Определение № 371 от 08.05.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. гр. Добрич, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500237 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №455 от 25.03.2024г. на РС Добрич по ч. гр. д. №937 по описа на същия съд за 2024г. (ел.дело №20243230100937), с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Е. Е. Х., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „***“ № 3 за следните суми, представляващи задължение по договор за паричен заем № 9032-00139314, сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД на 12.04.2023 г.: 123,23 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2023 г. до 20.01.2024 г. и сумата от 604,17 лева, представляваща дължима сума по договор за допълнителни услуги за периода от 20.05.2023г. до 20.01.2024 г., като в последствие вземанията са прехвърлени от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД с Приложение № 1 от 17.08.2023 г. към договор за цесия от 30.03.2023 г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

По подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в развилото се производство по ч.гр.д.№ 937 по описа на ДРС за 2024г. (ел.дело №20243230100937) е издадена Заповед №455/25.03.2024г. за изпълнение на парично задължение, с която 1 е разпоредено длъжникът Е. Е. Х., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „***“ № 3 да заплати на кредитора следните суми, прехвърлени от „Микро кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания” ООД с Приложение № 1 от 17.08.2023 г. към договор за цесия от 30.03.2023 г.:

700,00 лева, представляващо главница по договор за паричен заем № 9032-00139314, сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД на 12.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата;

60,87 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата от 700,00 лева, за периода 21.05.2023 г. – 25.02.2024 г.; 40,78 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 123,23 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2023 г. до 20.01.2024 г. и сумата от 604,17 лева, представляваща дължима сума по договор за допълнителни услуги за периода от 20.05.2023г. до 20.01.2024 г.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдебната практика приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Накърняване на добрите нрави е налице и когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от понеблагоприятното й положение.

Действително не съществува законово ограничение за размера на договорната лихва, поради което водеща за страните е разпоредбата на чл.9 от ЗЗД с посочените рамки – императивните правни норми и добрите нрави. В чл.19, ал.4 ЗПК е регламентирано законово ограничение за размера на годишния процент на разходите, а именно – да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Това ограничение обаче не намира приложение, макар и в него да е включена възнаградителната лихва. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника е размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като 2 максимален размер и за възнаградителната лихва. Съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е тя да не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д. №315/2005 г.

II г.о., и др. /. В случая това съотношение не е налице. Договорената по процесния договор годишна лихва в размер на 40,47 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент към датата на сключване на договора и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД. Целта на уговореното възнаграждение по договора за заем е покрИ.е на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. При това изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.

Длъжникът има качеството на потребител по процесния договор за потребителски кредит.

Уговорката за заплащане на възнаграждение за заплащане на допълнителни услуги е нищожна поради противоречие със закона – чл.26, ал.1 ЗЗД в.вр.чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК.

Въззивната инстанция изцяло подкрепя доводите на първостепенния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на ДРС, изложени в атакувания съдебен акт.

В заключение следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №455 от 25.03.2024г. на РС Добрич по ч. гр. д. №937 по описа на същия съд за 2024г. (ел.дело №20243230100937), с което е отхвърлено заявлението на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Е. Е. Х., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „***“ № 3 за следните суми, представляващи задължение по договор за паричен заем № 9032-00139314, сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД на 12.04.2023 г.: 123,23 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.05.2023 г. до 20.01.2024 г. и сумата от 604,17 лева, представляваща дължима сума по договор за допълнителни услуги за периода от 20.05.2023г. до 20.01.2024 г., като в последствие вземанията са прехвърлени от страна на 3 кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД с Приложение № 1 от 17.08.2023 г. към договор за цесия от 30.03.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4