Решение № 760 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110214672 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Й. Г. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 8898/25.09.2024 г., издаденo от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП за извършено административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл.

7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.

1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Твърди се недоказаност на нарушението. Твърди се, че случаят е маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Издаденото НП било бланкетно и без ясни и конкретни мотиви. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е 1 явил лично и не е бил представляван.

В молба, назована

„отговор“, въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, е възразила срещу основателността на жалбата. Посочено е, че АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН по съдържание и са издадени от компетентни органи по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗП. Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН пороците на акта не били пречка за издаване на НП, ако били безспорно установени деянието, авторът и вината му. Отговорността на лицето била ангажирана на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, която разпоредба определяла като субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършили или наредили да се извърши дейност по движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая жалбоподателят управлявал тежко ППС, без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, като не се касаело за хипотеза по параг. 1, т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП водачът на ППС е физическо лице, което извършва в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП движение на тежко ППС, без разрешение от компетентната администрация. Настоящият случай не касаел ангажиране на отговорност за това, че водачът на ППС не се е снабдил с разрешение, а за това, че извършва движение на тежко ППС без разрешение. Възразява се срещу становището на жалбоподателя, въпреки че жалбоподателят в книжата до съда не е направил такова, че отговорно лице за извършеното нарушение е „превозвачът“, тъй като терминът не бил използван в ЗП или Наредба № 11/03.07.2001 г. Неоснователно било твърдението, каквото липсва да е направено от жалбоподателя, че на водача на ППС е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП (на същия била ангажирана отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП). Цитираните норми, регулирали различни обществени отношения. В чл. 177, ал. 3 от ЗДвП били регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата. В чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗП били уредени правилата за ползването и безопасността на пътната инфраструктура. Деянието нарушавало изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно била 2 ангажирана отговорността по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. следвало да се тълкува в контекста на чл. 36 от същата наредба, вр. чл. 46 от ЗНА. В този смисъл контролът върху извънгабаритните ППС по пътищата се осъществявал от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол на МВР.

Извършеното нарушение не попадало в приложното поле на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – деянието е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност. Жалбоподателят е следвало да притежава професионална компетентност и да бъде запознат с нормативната уредба, касаеща дейността, и стриктно да я спазва. Претоварването попадало в т. 4 от Приложение № 1 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18.03.2016 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на ЕП и Съвета и за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на ЕП и Съвета, и се квалифицирало като тежко. Направено е искане за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, е била представлявана от юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният представител е направил отново искане за потвърждаване на обжалвания акт, като е препратил към вече изложените съображения. Посочил е, че нарушението е тежко. В случай, че санкцията бъде приета за прекомерна, е направено искане за преквалифициране по ЗДвП.

Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако се претендира такъв.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 29.08.2024 г. жалбоподателят изпълнявал задълженията на шофъор на ППС с рег. № ,,***'' и полуремарке с рег. № ,,***'', собственост на „,,***''“ ЕООД.

На 29.08.2024 г. около 16,40 часа жалбоподателят извършвал превоз – същият управлявал горепосоченото ППС, имащо пет оси – МПС с две оси и полуремарке с три оси. На път АМ Хемус, км 5 в посока на движение гр.

Перник – гр. София жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля А. М.

А., заемащ длъжност на главен инспектор към дирекция „Анализ на риска и 3 оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

В хода на проверката било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна, при което било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата – втората, единична ос е 14.000 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 тона, като превишаването е с 2.500 тона, и че измереното разстояние между осите е 1.32 м, като сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.350 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, а превишаването е с 7.350 тона.

Било установено още, че водачът извършва по този начин превоз на фракция, без да разполага с разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габарити и и/или тежки ППС.

При проверката от проверявания водач били изискани и направени копия за целите на проверката на документите на водача и за ППС-то.

Контролните органи приели, че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Същите приели, че доколкото разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11/03/07.2001 г. предвиждат движението на тежки ППС да е забранено и да се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя, а такова липсвало в случая, било допуснато нарушение.

Свидетелят А., оправомощен със заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, съставил и връчил лично и непосредствено на жалбоподателя АУАН № 0010204/29.08.2024 г.

Няма данни в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят да е депозирал писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН и при идентични изводи от фактическа и правна страна наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 8898/25.09.2024 г. на началник отдел „Контрол по 4 републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, оправомощен със заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства –протокол за измерване на превозно средство № 0000072/2024, заповед № РД11-246/31.03.2022 г., заповед № РД-11-247/31.03.2022 г., свидетелство за регистрация на МПС и ремарке, разписка от 29.08.2024 г. Всичко те са приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон с тях са събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. М. А., поради което съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност в разказа му. От показанията на свидетеля успешно се установява времето, мястото, обхвата и материята на извършената спрямо жалбоподателя проверка, констатациите от нея и процедурата по съставяне на АУАН-а. Съдът кредитира същите като логични, последователни и подробни. С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери 5 законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗП, предвид представените заповеди, и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът счита, че както АУАН, така и НП, съдържат всички изискуеми реквизити, визирани в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът счита за безпредметно обсъждането на доказаността на нарушението от обективна и субективна страна, доколкото съгласно задължителната за настоящия съд съдебна практика, постановена с Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. дело № 5/2023 г. от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, жалбоподателят не може да бъде годен субект на така посоченото нарушение.

В горепосоченото постановление е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. От ангажираните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е собственик на посоченото по-горе ППС (а дори обратното) или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз. Ето защо, след като за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в ЗДвП, няма как същият да е субект на нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, респ. да му бъде наложено наказание по чл.