исковете, като с протоколно определение от 28.11.2019 г. съдът е допуснал исканото изменение чрез увеличение размера на предявените искове от 1322 лв. на 1646,46 лв. за иска по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и от 140 лв. на 209,10 лв. за иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, в който се застъпва становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР. Аргументите за неоснователност на главната претенция се състоят в това, че НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ независимо от формата на собственост и източниците па финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2. ал. 2 от НСОРЗ). Сочи се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.

Ответникът поддържа, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, доколкото КТ уреждал различна нормална продължителност на дневния труд /съгласно чл. 136, ал. 3 от КТ - до 8 часа/ и на нощния труд /съгласно чл. 140. ал. 1, изр. 2-ро от КТ - до 7 часа/. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от специалния ЗМВР регламентирала нормална продължителност на работното време на държавните служители в МВР от 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 от същата се предвиждало, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От тази норма се прави извод, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което се Претендира, че не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Според ответника прилагането на правилото за преизчисляване с посочения от ищеца коефициент, получен от съотношението на продължителността на дневния и нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за работещите по трудово правоотношение, означава да се допусне с подзаконов нормативен акт да се дерогира действието на законовата норма, а именно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Изложени са съображения, че в действащите през процесния период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., на които и ищецът се позовава, в чл. 3, ал. 3 и от двете е регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответствало на уредбата на този въпрос в чл. 187. ал. 3 ЗМВР.

Според ответника ставало въпрос за специфична законова уредба, различна от общата, поради което не била налице твърдяната от ищеца празнота. Въз основа на това ответникът прави извод, че по ЗМВР съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа : 8 часа, равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Изтъква, че за държавните служители, какъвто е ищецът, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Сочи, че по време на действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. действително се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР и поради това е било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

На следващо място са наведени доводи за неоснователност на претенцията на ищеца, че часовете нощен труд, получени като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално отработените и заплатени часове следвало да му бъдат заплатени като извънреден труд. В ЗМВР се правело ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащали по различен ред и размерът им бил регламентиран в различни нормативни актове. Разпоредбата на чл.

179 от ЗМВР регламентирала правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, чиито размер се определял със заповед на министъра на вътрешните работи. От друга страна чл. 187, ал. 5 от ЗМВР уреждал извънредния труд като работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, при което служителите, работещи на смени, какъвто е ищеца, се компенсирали с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /ал. 6/.Ответникът изтъква, че за да има извънреден труд и за да е налице право за заплащане на допълнително възнаграждение за този труд е необходимо служителят да е полагал дневен или нощен труд над или извън установеното работно време. Сочи, че дори съобразно КТ и НСОРЗ часовете в повече, които се получавали при преобразуването на нощен в дневен труд не се явявали извънреден труд, като съгласно Писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни целяло увеличено заплащане на нощния труд, а не заплащане на извънреден труд.

В заключение ответникът посочва, че положеният от ищеца нощен труд в периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. е правилно отчетен, размерът на полагащото му се допълнително възнаграждение е определен и заплатен съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час, поради което ответникът е изпълнил задълженията си като работодател и претенцията на ищеца е неоснователна. По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се сочи, че предвид акцесорния му характер и недължимостта на главната претенция, също се явявал неоснователен. Възразява се срещу искането за присъждане на разноски по делото.