Определение № 313 от 09.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. П., 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И. като разгледа докладваното от Иванина Игн. И. Въззивно частно гражданско дело № 20255200500310 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.А.“ № 3 чрез неговия процесуален пълномощник адв. Е. И. против определение № 553/18.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5166/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата на Т. Г. Х. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за производството по делото за сумата до размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса до размер от 200 лв. и това няма да го затрудни. Съдът не бил съобразил, че освен имущество и доходи, ищецът имал задължения към банки и други кредитни институции, както и е страна по множество дела. Отказът на съда да освободи ищеца от заплащане на пълния размер на ДТ препятствал достъпа до правосъдие на ищеца поради невъзможността му да заплати държавната такса до този размер от 200 лева. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което ищецът да бъде освободен от заплащане на пълния размер на държавната такса.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против частта от съдебния акт, подлежаща на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и обсъди и анализира събраните по селото доказателства, намира определението, в обжалваната му част, за валидно и допустимо, тъй като не 1 страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с иск за нищожност на договор за кредит, предявен от Т. Г. Х. против „Профи Кредит България“ ЕООД.

С разпореждане № 10410/11.12.2024 г., постановено по делото, исковата молба е оставена без движение с указание ищецът да внесе ДТ в размер на 479,25 лв. и да представи доказателства за заплащането й.

С молба с вх. № 32415/27.12.2024 г. ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството. В приложената към молбата декларация молителят е декларирал, че не получава доходи от трудови възнаграждения, а неговата съпруга З. М. Х.а получава заплата в размер на 1000 лева. Декларирал е, че семейството му е тричленно - състои се от него, съпругата му и малолетното му дете Т.Т. Х., родено на 16.11.2017 г.

Декларирал е, че притежава лек автомобил марка „Пежо 308“, производство 2009 г. и че притежава апартамент в гр. П., ул. „К.Б.“ № 2- 53 кв.м., не притежава акции, облигации, не притежава движими вещи със значителна стойност, не разполага с влогове в банки, няма вземания от трети лица. В декларацията се съдържа отбелязване, че дължи вноски към бързи кредити и банки в ежемесечен размер от 2000 лева, като общият размер на задълженията му към банкови и небанкови институции възлиза на сумата от 70 000 лева.

Районният съд служебно е изискал информация от НАП, НОИ, ОД на МВР-П., Сектор “Пътна полиция“ и Агенция по вписванията, за да може да направи преценка на релевантните обстоятелства във връзка със сезиращата молба.

От изготвените справки се установява, че към датата на проверката ищецът работи по трудово правоотношение с основна заплата от 1200 лева.

Видно от справката от ТД на НАП за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. за цялата предходна година ищецът е реализирал облагаем месечен доход в размер, надхвърлящ минималната работна заплата /с изключение на месец август и месец ноември 2024 г./, през септември и декември 2024 г. доходът му е бил около 2000 лева. Служебните справки също така установяват, че ищецът е собственик на МПС „Пежо 308“ от 29.04.2024 г., както и че е собственик на апартамент с площ от 53 кв. м. в град П., ул. “К.Б. I“ № 2, закупен през 2021 г. около месец след като е продал друго свое жилище[1]апартамент в град П., ул. “В.А.“ № 3. Установява се още, че ищецът притежава апартамент в град П., ул. “М.“ бл. 3 с площ от 46 кв. м. Установява се също, че ищецът е собственик на идеални части от поземлени имоти, находящи се в град Д., община Б..

2

Във връзка с констатираното несъответствие в декларираното от ищеца и установеното от извършената справка относно трудовата му ангажираност, е представена молба от 17.02.2025 г., в която ищецът е декларирал, че получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 1600 лева.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че с оглед данните за материалното му състояние, молителят би могъл без затруднения да заплати част от дължимата се държавна такса в общ размер на 479,25 лв., а именно държавна такса в размер на 200 лева.

При тези данни, настоящият състав намира изводите на районния съд за наличие на достатъчно доходи, които позволяват на ищеца да заплати част от ДТ в размер на 200 лв. без затруднение, за правилни. В частната жалба не са изложени каквито и да било аргументи, опровергаващи извода на районния съд за липса на предпоставки за освобождаване на ищеца от заплащане на този размер на ДТ. Настоящият състав намира, че така намаленият размер на дължимата се държавна такса до сумата от 200 лева, отговаря за възможностите на молителя за заплащането й. Напълно произволно е и твърдението, че съдът възпрепятства достъпа до правосъдие на Х., защото от наличните по делото доказателства се установява от една страна, че неговото семейство реализира месечен доход между 2600 лв. и 3000 лв., а от другата страна се установява, че притежава достатъчно недвижими имоти, които могат да бъдат източник на доход, необходим му да покрива както месечните си задължения и режийни разноски, така и да финансира инициираните от него искови производства пред съд. В случая се касае за заплащане на сума в размер на 200 лв., която представлява 1/13 ид.ч. от дохода на семейството за 1 месец и се дължи еднократно. Съдът намира за необходимо да отбележи и че не може да се толерира поведението на ищеца, който под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК е декларирал пред съд неверни факти както относно получаването на трудови доходи, така и относно притежаваното недвижимо имущество.

Като е достигнал до подобни изводи и е отказал да освободи ищеца от заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 553/18.02.2025 г., постановено по гр.д.

№ 5166/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молбата на Т. Г. Х. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4