Определение № 304 от 19.08.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Враца, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора В. С. С. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200425 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.437 – чл.440 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода Х. Д. А., ЕГН:

**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. В собствената си молба осъденият сочи, че е изтърпял изискуемата от закона част от наказанието, няма наложени дисциплинарни наказания, трудово е ангажиран и поддържа, че е дал достатъчно доказателства за поправянето си. Позовава се и на семейното си положение и възможността след освобождаването да се върне при семейството си.

По делото е постъпила и молба от адв. С.С. в качеството му на защитник на осъдения, към която са представени писмени доказателства в подкрепа на искането за условно предсрочно освобождаване – адвокатско пълномощно, удостоверение за готовност за трудова ангажираност, характеристика по местоживеене, декларация за осигуряване на жилище и нотариален акт, удостоверение за актуално състояние на търговец, в който осъденият е посочен като управител, два броя удостоверения за раждане на деца, както и документи относно намаляване на наказанието при изтърпяването му в Република Франция.

Към материалите от Затвора – Враца са приложени становище на 1 началника на затвора по чл.437 ал.2 НПК, справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и материалите от затворническото досие.

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен съд – Враца като съд по местоизпълнение на наказанието съобразно чл.438 НПК.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Враца поддържа отрицателното становище и сочи, че макар формалната предпоставка относно изтърпяната част от наказанието да е изпълнена, осъденият не е дал достатъчно безспорни и категорични доказателства за своето поправяне. Акцентира върху непреодолените дефицитни зони, липсата на реално критично отношение към извършените престъпления, слабите умения за разпознаване и законосъобразно разрешаване на проблемите, неизпълнението в пълен обем на плана на присъдата и необходимостта корекционната работа да продължи.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Враца намира молбата за неоснователна. Приема, че първата предпоставка по чл.70 ал.1 НК относно фактически изтърпяната част от наказанието е изпълнена, но не са налице достатъчно доказателства за поправяне. По отношение на искането за допълнително приспадане сочи, че този въпрос е предмет на друго производство и не може да бъде разрешаван в рамките на производството по условно предсрочно освобождаване.

В съдебно заседание защитникът адв. С.С. поддържа молбата за условно предсрочно освобождаване и представените в нейна подкрепа писмени доказателства. Допълнително представя молба от 27.07.2026 г. до ВКС за възобновяване на производството по ЧНД №573/2025 г. на ОС – Видин, както и два съдебни акта на френски съд относно намаляване на наказанието, постановени след произнасянето на българския съд по признаването и приемането на присъдата за изпълнение. Поддържа, че при съобразяване на тези актове следва да бъдат зачетени допълнително около 11 месеца, което би променило крайния срок на наказанието и размера на фактически изтърпяната част. Позовава се и на поведението на осъдения при изпълнението на наказанието във Франция, трудовата му ангажираност, семейната и жилищната обезпеченост и възможността за работа след освобождаването, 2 като счита, че тези данни в съвкупност установяват поправянето му.

Лишеният от свобода Х. Д. А. поддържа молбата си и моли същата да бъде уважена.

Врачанският окръжен съд, след като изслуша страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема следното:

Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив – не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б.„б“ от Постановление №7/1975 г. на Пленума на Върховния съд, изменено и допълнено с Постановление №7/1987 г., за фактически изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъдения в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск.

От доказателствата се установява, че Х. Д. А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, признато и прието за изпълнение в Република България по ЧНД №573/2025 г. по описа на Окръжен съд – Видин по отношение на съдебно решение на Апелативен съд – Бордо, Република Франция, за престъпления по чл.253 чл.159а и чл.321 НК, при първоначален строг режим. В Затвора – Враца е постъпил на 09.04.2026 г., като при изпълнение на наказанието е приспадната изтърпяната в Република Франция част в размер на 3 години 3 месеца и 20 дни.

Към датата на постановяване на процесното съдебно определение осъденият е изтърпял фактически в Република България 4 месеца и 10 дни, изтърпяна част в чужбина 3 години 3 месеца и 20 дни и от работа 7 дни, или общо 3 години 8 месеца и 7 дни. Неизтърпеният остатък възлиза на 2 години 3 месеца и 23 дни.

При тези данни съдът приема, че е изпълнена първата формална предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически 3 повече от една втора от наложеното му наказание. Наличието на тази предпоставка обаче не е достатъчно за уважаване на молбата, тъй като законът изисква кумулативно осъденият да е дал и достатъчно доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл.439а НПК доказателствата за поправяне се извеждат от всички обстоятелства, сочещи на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, включително поведението му, участието в трудови, образователни и корекционни дейности, оценката на риска и изпълнението на индивидуалния план на присъдата. При тази комплексна оценка съдът намира, че втората материалноправна предпоставка не е изпълнена.

От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява, че първоначално отчетеният риск от рецидив е среден – 55 точки. Междинна оценка не е изготвяна, тъй като първоначалната оценка от 16.04.2026 г. е приета за актуална съгласно методиката. Липсата на междинна оценка не следва да се тълкува във вреда на осъдения, но същевременно сравнително краткият период на наблюдение след постъпването му в Затвора – Враца не позволява да се установи трайна положителна тенденция, а актуалните качествени констатации продължават да сочат на съществени криминогенни дефицити.

Като дефицитни са определени зоните „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“.

По отношение на извършените престъпления А. е склонен да омаловажава и оправдава поведението си и не осъзнава в необходимата степен причинените вреди. В проведените индивидуални разговори продължава да поддържа, че не е знаел за престъпния произход на получаваните парични средства и че няма общо с деянията, за които е осъден, проявява обвинителни нагласи и счита присъдата за завишена.

Съдът отчита, че в собствената си молба от 27.07.2026 г. осъденият изрично заявява, че признава вината си за стореното в Република Франция.

Тази декларация е положителна по съдържание, но не намира достатъчна опора в актуалната професионална оценка, съставена непосредствено след това, в която е отразено продължаващо отричане на отговорността, оправдаване на поведението и липса на саморефлексия и преживяване за вина.

Поради това еднократното декларативно изявление в молбата не е достатъчно, 4 за да обоснове извод за формирано трайно критично отношение към престъпното поведение.

В зоната „начин на живот и обкръжение“ е отчетена податливост на негативно влияние в криминална среда и склонност към необмислено и рисково поведение. В зоната „умения за мислене“ А. разпознава само частично собствените си проблеми, непоследователен е при определянето им и изпитва затруднения да формулира ясни стъпки за разрешаването им по законосъобразен начин. Тези дефицити са пряко относими към способността му след освобождаването самостоятелно да регулира поведението си в съответствие със законовите норми.

В индивидуалния план на присъдата са заложени цели за формиране на самокритичност, повишаване на образователното ниво, приучване към социално приемлив начин на живот, изграждане на умения за разпознаване и адекватно решаване на проблемите и формиране на ясни и реалистични житейски цели. Осъденият е заявил несъгласие с целта за продължаване на образованието, а останалите цели формално приема. Съществено е обаче, че поставените задачи не са изпълнени в пълен обем.

Осъденият не е подавал молба и не е участвал в предвидените в плана корекционни програми „Умения за мислене“ или „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, които са насочени именно към една от основните дефицитни зони. Провеждани са индивидуални разговори и беседи за анализиране на миналото поведение и разпознаване на факторите, довели до престъпленията, но въпреки това той продължава да не поема в необходимата степен отговорност за извършеното.

Като положителни данни съдът отчита, че А. спазва установените правила и към момента няма наложени дисциплинарни наказания. Участва в религиозния курс „Християнски ценности“ и в организирани спортни мероприятия. Същият е проявявал желание за трудова ангажираност, като е подал няколко молби за работа, а от 16.07.2026 г. е преразпределен в девета група и е включен като общ работник в мебелен цех. Тези прояви са положителни, но периодът на реална трудова ангажираност към датата на оценката е кратък и сам по себе си не може да установи трайна промяна в нагласите. Осъденият не е награждаван поради липса на системни положителни прояви, като съдът не придава самостоятелно отрицателно 5 значение на липсата на награди.

Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности, както са ниски и рисковете от суицид, самоувреждане, бягство и укривателство. Тези показатели се отчитат в полза на осъдения и сочат на добра адаптация към контролираната среда. Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието обаче е определен като среден, обусловен от характера на настоящите престъпления и насочен към широк кръг от обществото, включително познати лица от женски пол. Именно този риск има особено значение при преценката дали лицето е готово да бъде изведено от контролирана среда, доколкото след освобождаването следва самостоятелно да регулира поведението си.

Ниските рискови стойности в затворническата среда не неутрализират средния риск за обществото. Добро поведение при постоянен контрол е необходимо и положително обстоятелство, но не е равнозначно на достатъчно доказателства за поправяне, когато продължават дефицитите в отношението към престъплението и в уменията за мислене, а поставените корекционни задачи не са изпълнени.

Съдът съобразява и че А. не е преминал през етапите на прогресивната система за изпълнение на наказанието, при които поведението му да бъде проверено при по-ниска степен на контрол. В доклада е препоръчано и включването му в програма „Подготовка за живот на свобода“ по чл.157а ЗИНЗС, като корекционната работа следва да продължи в зоните с отчетени дефицитни стойности. Тези обстоятелства не са самостоятелни законови пречки за УПО, но подкрепят общия извод, че поправителният процес не е достигнал необходимата степен на устойчивост.

Съдът обсъди и представените от защитника адв. С.С. писмени доказателства. Пълномощното има единствено процесуално значение.