Решение № 120 от 23.08.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 170/2023
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 23.08.2023
- В сила
- 23.08.2023
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.18 · Наказателен кодекс
- чл.206,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.23,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.248а,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.255,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.25,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.306 · Наказателен кодекс
- чл.309 · Наказателен кодекс
- чл.309,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.68,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Варна, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. Р. М. Г. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело за възобновяване № 20233000600170 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице Р. Ш. А. лично и чрез неговите процесуални представители адв.Р. Р. и Н. Ц. за възобновяване на ЧНД №196/2019г. по описа на Районен съд-Попово, отмяна на постановеното определение по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК и връщането му на първоинстанционния съд.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5 , във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК .
Осъденото лице оспорва законосъобразността на постановеното по ЧНД №196/19г. определение, като сочи за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на закона и процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като не е включил в съвкупността наложените наказания по всички присъди, предвид събраните данни за съдимост, а само по две от тях. Правилното приложение на закона е изисквало включване в съвкупността на наложените наказания по всички присъди на осъденото лице при най-благоприятното съчетание за него. Като не е приложил разпоредбите на чл.23-25 от НК и не е съобрази всички данни за съдимост, поради което не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията на осъдения и не е наложил общо 1 наказание по тях, съдът е допуснал нарушение на закона.
В съдебно заседание процесуалният представител на осъденото лице А. поддържа искането на изложените основания.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна намира искането за неоснователно, а постановеното определение за правилно и законосъобразно.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на ос.л.А. и неговия защитник, съобрази устно изразеното становище на служебния защитник на осъденото лице и прокурор от апелативна прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентно лице и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на узнаване за влязлото в сила определение и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - определение за определяне на общо наказание по чл.306,ал.1,т.1 от НПК, което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.
С определение №158 от 30.10.2019г. по ЧНД №196/2019г. Районен съд– Попово е определил на осъдения Р. Ш. А., на осн. чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК и по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК общо наказание, в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ между наказанията, които са били наложени по НОХД №58/2017г. на ТОС и НОХД№27/2017г. на ПРС, при първоначален „строг“ режим. На осн. чл.25,ал.3 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание изтърпяното наказание "пробация" по НОХД№58/2017г. на ТОС. На осн. чл.68,ал.1 от НК е привел в изпълнение наложеното наказание от една година и десет месеца „лишаване от свобода по ЧНД№172/2014г. на ТОС.
Видно от данните за съдимост на лицето Р. Ш. А., същия е осъждан както следва:
1. С Присъда №20/18.01.2012г. по НОХД№462/2011г. на ПРС, потвърдена с Решение №21/29.03.2012г. по ВНОХД№26/2012г. на ТОС, за престъпление по чл.325,ал.1 от НК, извършено на 04.06.2011г., с наложено наказание 6мес. ЛОС, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 год. и обществено порицание. Присъдата е влязла в законна сила на 29.03.2012г.;
2. С Присъда №85/29.05.2014г. по НОХД№90/2014г. на ПРС за престъпление по чл.206,ал.2 от НК, извършено на 19.08.2011г., с наложено наказание от 1год.ЛОС, отложено по реда на чл.66 с изпитателен срок от 3 год..Присъдата е влязла в сила на 13.06.2014г.;
3. С определение от 18.06.2014г. по НОХД№116/2014г. на ТОС/2014г. за престъпления по чл.255,ал.3 от НК, извършено в периода 13.09.2010г.2 12.09.2011г. и по чл.313,ал.2,вр. ал.1 и чл.26 от НК, извършено в периода 12.05.2009г.-14.07.2009г., при условията на чл.23 от НК е наложено общо наказание от 1г. и 10мес. ЛОС, отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от 4 год. и „глоба“, в размер на 200лв. Определението е влязло в сила на 13.06.2014г.;
С определение №78/26.09.2014г. по ЧНД№172/2014г. на ТОС е определено общо наказание между наказанията, наложени по НОХД№462/2011г. на ПРС, НОХД№90/2014г. на ПРС и НОХД№116/2014г. на ТОС, в размер на 1г. и 10мес., което е отложено с изпитателен срок от 4год. Към него е присъединено наказание „обществено порицание“ и „глоба“, в размер на 200лв. Определението е влязло в сила на 13.10.2014г.
4. С Присъда №6/02.05.2017г. по НОХД№58/2017г. на ТОС за престъпление по чл.248а,ал.2 от НК, извършено на 29.03.2012г. е наложено наказание „пробация“ ,включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1г. и 6мес., при периодичност 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1г. и 6мес. И 160часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на 1г. и 6мес..Присъдата е влязла в сила на 17.05.2017г. Наказанието е изтърпяно на 26.11.2018г.;
5. С Присъда №175/02.10.2017г. по НОХД№27/2017г. на ПРС за престъпление по чл.212,ал.3 вр. ал.2,вр. чл.18 от НК, извършено на неустановена дата чрез съставяне на неистински частни документи и използването им на 21.07.2014г. е наложено наказание 3г.ЛОС, при първоначален „строг“ режим. На осн. чл.212,ал.7,ал.3 и ал.2,вр. чл.49,ал.2, вр.ал.1 и чл.37 от НК е наложена конфискация на част от имуществото му , като е лишен и от право да упражнява дейност, свързана с усвояване на фондове от ЕС за срок от 5год. Присъдата е потвърдена от ТОС и е влязла в сила на 06.11.2018г.
С Решение №117/09.08.2019г. по НДВ№421/2018г. на ВАпС производството по НОХД№27/2017г. на ПРС е възобновено, приложен е закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.309,ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 6мес. ЛОС, при „строг“режим, а на осн. чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение общо наказание, в размер на 1г.10мес. ЛОС по ЧНД№172/2014г. на ТОС.
Съобразявайки данните за съдимост на осъденото лице, настоящия състав намира за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд.
Видно от данните на НОХД№27/2017г. на ПРС, деянието по същото не се намира в съвкупност с нито едно от деянията по трите условни присъди, т.к. е извършено след като присъдите по НОХД№462/2011г. на ПРС, НОХД№90/2014г. на ПРС и НОХД116/2014г. на ТОС са влезли в сила.
В условията на кумулация са единствено наложените наказания по НОХД№58/2017г. на ТОС и на НОХД№27/2017г. на ПРС,както правилно е 3 съобразил първоинстанционния съд.
Настоящия състав не съзира визираните в искането процесуални нарушения при постановяване на акта на съда.
В искането си по чл.306 от НК Районна прокуратура Попово е конкретизирала само наказанията, постановените по съдебни актове, които според нея се намират в условия на кумулация. Това не обвързва съда, който е бил запознат с актуална информация за цялата съдимост на осъденото лице, както и досежно изтърпяното наказание “пробация“ по НОХД№58/2017г. на ТОС. Оплакването, че ПРПр не е сезирала АС-Варна за последното също не съставлява нарушение, т.к. съдът е длъжен сам да изследва тези въпроси. Не е коректно поднесена в искането и информацията, че ПРПр е посочила в предложението си по чл.306 от НК, че Присъда №175/2017г. по НОХД№27/2017г. на ПРС е влязла в сила на 06.11.2018г. без да отрази обстоятелството, че същата е изменена от АС-Варна в производство по възобновяване. Видно от предложението на ПРПр, хронологията по развитието на производството по НОХД№27/2017г. на ПРС е правилно отразена. Действително актът на ТОС е влязъл в законна сила на 06.11.2018г. и именно това е дало възможност да се развие и производство по възобновяване пред Апелативен съд Варна, чието решение също е отразено в Предложението.
Неоснователно е и възражението на осъденото лице, че първоинстанционния съд е пропуснал в извършеното групиране да приспадне изтърпяното наказание „лишаване от право да упражнява дейност, свързана с усвояване на фондове от ЕС“, наложено с Присъда по НОХД№27/2017г.
Както беше посочено, цитираната Присъда, потвърдена с Решение №88/06.11.2018г. на ТОС е била изменена, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.309 от НК, за което му е наложено само наказание „лишаване от свобода“, т.е. законът не предвижда лишаване от право по чл.37 от НК.
Тъй като настоящата инстанция няма право на служебна проверка извън посочените от осъденото лице основания намира, че първоинстанционния съд не е допуснал твърдените нарушения, което определя искането като неоснователно.
Съобразявайки изложеното, Варненския апелативен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от осъденото лице Р. Ш. А. лично и чрез неговите процесуални представители адв.Р. Р. и Н. Ц. искане за възобновяване на ЧНД №196/2019г. по описа на Районен съд-Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5