Решение № 458 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. П., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500447 по описа за 2024 година

С решение № 352 постановено на 24.10.2023г. и решение № 424 постановено на 08.12.2023г., двете по гр.дело № 1151 по описа на В.ския районен съд за 2022г., е осъдено ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. С., бул. „С.ш.“, № 67А да заплати на В. В. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „И.У.“, № 7 , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 3000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.10.2021г. около 16:40 часа, на ГП II – 84 на около 150 м. източно от „К.м.“ над р. М., извън гр. В., в северната лента на пътя с посока от П. за В., между л.а. „Ф.-п.“ с ДК № РА **** КР, управляван от В.Я.Д. и л.а.

„Ф.-Б.“ с ДК № РА **** ВР, управляван от ищеца, ведно със законната лихва.

Присъдени са съдебни разноски.

С въззивна жалба ответникът в първоинстанционното производство ЗК“Л.И.“АД ,подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК обжалва Решение № 352 постановено на 24.10.2023г. с изложени твърдения за неговата неправилност.

1

Въззиваемата страна –наследниците на В. П. починал в хода на процеса , оспорват твърденията за неправилност на решението,с искане същото да бъде потвърдено.

От фактическа страна в процеса се установи следното:

Прието по делото е заключение на авто-техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж. Петър К. въз основа на приложените по делото писмени и гласни доказателства, и извършен допълнителен оглед на зоната на произшествието.

От заключението на САТЕ се установява следното : на 22.10.2021г. в светлата част на денонощието ,около 16,40 часа, при добри пътно-климатични условия, суха и чиста асфалтова настилка, лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“, с рег. № РА ****ВР ,управляван от В. В. П. и пътник на предната дясна седалка Ц. К. П. излизайки от нерегламентиран път на път ІІ- 34 извършва маневра „ завой на ляво“ към гр.В..

Автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег. № РА**** КР, управляван от В.Я.Д. се е движил на път ІІ-34 в посока от гр.В. към гр.П.. Водачът П. навлиза на пътното платно на път ІІ-34 извършвайки маневра „завой на ляво „ към гр.В., като в този момент автомобил „Ф.“, модел „П.“, отстои на 60,37 метра.

Водачът Д. възприема автомобила Ф.“, модел „Б.“ в един по-късен момент и навлиза в лентата на насрещното движение. Настъпва кос удар между двата автомобила в северната лента за движение на път ІІ-34,като удара е в предната част на лека автомобил Ф. „Б.“ и предната част на автомобил Ф. „П.“. След удара от създалата се висока кинетична енергия и въртящ момент, автомобила „ Ф.“ Б.“ се завърта на часовниковата стрелка гледано от горе и спира движението си, а автомобил „Ф. П.“ напуска частично пътното платно в посока североизток, след което отново навлиза в пътното платно на път ІІ-34 движейки се в посока Югоизток и спира движението и в южната лента за движение на път ІІ-34.

Вещото лице посочва,че причините са възникване на произшествието са : водача П. не е преценил разстоянието ,на което се е намирал приближаващия автомобил и не е преценил скоростта, с която приближава .Водача Д. е възприела лекия автомобил „Ф. Б.“ в един по-късен момент и е реагирала със закъснение. Водача Д. е навлязла в лентата на насрещното движение, където в този момент е навлизал лекия автомобил „ Ф. „ Б.“.

2

Вещото лице посочва,че произшествието е било предотвратимо при условие,че водачът П. е пропуснал движещият се по главния път автомобил „ Ф.“П.“, след което да извърши маневрата. Произшествието е било предотвратимо също така, при условие,че водачът на автомобил „ Ф. П.“ е възприел опасността в един предходен момент и е реагирал на аварийно спиране.

Произшествието е било предотвратимо при условие,че водачът Д. е продължила движението в южната лента на път ІІ-84 спрямо посоката й на движение.

Вещо лице инж. Петър К. посочва,че справедливата пазарна стойност на автомобил „Ф.“ модел „Б.“ с рег. № РА ****ВР към 22.10.2021г. възлиза на сумата от 3 683,00 лева. Разходите за възстановяване на причинените повреди възлизат на сумата от 4 088,36 лева. Тъй като разходите за ремонт надхвърлят стойността на автомобила с 10 % ,вещото лице посочва,че е налице тотална щета на лек автомобил „Ф.“, модел „Б.“ с рег. № РА ****ВР и възстановяването му ,вследствие на произшествието е икономически неизгодно.

По делото са събрани гласни доказателства,които установяват обстоятелства относими към механизма на ПТП , взети предвид от инж. К. при констатациите му в заключението на САТЕ.

При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ.

Нормата на чл. 429,ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до 3 застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 11.07.2022г. като към настоящият момент срокът, посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска „гражданска отговорност“ със сочения деликвент.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници, а това се установява и от заключението на съдебната авто-техническа експертиза.

Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като субективен елемент от фактическия състав на деликта. Съдът възприемайки изцяло заключението на съдебната авто-техническа експертиза, като компетентно и обосновано, намира, че вината на водача на лек автомобил с марка „Ф. „ П.“ е установена като същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата ,тъй като не е предприел аварийно спиране и е навлязъл в лентата на насрещно движение,по която е навлизал лек автомобил „Ф. „ Б.“.

Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещо лице инж. К.. Стойността на причинените вреди е сумата от 4 088,36 4 лева. Претенцията е в размер на 3000,00 лева, поради което се явява доказана и като такава следва да се уважи.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване ,което съдът приема за недоказано ,с оглед категоричното заключение на съдебно авто-техническата експертиза, съобразно което водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да избегне удара като продължи движението в южната лента на път ІІ-84 спрямо посоката й на движение, или реагира на аварийно спиране.

По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.

290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д.

№ 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.

Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на 5 обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС /решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. , решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. Други/ е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.

Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД . Т.е. във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В конкретният случай, от заключението на САТЕ се установи,че причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това,че водачът на лекия автомобил с марка „Ф. „ П.“ не е предприел аварийно спиране и е навлязъл в лентата на насрещно движение,по която е навлизал вече лек автомобил „Ф. „ Б.“.

Искът за имуществени вреди е доказан в претендирания размер от 3 000,00 лева и като такъв следва да се уважи.

По отношение претенцията за заплащане на лихва следва да се отбележи, че с диспозитива на решението по чл. 250 от ГПК не е посочен началния момент, от който е присъдена.