Решение № 218 от 22.12.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. **********, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря М. Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20251880100195 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от П. Б. И. от гр. С., ул „...” № , ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д. П. от ..., против М. С. от с. Л., общ. С., родена на ********** г., ЛНЧ .......... В исковата молба се излага, че страните по делото нямат сключен граждански брак, но са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство около четири години – до 08.11.2024 г. От съвместното съжителство имат едно дете : П. П.

И., роден на ..... г. След раздялата детето една седмица е живяло при майката, след което една седмица при бащата, но в последно време преимуществено пребивава при ищеца, като за учебната 2024/2025 г. е записано в детска градина в гр. С. Тъй като родителите вече не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, П. Б. И. иска от съда да постанови решение, с което, след като предостави упражняването на родителските права на него, да определи и редуциран режим на лични отношения на майката с детето. Също така се иска М. С. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 300 лева – считано от 24.03.2025 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане.

От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощника адв. К. Г. от .... Оспорва се фактическата обстановка описана в исковата молба, като е изложена нейната версията за действителните отношения между страните, както и между всяка от тях и сина им. Изрично се възразява срещу искането родителските права да се предоставят на бащата, като не се оспорва 1 обстоятелството, че след 08.11.2024 г. страните са разделени. Навеждат се доводи, че ищецът е с избухлив характер и често злоупотребява с алкохол, включително в присъствието на детето. Твърди се, че майката има деца от предишна връзка и се посочва, че към момента тя не работи, но си търси работа. Живее с друг мъж и разполага със спестени пари, включително е дала на заем 10000 лева на ищеца.

В срока за отговор М. С. е предявила насрещен иск със същата правна квалификация, както и първоначалния. Счита, че детето в по-голяма степен е привързано към нея, отколкото към баща си, поради което в негов интерес е родителските права да бъдат предоставени на майката. Относно издръжката искането е П. Б. И. да заплаща всеки месец издръжка за детето в размер на 300 лева.

От страна на първоначалния ищец е подаден писмен отговор на насрещната искова молба. Твърденията в нея са оспорени като неверни.

Посочва се, че майката не полага адекватни грижи за детето, поради което от П. Б. И. са подавани сигнали в Агенцията за социално подпомагане – отдел „Закрила на детето” към дирекция „Социално подпомагане” в гр. С. (ДСП).

На 25.09.2025 г. съдът е определил привременни мерки, а след образуване на производството има частично изменение на фактическата обстановка, което с оглед на правилото на чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) следва да се съобрази.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушани са страните, приет е социален доклад, а в открито съдебно заседание пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си, изложени в исковите молби и в отговорите.

Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Страните по делото нямат сключен граждански брак, но са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство около четири години – до месец ноември на 2024 г. От съвместното съжителство имат едно дете на години – П. П. И.. Всички заедно са обитавали жилище, находящо се в с. Л., общ. С., собственост на жената. Заедно с тях са живеели и две по-големи деца на С. от нейна предходна връзка, момчета на .. и на .. години. След раздялата отношенията между родителите са се влошили, като към момента С. съжителства с друг мъж, а П. Б. И. живее в дома на родителите си в гр. С.

Първоначално, с оглед на обстоятелството, че детето посещава детска градина в гр. , през по-голямата част от годината за него преимуществено се грижил бащата, подпомаган от родителите си, а през ваканцията майката е била ангажирана в по-голяма степен. След определяне на привременните мерки, те в общи линии се спазват, в частта им относно упражняването на родителските права и личните контакти на другия родител с детето. При посещенията на социалния работник и при поставен въпрос, съобразявайки и възрастта му, детето не е заявило категорична позиция при кой от родителите си желае да живее. Режимът на отглеждане и възпитание на ... момче на страните е съобразен със възрастта и индивидуалните му потребности, а здравословното му състояние е добро. При отглеждането на детето бащата се подпомага от 2 родителите си, а майката от двете си по-големи деца.

В с. Л. М. С. се занимава с животновъдство, като селото е в близост до гр. С. Твърденията за неглижиране на грижите за детето от страна на майката останаха недоказани. До този извод съдът стигна като съобрази и обстоятелството, че майката се занимава с отглеждане на овце в малко планинско село, при което условията на живот се различават от обичайните в града. До същият извод са стигнали и социалните работници, извършвайки проверка по подаден срещу нея сигнал. В допълнение следва да се посочи, че жената се грижи и за другите си две деца, за които липсват данни да са подложени на някакъв риск свързан с отглеждането и възпитанието им. От ... г. М. С. работи по трудово правоотношение, на длъжност „.............“. П. Б. И. работи в ... като ..., с място на работа – гр. С. Доходите на родителите са под средните за страната, но жилищно-битовите и други материални условия на живот са добри и при двамата.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на писмените доказателства, показанията на разпитаните свидетели и социалния доклад, които относно така приетото са безпротиворечиви.

Събрани по делото доказателства, които не са обсъдени от съда, според последния не са относими към предмета на доказване по делото или не са достатъчни, за доказване на определени обстоятелства с нужната категоричност.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Исковите молби, първоначалната и насрещната, са редовни, а предявените претенции са допустими. Между родителите е налице спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като този спор съгласно чл. 127, ал. 2 от Сeмейния кодекс (СК) се решава от районния съд по настоящия адрес н а детето. Това производство не е исково, а представлява спорна съдебна администрация на граждански отношения. Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата.

Поначало, дори и да няма такова искане, съдът служебно следва да се произнесе по режима на личните контакти на другия родител с детето, както и относно издръжката. Съобразно вида или характера на заявено искане, когато то касае и осигуряването на най-добрия интерес на детето и особено в случаите, когато съдът служебно трябва да събере доказателства и да предприеме мерки, съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето.

По предоставяне упражняването на родителските права :

Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 на Пленума на Върховния съд грижата за децата и съобразяването с техните обективни интереси е основният критерий при предоставяне на родителски права.

Родителските качества имат най-голяма значение за правилното отглеждане и възпитание на децата.

3

Не се представиха от страните категорични доказателства, че другата страна не притежава такива качества. Напротив, от събраните по делото доказателства е видно, че и двамата задоволяват основните критерии за оценка на родителския капацитет и могат да осъществяват родителските грижи.

Жилищно - битовите и други материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждане и възпитание на детето. По смисъла на закона обаче тези условия не са решаващи, нито сами за себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот.

Условията при бащата и майката според съда са сходни, и като цяло добри, но следва да се отбележи, че детето по-продължително време е живяло в дома на майката – до фактическата раздяла.

Взаимната привързаност на родителите и децата е изключително важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждане на децата, когато в основата им лежи взаимна привързаност. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът счита, че детето е в еднаква близост с двамата си родители, като не може да се изведе категоричен извод с кого от родителите си желае да живее, още повече, че се касае за дете на .... възраст.

Друго съществено обстоятелство е полагането на грижи и отношение на родителите към децата. „Децата следва да останат при този родител, които е полагал и полага грижи за тях” е указано в горецитираното постановление.

Обстоятелството, че към момента и двамата родители се грижат за детето се установява от събраните по делото доказателства, т.е. в това отношение не може да се изведе някакво различие между тях.

Съдът счита, че следва да отдаде препочитание на майката, защото смята, че при нея детето ще има повече и по-добри възможности за емоционално, социално и физическо развитие, тъй като ще живее с другите й две деца, като по този начин по-лесно ще придобие редица ценни и полезни качества, които ще му служат през целия живот. От приетите доказателства е видно, че живеейки при бащата детето основно общува с баба си и дядо си, които не биха могли да компенсират липсата на подходящи социални контакти.

Поради изложеното по-горе, съдът приема, че родителските права по отношение на детето на страните следва да се продостави за упражняване на майката, като то ще живее при нея.

По личните отношения на другия родител с детето :

Бащата ще може да взема при себе си детето всеки петък, събота и неделя от месеца – от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, на всяка четна година за Коледа, за Нова година и за рождения ден на бащата, а на всяка нечетна година за Великден и за рождения на детето, както и по всяко друго време при съгласие от майката. Поддържането на личните отношения се налага в интерес и на детето, и на родителите. Контактът позволява на родителя да изразява своите чувства и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва във възпитанието му. Но този контакт 4 е необходим най-вече за детето, което чуства естествена потребност да общува със своя родител. Личните отношения осуетяват отчуждаването от родителя и създаването на неправилна представа за него. Съдът счита, че така определения начин на осъществяване на лични контакти би гарантирал интересите, както на детето, така и на двамата родители. При промяна на обстоятелствата определените мерки могат да се изменят, включително относно родителя, който да упражнява родителските права.

По издръжката :

Налице са условията на чл. 143, ал. 2 СК. Съгласно разпоредбата на този член, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществата си. При определяне на размера на претендираната месечна издръжка, съдът се ръководи и от нормата на чл. 142, ал. 1 СК, която посочва, че размерът й се определя както според нуждите на лицето, което има право на издръжка, така и в зависимост от възможностите на лицето, което я дължи.