Решение № 2959 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2959 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя МИ.

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря М.на Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100502857 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 20106979 от 31.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 22489 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 92 състав, били оставени без уважение претенциите по чл. 59, ал. 9 от СК на страните И. Е. Г. и С. С. Г. - за изменение на определените по съдебен ред, с Определение 0 176473 ОТ 14.08.2020 Г. по гражданско дело № 29533 по описа за 2020 г. на СРС, 117 състав мерки за упражняване на родителските права по отношение на децата М.И.Г., родена на **** г., и М.И.Г., родена на **** г.

Недоволен от така постановеното решение останал И. Е. Г., който в първоинстанционното производство е ищец по първоначалния иск и ответник по насрещния иск, който обжалва същото изцяло с оплаквания за неправилност и частична недопустимост, като излага подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и уважи изцяло исковата му претенция и му присъди сторените по водене на делото разноски, както и частично обезсили обжалвания съдебен акт в посочената в жалбата част.

1

С подадения писмен отговор по жалбата на другата страна, изразява становище за неоснователност на същата, като излага подробните си съображения в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение жалбата на насрещната страна.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената въззивна жалба, както и заявеното становище в отговора по жалбата на другата страна, като пледира за уважаването на своята и оставянето без уважение на жалбата на насрещната страна. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 143880 от 28.11.2025 г.

Недоволна от така постановеното решение останала и С. С. Г., ответник по първоначалния иск и насрещен ищец в първоинстанционното производство, която обжалва същото изцяло. Излага и подробно мотивира оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, като уважи претенцията й за изменение на режима на лични отношения на децата М. и М. с баща им, съобразно направеното от нея искане.

С писмения си отговор по подадената от първоначалния ищец въззивна жалба оспорва същата като изцяло неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище и моли съда да постанови решение, с което да остави същата без уважение, като уважи нейната въззивна жалба.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба, както и отговора по жалбата на насрещната страна и пледира за уважаване на своята жалба и оставяне без уважение на въззивната жалба на другата страна. Претендира сторените деловодни разноски по представен списък.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, отговарят на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявени от И. Е. Г. и С. С. Г. искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК и искане за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на децата на страните М., родена на **** г., и М., родена на **** г., одобрени с определение № 176473 от 14.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 29533 по описа за 2020 г. на СРС, 117 състав.

И. Е. Г., ищец по първоначалния иск и ответник по насрещния иск твърдял, че с одобреното с горното определение споразумение между родителите, родителските 2 права били предоставени за упражняване на майката, а на него е определен режим на лични отношения с двете им деца, подробно разписан по време и място на изпълнение. Излагал твърдения, че той предплатил определената за децата издръжка, но ответницата го възпрепятствала да осъществява определените контакти с децата им, като дори му заявила, че няма да изпълнява споразумението им относно определения режим. Това наложило той да търси съдействие от социалните служби, на телефон 112 и от СРП, като дори се принудил да заведе изпълнително дело за принудително изпълнение на определения му режим с децата. Последното имало краткотраен резултат, като след получаване на покана за доброволно изпълнение майката в течение на две месеца изпълнявала определения му режим, но след това отново започнала да се отклонява от него. Случвало се, той да не може да се свърже с майката по телефона, или тя да му предава за осъществяване на режима само по-голямото дете, но не и детето М., с обяснението, че е болна. Поддържал, че майката всячески се опитвала да го дискредитира като баща и да отчужди децата от него. Тя подавала неоснователни сигнали срещу него до различни институции, с които уронвала родителския му авторитет, многократно заявявала пред приятели и познати, както и в социалните мрежи, че той предпочита да яде и пие, вместо като баща да се види с децата си и да се поинтересува от тях, обиждала го безпричинно. Според него, ответницата се възползвала от служебното си положение като съдия в СРС, за да го злепоставя, като тя всячески се стремяла да прекъсне връзката му с децата, включително, като демонстративно, пред децата, изхвърляла дадените от него подаръци. Сочел, че това поведение на ответницата имало постоянен характер и отразявало липсата на родителски капацитет у нея, като увреждало децата и интереса им. За себе си сочел, че разполагал с (по-голяма от майката) финансова, материална, социална и емоционална зрялост, позволяващи му да се грижи за децата, като можел да разчита и на помощ от трети лица, но най-вече имал голямо желание да се грижи за децата си, без да злепоставя и интригантства по отношение на другия родител и близките му. Оспорвал насрещната искова молба и твърденията на майката, изложени в нея и в отговора й по исковата му молба. Твърдял, че децата са силно привързани към него и семейството му и навел нови твърдения за неизпълнение на режима, като посочил конкретни периоди и дати на твърдяното неизпълнение на същия. Сочел, че майката не изпълнява режима поради влошените им отношения и желанието си да прекъсне отношенията на децата с него, докато той винаги изпълнявал режима точно. Намирал за неоснователен довода, че децата следва да се отглеждат само от майката, когато са болни, като оспорвал и обективния характер на нежеланието на деца, съответно на 5 и 2 години да виждат и да прекарат време с баща си.

С. С. Г., ответник по първоначалния иск и насрещен ищец, оспорвала като неоснователна исковата молба. Тя не спорела, че между страните е подписано и одобрено от съда споразумение относно мерките за упражняване на родителските 3 права спрямо общите им деца М. и М., както и че ищецът образувал срещу нея изпълнително дело за принудителното му изпълнение, но твърдяла липсата на основание за това, тъй като режимът бил спазван. Твърдяла също, че е подписала горното споразумение под интензивен психически натиск от страна на ищеца, а след това той не се показал като добър и отговорен родител, не полагал в достатъчна степен грижи за децата им, системно нарушавал режима по споразумението, като демонстративно игнорирал и не зачитал фигурата на майката, с което смущавал режима и ежедневието на децата. Предвид това счита, че действително са налице изменени обстоятелства, но в посока на стесняване на режима на лични отношения на бащата с децата с цел дисциплинирането му и избягването на злоупотреби. Твърдяла също, че бащата вземал децата, но не упражнявал пряко родителските си права, а ги делегирал на съпругата си А.С. (Г.а). Поддържала също, че между бащата и децата не са изградени близки отношения на привързаност, като самите деца не го възприемали като баща и родител, тъй като от раждането им за тях се грижела само тя, а той се държал грубо и отчуждено. Според нея децата не възприемали и новата съпруга на баща си и не желаели да общуват с нея и децата й. Сочела, че бащата не полагал грижи за режима, хобитата и заниманията на дъщерите им, като се случвало те да й бъдат връщани след проведен режим с бащата, мръсни, некъпани, гладни и болни.

Случвало се бащата да забави с дни връщането на децата при майката, което я принудило също да образува изпълнително производство за връщането им при нея.

Твърдяла също, че докато децата били бащата, се препятствал контактът им с майката.

Освен това бащата не проявявал разбиране за наличието на обективни фактори, препятстващи изпълнението на режима, например, когато децата са болни, неразположени или желаят да останат при майката. Навела и твърдения, че професионалната ангажираност на бащата като адвокат, препятствала възможността му да полага адекватни грижи за децата, поради липсата на достатъчно свободно време. Освен това, тя навеждала и доводи за личността и моралния облик на бащата, считайки, че той не разполага с необходимите нравствени качества да отглежда и възпитава децата им, като освен това изразявала и убеждението си, че завеждането на първоначалния иск не е в резултат на действителна родителска загриженост у бащата за децата им, а проява на реваншизъм спрямо нея, тъй като разобличила лъжите му за паралелни връзки и родени деца от други жени, докато били двойка и живеели заедно.

В заключение, считала, че бащата не разполага с необходимите качества за да е добър родител, тъй като имал нарцистичен характер и не притежава родителски капацитет.

Молела съда да постанови решение, с което да отхвърли първоначалния иск, като измени определения по съдебен ред режим на лични отношения на бащата с децата М. и М., като същият да може да вижда и взема при себе си децата само всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспИ.е.

4

За да постанови съдебния си акт в обжалваната част, Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, страните поотделно заявили следното :

Бащата И. Е. Г. заявил убеждението си, че подписаното с майката през 2020 г. споразумение изцяло са отчетени интересите на децата и на техните родители. Тъй като майката от самото начало не го изпълнявала, се проявили проблеми в поведението на децата и се нарушил режимът им. На децата се говорели неверни неща и се използвали обидни квалификации спрямо него и семейството му, съпругата му и другите му деца. Той не отричал ролята на майката, но с оглед неизпълнението на режима от нейна страна, считал, че в интерес на децата и нормалното им психическо развитие, е на него да се предостави упражняването на родителските права спрямо тях.

Не отричал, че за лятото на 2022 г., за периода 28.08.2022 г. – 11.09.2022 г., децата му били предоставени, но трябвало да му се предоставят за два пъти по 15 дни, с което договореният летен режим не бил изпълнен. Наясно бил с професионалната ангажираност на майката, но въпреки това тя трябвало да положи усилия за спазване на подписаното споразумение. Сочел, че има още 4 деца, като режимът на дъщеря му Р. съвпада с този на М. и М.; имал две деца, които не бил виждал от година и дъщеря И., родена от връзката му със съпругата му А., с която живеят заедно. С тях, в жилището му, живеели две дъщери на съпругата му от нейна предходна връзка.

Определил отношенията на децата М. и М. с членовете на домакинството си като отлични.

С. С. Г. определя за пагубен за детското развитие режима на лични отношения на децата М. и М. с баща им, като отрича тя или близките й да са правели каквито и да е коментари по отношение на И. Г. и семейството му, но сочи, че децата са достатъчно умни. Според нея на децата се внушавало, че имат две майки, което детето М. й споделило като изявление на детето И.. Счита, че разполага с потенциала да предостави на децата всички възможности в живота и няма пречка те да общуват с баща си, когото определя като съботно-неделен родител, след като е могъл да създаде толкова деца, родени през няколко месеца, от различни жени. Сочела, че само тя се стремяла да даде на децата си високо образование и нормална среда, която им осигурявала с нейни близки и приятели, като всички те имали социален статус. Тя водела децата на театри и свела до минимум посещението на детски центрове. От друга страна, на децата се внушавало, че бащата плаща всичко, като определя родителството първо като задължения, а след това като права. Казвало й се, че децата се водят в затворени пространства в ж. к. „Младост“, където те се „забутвали“ в детски кътове, а бащата се черпел. Твърдяла също, че децата не поддържат връзка с бабата и дядото по бащина линия, които не уважили нито един техен празник. Изразява 5 категоричното си несъгласие децата й да се оставят болни на А. и нейната майка, като счита, че личния контакт следва да упражнява лично от родителя.