Решение № 264115 от 22.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Ю.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16922 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от Н.Л.А. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.

Ищецът твърди, че пострадал на 29.12.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "Ауди А6“ с рег. № ******. Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните телесни повреди – изкълчване на акромиоклавикуларната става и избиване на 12 и 13 горни зъби. Твърди, че от телесните повреди претърпял неимуществени вреди, за които застрахователят му дължал обезщетение в размер на 40 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищеца деликвент е било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и описаните от ищеца вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен предпазен колан; оспорва размера на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:

За да бъде уважен този иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а "Ауди А6“ с рег. № ****** е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, и показанията на св. М. – водач на л.а "Ауди А6“ с рег. № ******, се установява следният механизъм на настъпване на произшествието:

На 29.11.2016 г. л.а „Ауди А 6“ с рег. № ****** се е движел в гр.Габрово по бул. „Трети март” в посока към БКС по принадлежащата му лента. Пред него в същата посока се е движел л.а „Дачия Логан“ с рег. № ******. Приближавайки улицата отляво, водачът на л.а „Дачия Логан“ е предприел намаляване на скоростта с цел да завие наляво. Движещият се зад него л.а „Ауди А 6“ го е блъснал отзад в задна дясна част. Вследствие на този удар л.а „Дачия Логан“ се е насочил косо на пътното платно, преминал е през кръстовището по диагонал и се е ударил челно в крайпътно дърво. Водачът на л.а „Ауди“ също е изгубил управление над автомобила и е спрял от лявата страна на л.а „Дачия Логан“, където се е ударил в бетонна ограда. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата са субективните действия на водача на л.а „Ауди А6“ с рег. № ******, който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и без да спази дистанция спрямо намиращия се пред него автомобил. Свидетелят М. в своите показания заявява, че е видял пътуващото пред него превозно средство /описва като като „такси“/ да се престроява в лявата част на пътната лента и да намалява скоростта си; признава, че дистанцията между двата автомобила е била недостатъчна, както и че видимостта му на пътя не е била ограничена.

При така установения механизъм на настъпване на произшествието съдът приема, че виновен за катастрофата е водачът на л.а "Ауди А6“ с рег. № ****** – М.С.М., който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и не е спазил необходимата дистанция спрямо движещото се пред него моторно превозно средство, което при това е намалявало своята скорост, защото се е престроило да завие наляво.

По делото е представено и наказателно постановление №16-0892-001056/16.11.2016г., с което на М.С.М. е наложено административно наказание за допуснати от него нарушения на правилата за движение на 29.11.2016 г. при управление на л.а "Ауди А6“ с рег. № ******. Липсват доказателства наказателното постановление да е влязло в сила, поради което съдът не го обсъжда при определяне механизма на настъпване на произшествието, който е изяснен от автотехническата експертиза и показанията на св.М..

За установяване на претърпените от ищеца телесни повреди по делото е изслушана медицинска експертиза, чието заключение съдът приема. Видно от същото при катастрофата ищецът е получил следните телесни повреди: изкълчване на лявата ключично-лопаткова става, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, и счупване на 12 и 13 горни зъби, което е причинило затруднение в дъвкането на пострадалия. Вещото лице е установило причинно-следствена връзка между катастрофата и травмите на ищеца. Според експерта, те са настъпили в резултат на вътреавтомобилна травма при удар отзад, след което моторното превозно средство се е ударило челно вляво, с преместване на тялото на водача напред и контакт на неговото лице с отворените въздушни възглавници. Последвал е удар странично отляво, тялото на водача се е преместило наляво и е настъпил контакт между него и лявата предна врата, при което се е получило изкълчване на лявата ключично-лопаткова става. Спрямо ищеца е било проведено комплексно лечение в болница и в домашно-амбулаторни условия. Пострадалият е посетил СО-МБАЛ-Габрово, където са били направени рентгенографии на лявото рамо. Установено е било изкълчване на лявата ключично-лопаткова става, поставена е била мека имобилизация за 30 дни. Лечението е продължило в домашно- амбулаторни условия. Ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност от 44 дни, след което с прекъсване още 40 дни.

Според експерта, периодът на възстановяване е продължил 84 дни, като болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 8-10 дни, както и в началото на раздвижването. Вещото лице е установило, че понастоящем ищецът се оплаква от болки в лявата акромиоклавикуларна става при нотаварване и промени във времето. В заключението е посочено, че при пострадалия се наблюдава симптом на пагона/повдигане на лявото рамо нагоре/, вследствие разкъсване на връзковия апарат на ставата, което вещото лице е определило като козметичен дефект. Според експерта, при натоварване и промени във времето ищецът може да се оплаква от дискомфорт и болка в мястото на увредата.

Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ - ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесни повреди, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водач, чиято отговорност е застрахована от ответника по застраховка “Гражданска отговорност“, поради което искът е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца по време на настъпване на произшествието – 41 г., вида на причинените травми: изкълчване на лявата ключично-лопаткова става, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, и счупване на 12 и 13 горни зъби, което е причинило затруднение в дъвкането на пострадалия. Съдът съобрази вида на проведеното лечение – по отношение на изкълчването на ставата лечението се е изразило в поставяне на мека имобилизация за 30 дни, след което пострадалият е продължил да се лекува в домашно- амбулаторни условия. По отношение на счупването на 12 и 13 горни зъби по делото не е установено какво конкретно лечение е било проведено. Периодът на възстановяване на ищеца е продължил 84 дни/около три месеца/, като болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 8-10 дни, както и в началото на раздвижването. При натоварване и промени във времето ищецът изпитва болки в лявата акромиоклавикуларна става. При определяне на обезщетението съдът отчете и силния стрес, както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания, които е изпитал пострадалият. Съдът съобрази и обстоятелството, че при ищеца е останала трайна последица от травмата /вещото лице я определя като козметичен дефект/ – наблюдава се симптом на пагона/повдигане на лявото рамо нагоре, вследствие разкъсване на връзковия апарат на ставата.

Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 8 000 лв.

По възражението за съпричиняване на вредните:

Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан.

Възражението е неоснователно, поради следните съображения:

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.

44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.

По делото е установен механизмът на настъпване на катастрофата чрез основното заключение на автотехническата експертиза, което съдът приема, и показанията на св.М., а именно: На 29.11.2016 г. л.а „Дачия Логан“ с рег. № ****** е бил ударен отзад в задна дясна част от л.а „Ауди А 6“, рег. № ******. След това л.а „Дачия Логан“ се е насочил косо на пътното платно, преминал е през кръстовището по диагонал и се е ударил челно в крайпътно дърво.

Л.а „Дачия Логан“ е бил управляван от ищеца Н.Л.А..

В съдебно заседание вещото лице от медицинската експертиза заявява, че по делото липсват данни за наличие на коланна травма на ищеца, като проследява механизма на получаване на травмите: удар отзад, след което моторното превозно средство се е ударило челно вляво, с преместване на тялото на водача напред и контакт на неговото лице с отворените въздушни възглавници. Последвал е удар странично отляво, тялото на водача се е преместило наляво и е настъпил контакт между него и лявата предна врата, при което се е получило изкълчване на лявата ключично-лопаткова става.

За установяване на обстоятелството дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан по време на произшествието по искане на ответника е допусната допълнителна автотехническа експертиза. От допълнителното заключение, което съдът приема, се установява, че в предната част на салона на л.а “Дачия Логан“ с рег. № ****** по време на катастрофата са се отворили два аербега.

Вещото лице е посочило, че, при задействане на въздушната възглавница, същата се отваря с огромна скорост - от порядъка на 300 км/ч. Според експерта, отварянето на въздушата възглавница става преди тялото да е направило каквото и да е движение напред. При челен удар и при поставен колан до задействане на инерционния механизъм, тялото изминава напред до 8 см., при което настъпва контакт между него и отворената въздушна възглавница. Процесът от отварянето на възглавницата до връщането на тялото назад и спадането на възглавницата трае около З сек.