Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 347 от 30.04.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 154/2023
Вид
Решение № 347
Подписан
30.04.2024
В сила
28.02.2025
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.397, ал.1, т.2, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.402 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.403, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. гр. Хасково, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640100154 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК от И. Д. В., ЕГН **********, от гр.*******, съдебен адрес – гр.*******, адв.С.Р., против Д. А.

Д., ЕГН **********, от гр.*******.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение на 29.12.2022г. по гр.д. № 8379/2021г. по описа на СГС, I-17 състав, били отхвърлени исковете на Д. Д. срещу И. В.. По искане на Д. Д. с Определение № 903/05.07.2021г. по посоченото дело, на основание чл.389, вр. чл.397, ал.1, т.2, предл.2 от ГПК, СГС допуснал обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху всички банкови сметки на И. В. в 23, посочени от ищеца Д., банки в страната срещу внесена парична гаранция в размер на 5 500 лева. С Определение № 199/06.01.2023г. СГС отменил допуснатото обезпечение на основание чл.402 от ГПК. В продължение на повече от година и половина ищецът нямал достъп до спестяванията и доходите си по банков път в размер на минималната работна заплата. През този период той се издържал от заеми от приятели. Описаното му причинявало гняв, дискомфорт, притеснение от несигурността относно посрещането на непосредствените му разходи – например покриване на 1 разходи за битови нужди, данъци, абонаментни плащания за софтуерни продукти и антивирусни програми, плащания по кредити. Към неимуществените му вреди следвало да се добави и невъзможността му да продължи да финансира проект, който бил създал и в който вярвал – проектът Алтернативата на Фондация Алтернатива и анализи. Освен това ищецът посочва, че му били причинени и имуществени вреди, като например към момента на предявяване на настоящия иск имал натрупана лихва около 300400 лева за закъсняло обслужване на кредит от ДСК. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени реди вследствие на обезпечението на иск по чл.45 от ЗЗД, който е бил предявен от ответника срещу ищеца по гр.д. № 8379/2021г. по описа на Софийски градски съд. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли, като му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 903/05.07.2021г., постановено по гр.д. № 8379/2021г. по описа на Софийски градски съд, ГО I – 17 състав, е било допуснато, на основание чл.389 вр. чл.397, ал.1, т.2, пр.2 от ГПК, обезпечение на предявени от Д. А. Д., ЕГН **********, срещу И. Д. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 52 000 лева, представляваща обезщетения за неимуществени вреди от неверни твърдения, клевети и обиди чрез социалните мрежи на 07.05.2021г. и на 12.05.2021г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземания по всички банкови сметки“ на И. Д. В., ЕГН ********** в „УниКредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк“ АД, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк /България/“ АД, Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „ИНГ Банк Н. В.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД – клон България, „БНП Париба с. А.“ – клон 2

София, „Ишбанк АГ – клон София“ и „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София, до размера на сумата от 52 000 лева, при условие, че молителят представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на 5 500 лева.

С Решение от 24.03.2022г., постановено по гр.д. № 8379/2021г. по описа на Софийски градски съд, I-17 състав, са отхвърлени предявените от Д. А. Д., ЕГН **********, срещу И. Д. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 52 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто име, дискредитиране пред обществото и публично злепоставяне от публикации в личната страница на ответника в социална мрежа „Фейсбук“ на 07.05.2021г. и на 12.05.2021г., в които се съдържали неверни твърдения и приписване на престъпления. С решението Д. А. Д. е осъден, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на И. Д. В., сумата от 2 700 лева разноски за производството.

Решението е влязло в законна сила на 29.12.2022г.

С Определение № 199/06.01.2023г., постановено по същото дело – гр.д.

№ 8379/2021г. по описа на Софийски градски съд, I-17 състав, е отменено, на основание чл.402 от ГПК, допуснатото с определение от 05.07.2021г. по гр.д.

№ 8379/2021г. по описа на СГС обезпечение на предявените от Д. А. Д., ЕГН ********** срещу И. Д. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 52 000 лева, представляваща обезщетения за неимуществени вреди от неверни твърдения, клевети и обиди чрез социалните млежи на 07.05.2021г. и на 12.05.2021г. чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземания по всички банкови сметки“ на И.

Д. В., ЕГН ********** в „УниКредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк“ АД, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк /България/“ АД, Търговска банка Д“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „ИНГ Банк Н. В.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД – клон България, „БНП Париба с. А.“ – клон София, „Ишбанк АГ – клон София“ и „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София, до размера на сумата от 52 000 лева. Със същото определение е обезсилена издадената на 08.07.2021г. обезпечителна заповед възоснова на определение № 903 от 05.07.2021г. по гр. д. № 3

8379/2021г. по описа на СГС, I-17 състав. Определението е влязло в законна сила на 02.02.2023г.

С Писмо, вх. рег. № 12910/11.10.2023г. Частен съдебен изпълнител Р.М.

В.а, рег. № 790, Район на действие СГС, е изпратила във връзка с разпореждане на съда копия на изпратените по Изпълнително дело № 20217900401490 обезпечителни запори до всички търговски банки в страната.

По делото е безспорно, че изп. дело № 1490/2021г. е образувано възоснова на обезпечителна заповед, издадена на 08.07.2021г. от Софийски градски съд по гр.д. № 8379/2021г. Видно от представените по настоящото дело обезпечителни запори е, че отговори не са постъпили от „Ситибанк Европа“ АД, клон България, „Общинска банка“ АД, „Те-Дже Зираат банкасъ“ – клон София КЧТ, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. От останалите банки са постъпили отговори, от съдържанието на които се установява, че ищецът И. Д. В. е клиент на „Първа инвестиционна банка“ АД и на „Банка ДСК“ EАД, като от „Първа инвестиционна банка“ АД е посочено, че откритата към момента сметка на лицето е блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления – към момента няма наличности по сметката, а от „Банка ДСК“ ЕАД е отговорено, че лицето има открити сметки, като запорът е наложен върху вземанията на длъжника по посочените в писмото сметки. По блокираната сметка постъпва пенсия под установения размер на минималната работна заплата, както и че ежемесечно на разпореждане на титуляра ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата, а горницата ще се удържа по запора.

По делото бяха приети като писмени доказателства и Удостоверение за наследници с изх.№РСЛ18-УГ012106 от 06.03.2018г. на Т.А.А. – В.а, издадено от Столична община, Извлечение от банкова сметка ******* с титуляр И. Д. В., за периода от 07.07.2020г. до 07.07.2021г., издадено от „Банка ДСК“, Извлечение от банкова сметка ******* с титуляр И. Д. В., за периода от 07.07.2020г. до 07.07.2021г., издадено от „Банка ДСК“, Извлечение от банкова сметка ******* с титуляр И. Д. В., за периода от 08.07.2021г. до 08.07.2021г., издадено от „Банка ДСК“, Разписка №0400013070080972 от дата 12.05.2021г. за сумата от 516.86 лева, Разписка №0400015187444363 от дата 14.03.2022г. за сумата от 469.68 лева, Разписка №0400015411149325 от дата 13.04.2022г. за сумата от 460.74 лева, Разписка №0400012883737935 от дата 13.04.2021г. за сумата от 474.55 лева, Разписка 4

№0400014937035720 от дата 09.02.2022г. за сумата от 443.88 лева, Отчет за приходите и разходите от стопанска дейност за 2021 година на „Алтернативи и анализи“, Отчет за приходите и разходите от нестопанска дейност за 2021 година на „Алтернативи и анализи“, Справка от Търговски регистър за актуално състояние към 30.10.2023г. по отношение на „Алтернативи и анализи“, Устав на Фондация „Алтернативи и анализи“, Счетоводен баланс към 31.12.2022г. на „Алтернативи и анализи“, Отчет за приходите и разходите от стопанска дейност за 2022 година на „Алтернативи и анализи“, Отчет за приходите и 9 разходите от нестопанска дейност за 2021 година на „Алтернативи и анализи“, Счетоводен баланс към 31.12.2021г. на „Алтернативи и анализи“.

Бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката А.Д.В. /водена от ищеца, която е негова сестра/ и свидетеля Н.А.П. /сочен и воден в съдебно заседание от ответника/. Показанията им са записани подробно в протокола от съдебно заседание, проведено на 29.01.2024г. /л.172 - л.174 вкл. от делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.403, ал.1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

В настоящия случай искът в настоящото производство е предявен на основание първата хипотеза по чл.403, ал.1 от ГПК – искът, по който е допуснато обезпечението, е отхвърлен, поради което ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

Отговорността по чл.403, ал.1 от ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. На обезвреда подлежат не само преките вреди, но и пропуснатите ползи /чл.51, ал.1 от ЗЗД/.

За да се проведе успешно иска по чл.403, ал.1, предл.1 от ГПК, ищецът следва да докаже трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на 5 тази разпоредба: 1. че искът, по който е допуснато обезпечението, е отхвърлен; 2. че вследствие на допуснатото обезпечение е претърпял вреди и 3. че тези вреди са произлезли пряко и непосредствено от допуснатото обезпечение.

В случая съдът счита, че се установява наличието на допуснато по искане на ответника обезпечение на предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и отхвърляне на същия, но не се установява наличието на настъпили за ищеца вреди вследствие на така допуснатото обезпечение и причинна връзка между допуснатото обезпечение и твърдените от ищеца вреди. По делото се установи по безспорен начин, че е било допуснато обезпечение на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД чрез налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в настоящия процес във всички търговски банки в страната. Освен в една от тях обаче /„Банка ДСК“ ЕАД/, до реално налагане на запор в другите банки не се е стигнало, тъй като, освен на „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестицонна банка“ АД, ищецът не е бил клиент на останалите търговски банки в страната. От друга страна, „Първа инвестиционна банка“ АД е отговорила, че лицето към момента няма наличности по сметката, а „Банка ДСК“ ЕАД е отговорила, че ежемесечно на разпореждане на титуляра ще бъде предоставяна сума в размер на минималната работна заплата, а горницата ще се удържа по запора. Казаното налага извода, че ищецът не е бил лишен от доход. Напротив, такъв му е бил гарантиран в размер на минималната за страната работна заплата и с него е можел да покрива разходите си. Изцяло в негова тежест е била преценката да съобрази същите с размера на наложения запор, като разбира се, отчита и наличността по сметката си при извършване на всеки един разход и предстоящо плащане /включително на битови сметки, при пазаруване и пр./ В този ред на мисли следва да се отбележи и че изцяло недоказани останаха твърденията на ищеца, че дейността му по различни проекти, включително и проектът „Алтернативата“ на Фондация „Алтернатива и Анализи“, е била блокирана поради липса на средства по сметките му. Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото Отчет за приходите и разходите от нестопанска дейност за 2021г. на Фондация „Алтернативи и Анализи“ е, че приходите от дарения на посочената фондация са в размер на 248 000 лева, а от Отчета за приходите и разходите от стопанска дейност за 2022г. се установява, че Фондацията е реализирала нетни приходи от 6 продажби в размер на 26 000 лева. Макар и за двете години общият размер на разходите да е бил равен на този на приходите, не би могъл да се направи извод в целената от ищеца насока. Това е така, тъй като само приходите от дарения за 2021г. са в размер на 248 000 лева и в размер на 26 000 лева от продажби за 2022г., и въпрос на оптимално предвиждане и извършване на разходите е било същите да не бъдат равни на приходите, а да са по-ниски.