Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1933 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13782/2025
Вид
Решение № 1933
Подписан
23.04.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1933 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330113782 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. И., чрез пълномощник – адв. А. Т. М., срещу Прокуратурата на Република България, с която се претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лева/2556,46 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно водено срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било водено досъдебно производство № *** г. по описа на ... РУ – ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № *** г. по описа на РП – Пловдив, за това, че на 27.09.2022 г. в гр. Пловдив било управлявано МПС – л. а. марка „***“, модел „***“, с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества – бензодиазепини – престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК. Сочи се, че от началото ищецът бил установен като единствен възможен извършител, като законен повод за образуване на досъдебното производство била извършена проверка с техническо средство. На ищеца бил съставен АУАН № ********** г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, както и издадена ЗППАМ № ********** г. за отнемане на СУМПС. Със Заповед за задържане на лице № ********** г. ишецът бил задържан за срок от 24 часа, а по-късно освободен. От назначена химико-токсикологична експертиза на кръвната проба на ищеца било установено, че не е употребявал наркотични вещества. С постановление на наблюдаващия прокурор от 26.05.2023 г., връчено на ищеца на 15.06.2023 г., образуваното наказателно производство било прекратено. Изложени са твърдения, че през цялото време 1 вследствие на воденото наказателно производство ищецът търпял множество негативни преживявания. Поддържа се, че ищецът имал влошено общо здравословно състояние, върху което стресът имал вредно и нежелателно въздействие. Отнемането на свидетелството му за управление на МПС довело до необходимост от промяна на местоживеенето на ищеца от с. С, общ. С., обл. П. в гр. П.. С оглед воденото наказателно производство, ищецът отказал високоплатена работа в Г., където възнамерявал да се премести с цялото си семейство, като същевременно влошил изпълнението на текущите си трудови задължения. В резултат на негативните преживявания ищецът ползвал специализирана психологическа помощ в периода 08.11.2023 г. – 12.12.2023 г.

Наред с това ищецът намалил социалните си контакти поради съмнения на околните в невинността му. Наложило се ищецът да прибере новороденото си дете с такси, за което да дава обяснения на роднини и да слуша неприятни коментари по свой адрес. По изложените съображения ищецът претендира обезщетение от воденото срещу него наказателно производство, като моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на претенцията.

Оспорва се пасивната материалноправна легитимация, доколкото ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем по образуваното наказателно производство, което е започнало по общия ред по чл. 212, ал. 2 НПК. По тази причина се твърди липса на елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Сочи се, че заповедта за задържане за 24 часа и ЗППАМ за отнемане на СУМПС са актове, с които се осъществява принуда от органи на МВР, за които ответникът не носи отговорност. По същество се оспорват твърдените от ищеца неимуществени вреди, за които липсвали доказателства да са в причинна връзка с воденото наказателно производство. Възразява се последното да е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца или промяна на местоживеенето му. Оспорва се ищецът да е отказал предложение за работа в чужбина поради досъдебното производство, като се прави предположение това да е свързано с бременността на съпругата му.

Оспорва се, че негативните преживявания на ищеца са довели до необходимост от посещаване на психолог, доколкото съобразно твърденията в исковата молба това се е случило след прекратяване на наказателното производство. Изтъква се, че разследването е протекло в разумен срок, като случаят не е бил медийно отразен. Поддържа се, че е налице явно незначителен интензитет на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на проведеното наказателно производство. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция. Направено е искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличието на висящо тълкувателно дело с преюдициално значение за настоящото производство.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

На 27.09.2022 г. ищецът М. Д. И. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, когато на ул. „Иван Вазов” № 33 в гр. Пловдив настъпило ПТП с пешеходец. На място били изпратени полицейски служители в ... РУ при ОД на МВР – Пловдив, които извършили проверка на ищеца за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което отчело наличие на бензодиазепини. Резултатът от проверката бил отразен в протокол и Талон за изследване № ********** г. Полицейските служители отвели ищеца до УМБАЛ „С. Г.“ - П., където с нарочен протокол били взети биологични проби – кръв и урина за медицинско изследване. На ищеца били съставени АУАН, серия ..., № ***** г. за нарушение на чл. 116 ЗДвП и АУАН, серия ... №***** г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, а със ЗППАМ № ********** г. му била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Наред с това със Заповед за задържане на лице от 27.09.2022 г. ищецът М. И. бил задържан за срок от 24 часа в ... РУ при ОД на МВР – Пловдив.

От приложеното по делото досъдебно производство № *** г. по описа на ... РУ към ОД на МВР - Пловдив се установява, че е образувано за прест***ление по чл. 343б, ал. 3 НК за това, че на 27.09.2022 г. в гр. Пловдив е управлявано МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***** след употреба на наркотични вещества – бензодиазепини, установено по надлежния ред с техническо средство “*****“ с фабричен № *****.

Досъдебното производство е започнало на основание чл. 212, ал. 2 НПК с действие по разследването – разпит на свидетел. Видно от заключението на назначената в хода на разследването химико-токсилогична експертиза, при изследване на предоставените проби кръв и урина, взети от ищеца М. Д. И., не било установено наличие на наркотични вещества. С постановление от 26.05.2023 г. прокурор при РП – Пловдив прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като приел, че М. Д. И. не е осъществил състава на престъплението по чл.

343б, ал. 3 от НК, защото по категоричен начин било установено, че не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Постановлението било връчено на ищеца.

От представената по делото медицинска документация се установява, че ищецът М. И. страда от инсулинозависим диабет с множество усложнения, за което с Експертно решение № ***** г. на ТЕЛК при УМБАЛ „П.“ АД му е определена 88 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години.

Видно от удостоверение за промени на настоящ адрес, в периода 24.03.2020 г. – 19.10.2022 г. ищецът е имал регистриран настоящ адрес в с. С., общ. С., обл. П., а от 19.10.2022 г. и до сега е с настоящ адрес в гр. П., ул.

"К.Н." №....

По делото е представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***** г. от О.П., от което се установява, че на 24.03.2023 г. в гр. П. е родена Т.М.И. с родители: майка – М.К.Г. и баща – М. Д. И..

3

От представен по делото в превод на български език трудов договор се установява, че има за предмет трудово правоотношение със страни ЦГИ Д. Б.

В. и Ко. КД и ищецът М. И., по което последният ще изпълнява длъжността „*****“, с начало от 01.11.2022 г., при работно място в зависимост от изискванията на клиентите и проектите, при възнаграждение в размер на ***** годишно. В представения препис на *** липсва подпис на ищеца М. И..

По делото е прието като писмено доказателство становище относно актуален психо-емоционален статус на ищеца М. И., издадено от психолог в „И.“ ЕООД, в което е посочено, че за периода 08.11.2023 г. – 12.12.2023 г. били проведени шест консултации. При първата консултация ищецът бил психомоторно напрегнат, като били констатирани данни за посттравматичен стрес, а впоследствие психоемоционалното му състояние било подобрено с постигнати добри резултати за преодоляване на последствията от преживяно травматично събитие. Обсъжданото становище е по естеството си частен свидетелстващ документ, който поначало не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което неговата доказателствена стойност следва да се прецени с оглед всички събрани по делото доказателства.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Н.С.М.. От неговите показания се установява, че е дългогодишен приятел на ищеца и е запознат с воденото срещу него наказателно производство. Вследствие на същото ищецът преминал през труден период и изпитал негативни преживявания, което не било за него с оглед здравословното му състояние. При извършената проверка за наркотици ищецът управлявал автомобил под наем, защото неговият собствен автомобил бил на ремонт. По онова време ищецът живеел в с. С., като поне три пъти седмично пътувал до гр. П. Свидетелят разказва, че в резултат на отнемане на СУМПС за ищеца възникнали множество затруднения. Наложило се да се върне да живее в гр. П., защото не можел да шофира. Свидетелят споделя, че ищецът имал предложение за добре заплатена работа в Г., която отказал заради образуваното наказателно производство. Наред с това имал проблеми с постигнатите резултати на работното си място. Свидетелят сочи, че към онзи момент ищецът работел дистанционно като IT специалист. По същото време съпругата му била бременна и родила тяхната дъщеря, като се наложило ищецът да ги прибере от болничното заведение с такси. При изписването им присъствали както негови роднини, така и роднини на съпругата му, които също ползвали таксиметрови услуги. Свидетелят също присъствал, като сочи, че някои от роднините коментирали причината защо ищецът нямал шофьорска книжка. Според свидетеля образуваното наказателно производство се отразило негативно на ищеца, който споделил, че поради стреса и напрежението започнал да посещава психолог, което продължило около една година. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, които са последователни и непротиворечиви, като пресъздават неговите преки впечатления относно 4 релевантните по делото обстоятелства и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В практиката на Върховния касационен съд последователно се прокарва становището, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.