Решение № 2555 от 29.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2555 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110217783 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Б. Д. Д. срещу Предупреждение № 3382000699/05.12.2023 г., издадено от началника на 07 РУ - СДВР, с което било прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като административно-наказващият орган е приел, че нарушението е маловажен случай, поради което Д. е бил предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на предупреждението като незаконосъобразно, тъй като счита, че не е извършил нарушение. Жалбоподателят сочи, че е представил личната си карта в рамките на десет минути след поискването, както и че самата полицейска проверка му е направена за отмъщение, тъй като направил забележка на полицейските служители, че служебният им автомобил престоявал паркиран с работещ двигател.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Т., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП и претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – началника на 07 РУ - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт П. с приложено пълномощно, която оспорва жалбата и моли 1 предупреждението да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно, като намира за установено извършеното нарушение на чл. 6 от ЗБЛД от страна на жалбоподателя, като и обстоятелствата, водещи до маловажност на случая. Представя подробно развити съображения в писмен вид. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.10.2023 г. в гр. София, на ул. Н. Габровски до № 90 свид. В. А. В.

– старши полицай при 07 РУ – СДВР извършил полицейска проверка на жалбоподателят Б. Д. Д. от, при която му поискал документ за самоличност.

Жалб. Д. не могъл веднага да представи документ, тъй като не носел у себе си, но се обадил на съпругата му, която след около десет минути донесла личната му карта и той я представил на свид. В.. Междувременно В. му бил съставил АУАН за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, за това че на посочената дата и място при извършена полицейска проверка лицето не е представило документ, от който да бъде установена самоличността му. Жалбоподателят представил личната си карта преди да се запознае с акта и да го подпише.

Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и свидетел – колега на актосъставителя, като препис от акта бил връчен срещу подпис на нарушителя. В полето за възражения той посочил, че е предоставил лична карта в рамките на десет минути, защото не била у него, а съпругата му я донесла. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили допълнителни възражения, в които са изложени същите съображения, както и допълнителни такива – че полицейската проверка му е била извършена тенденциозно, „за отмъщение“, тъй като направил забележка на служителите, че служебният им автомобил престоява паркиран, но с работещ двигател, за което подал и сигнал до началника им.

Въз основа на описаното в АУАН нарушение от фактическа страна и без да е обсъдено подаденото възражение, на 05.12.2023 г. било издадено атакуваното предупреждение, за това, че на 30.10.2023 г. в гр. София, на ул.

Н. Габровски до № 90 при извършена полицейска проверка лицето не е представило документ за самоличност, поискан от компетентно длъжностно лице, които обстоятелства били квалифицирани като нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.

Върху приложения по делото екземпляр от предупреждение е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 06.12.2023 г., като жалбата срещу него е входирана в 07 РУ – СДВР на 18.12.2023 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свид. В. А. В. – актосъставител, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са 2 непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът се довери и на показанията на свид. В.в, които са подробни и последователни относно основния факт на доказване и съвпадат изцяло с обстоятелствата, изложени в писмените доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът прие, че жалбата срещу предупреждението е подадена в установения 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността на оспорения административен акт, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и предупреждението са издадени в предвидената от закона писмена форма при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и давностни срокове. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (предупреждението също е връчено надлежно, но по правило това обстоятелство има значение единствено към началото на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му).

Същевременно обаче не се събраха в производството доказателства относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган по смисъла на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗБЛД. Не са представени заповеди за оправомощаване на актосъставителя В. А. В. – старши полицай при 07 РУ – СДВР да съставя АУАН по ЗБЛД, така както изисква чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД, а също и акт за компетентност на органа, издал процесното предупреждение – комисар Р.С.

А. – ВПД началник на 07 РУ – СДВР. Липсата на компетентност е абсолютно основание за отмяна на атакувания акт.

Освен това, съдът констатира, че са при съставяне на АУАН и издаване на предупреждението са нарушени и процесуалните правила на чл.

42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещи минималното съдържание – липсва каквото и да е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са единствено датата, мястото и е цитирана разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, дори в АУАН – частично. Не са изложени никакви обстоятелства относно това кой е извършил полицейска проверка на лицето и кой му е поискал документ за самоличност. Това е абсолютно необходимо още повече поради законовото изискване това лице да е длъжностно и компетентно да иска и проверява документи за самоличност, 3 което обстоятелство подлежи на проверка в проведеното съдебно производство. Поради непосочването му такава проверка не може да бъде направена. Липсват каквито и да е други писмени доказателства по АНП, от които да може да се изведе този факт. Доколкото това обстоятелство се явява съставомерно за посоченото нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, то следва да е изложено в АУАН и НП, в случая предупреждението, така че лицето да е наясно какво точно нарушение му се вменява, съответно да има възможност да ангажира адекватна защита. В тази връзка – в АУАН въобще не е посочено дори, че е нужно документа да е поискан от компетентно длъжностно лице.

Неспазването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления/предупреждения по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на основните факти, от които да се достигне до изводи относно това дали е извършено административно нарушение на посочената разпоредба, извършено ли е виновно, предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Всички посочени обстоятелства обосновават извода на съда, че обжалваното предупреждение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и от некомпетентен орган.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна, за разлика от тази на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност обаче и с оглед действителна липса на правна и фактическа сложност на делото, исканата сума за адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирана съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН до минимално предвиденото по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Чл. 36 от ЗАдв препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като според чл. 18, ал. 4 от нея в конкретния случай този минимум се явява 500 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 133-ти състав

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Предупреждение № 3382000699/05.12.2023 г., издадено от началника на 07 РУ - СДВР, с което било прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като административно-наказващият орган е приел, че нарушението е маловажен случай, поради което Д. е бил предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА да заплати в полза на жалбоподателя Б. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на глава дванадесета от АПК пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5