Решение № 88 от 14.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Русе, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело № 20214501000196 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ИЛ. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. „Б.“ № ***, вх. 1, ет. 2, ап. 4, чрез адв. С.Д. В. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Рупел“ № 2, вх. 1, ет. 3, ап. 9, срещу Решение № 260233/28.04.2021 г. по гр.д. № 1625/2020 г. на РС – Русе, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, сумите от 13 471,14 лв.

– главница за периода от 20.12.2018 г. до 20.09.2025 г. по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15350249/04.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, 5 107,71 лв. – договорна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 20.09.2025 г., 529,71 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 16.12.2019 г., които суми са били предмет на Заповед № 3710 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2019 г. по ч.гр.д.

№ 7598/2019 г. на РС – Русе.

1

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Представените по делото документи от страна на ищеца – договор за потребителски паричен кредит, кратък медицински въпросник, сертификат PLUS-15350249, общи условия за застраховка „Защита на плащанията“, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложението към него от 10.06.2019 г., писменото потвърждение за цесията и пълномощните, както и други документи, били представени само в заверени преписи, но не и оригинали. Не съществували доказателства, че сумите, обективирани в процесния Договор за кредит, били действително преведени по сметката и усвоени от страна на ответника И.Д.. Не били представени първични счетоводни документи, удостоверяващи породеното задължение на ответника към кредитодателя, респективно неговия размер. Това било потвърдено и устно от вещото лице във връзка с изготвените съдебно счетоводни експертизи. Вещото лице заявило, че му били изпратени по имейл само файлове, които не представлявали официални документи – нямали нито подпис, нито печат, на базата на които би могла да се произнесе експертизата със заключението си. Неправилен бил извода на районния съд за липсата на спор относно усвояването на сумите по кредита от страна на ответника.

Неправилно РРС оставил без подробно разглеждане обстоятелството, че вещото лице не могло да установи конкретен размер и на кое застрахователно дружество застрахователят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е заплатил застраховката по конкретния договор. Неправилно районният съд приел за установено, че общият размер на кредита възлизал на сумата от 15 375,00 лв., включваща освен чистата му стойност и 375 лв. такса ангажимент. Това не отговаряло на действителното фактическо и правно положение, тъй като в приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити се съдържала информация, че общият размер на кредита бил 15 000 лв., а нетната сума за получаване по сметката била 14 625 лв., което противоречало на становището на РРС, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило кредит в размер на 15 000 лв. Жалбоподателят Д. не бил полагал подпис върху този Стандартен европейски формуляр, поради което неправилен бил изводът на районния съд за това, че е запознат със съдържанието на формуляра и същият бил подписан. Показанията на св. ИИ.Т. били неглежирани от районния съд.

2

Нямало доказателства вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ответника Д. да е било цедирано. От представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Клон България, и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД не се доказвало по безспорен начин цесионният договор да има действие по отношение на жалбоподателя. Липсвало подписи на двете страни по цитирания Рамков договор, Приложението към него било подписано само и единствено от купувача, но не и от продавача. Рамковият договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. бил сключен за срок от една година бил сключен преди процесния Договор за кредит, който бил от 04.10.2017 г. Същият бил изтекъл към 27.07.2018 г., като към този момент ответникът не бил в забава и задължението му не било прехвърляно. Нямало доказателства Рамковият договор да е бил удължаван. Договорът за кредит нарушавал разпоредби от ЗПК, поради което бил недействителен. Липсвало яснота относно начина, по който бил формиран ГПР в размер на 11,18%, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това било самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Неспазено било изискването за минимален размер на шрифта на договора съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, което също се санкционирало с недействителност на договора за кредит. В случая клаузите на договора били отпечатани на шрифт по-малък от 12, като за установяването на това обстоятелство не били необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. Кредитополучателят не следвало да дължи и сумата за застрахователна премия, която съставлявала част от претендираната главница, тъй като не били налице доказателства за наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и такива, сочещи, че кредиторът е заплатил тази премия. Не бил представен застрахователен договор, а съгласно чл. 344 КЗ застрахователният договор се сключвал в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Моли за отмяната на атакуваното решение и за постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а в условията на евентуалност – да постанови отхвърлително решение за всички суми, освен за главницата в размер на 15 000 лв., като след приспадане на всички останали плащания по договора от същата оставала само сумата в размер на 10 673,22 лв. Моли за присъждането на разноски. В условията на евентуалност, при цялостно отхвърляне на 3 въззивната жалба, моли Окръжния съд да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.

Въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф.

4, чрез юрк. И.Н., в законоустановения двуседмичен срок, е депозирала отговор, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Съгласно трайната съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, то същото уведомление достига до длъжника с връчване на препис от исковата молба и съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД.

Ответникът бил уведомен за извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди подаване на исковата молба, тъй като адресът на връчване съответствал на посочения от него в договора за кредит. Фактическо връчване не било осъществено поради бездействие от страна на получателя. Кредиторът положил необходимите усилия да изпълни задължението си да уведоми длъжника. Излага пространни твърдения за това, че цесията ще се счита за връчена и на особен представител на ответника, когато такъв е назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, поради неоткриването му на посочения от него адрес, въпреки че в делото не е налице такава хипотеза. За прехвърлянето на право по силата на договор за цесия било достатъчно постигането на съгласие по съществените условия между цедента и цесионера, като длъжникът не участвал в договора и неговото съгласие не било необходим елемент от него. Липсата на уведомление не правила цесията недействителна, нито освобождавала длъжника от задължението да плати на новия кредитор. ЗПК бил приет през 2010 г. с цел да се извърши транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Държавите членки не следвало да запазят или въведат национални разпоредби, различни от предвидените в Директивата, което не било сторено от българския законодател, тъй като той е въвел допълнително изискване към договорите за потребителски кредит – всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването му водело до значителна санкция за кредитодателя – загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита.

4

Приемането на по-строги разпоредби от предвидените от държавите членки създавало пречки пред функционирането на вътрешния пазар. Така изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК текстът на договора за потребителски кредит да бъде изписан с шрифт не по-малък от 12 пункта противоречал на Директива 2008/48/ЕО и не следвало да бъде прилагано. Погрешно жалбоподателят се позовавал на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК относно необходимостта на погасителния план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, дължими при различни лихвени проценти. Това било неприложимо, защото в процесния договор за кредит било уговорено, че заетата сума се погасявала при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

По делото е установено, че на 04.10.2017 г. между жалбоподателя И.Д. и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15350249, съгласно който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставило на Д. договор за кредит в размер на 15 000 лв. Към кредита влизала и сумата от 375 лв. – такса ангажимент, която според т. 2, изр. 3 и 4 и т. 3 от Условията по договора се заплаща, когато кредиторът сключвал договор при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, а заплащането е предпоставка кредиторът да отпусне заетата сума. Въпросната такса ангажимент е включена в сумата от 15 000 лв. – съгласно Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация, приложен на л. 22 от делото, следователно общият размер на 5 главницата, съответно на отпуснатия заем, не е 15 375 лв., както е приел районният съд. В Договора е посочено, че ГЛП е в размер на 9,90%, а ГПР – 11,18%. Общата стойност на задълженията по кредита била 27 097,92 лв., която кредитополучателят се задължил да върне на 96 погасителни вноски, всяка от които от по 282,27 лв., както правилно е установил районният съд.

Първата вноска била дължима на 20.10.2017 г., а последната – на 20.09.2025 г.

Страните по договора се съгласили да бъде сключена и застраховка на плащанията със застрахователна премия в размер на 5 400 лв., но тъй като назначената по делото съдебна счетоводна експертиза не е установила дали тази сума е била действително платена от кредитодателя на застрахователя, районният съд е намалил съответно присъдената главница с останалата неплатена вноска по застрахователната премия в размер на 281,25 лв., както е заявило вещото лице в съдебното заседание на 10.12.2020 г. и впоследствие и в допълнителната съдебна счетоводна експертиза (л. 115 и л. 145 от делото).

Районният съд правилно е приел за недоказано обстоятелството, че направените оспорвания на за неподписване на договора за кредит, приложенията и условията към него от страна на жалбоподателя в отговора на исковата молба не е подкрепено с доказателства, поради което същите са неоснователни и документите, носещи подписа на кредитополучателя жалбоподател, обвързват същия като частни писмени документи с неоспорена автентичност.