Решение № 996 от 06.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330114323 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П., е предявил против М. Т. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: град П., ул. „****“ № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 18359/ 2023 г. на ПРС, I-ви гр. с-в, със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8738/13.12.2023 г., поправена с Определение № 8494/11.07.2024г. по ч. гр. д. № 18359/23г. на ПРС, I- ви гр. с-в суми, както следва: сумата 1802, 23 лева (хиляда осемстотин и два лева и двадесет и три стотинки) - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2022г. - 31.03.2023г. по партидата на длъжника с клиентски номер № ********** за обект на потребление с ИТН: ********, находящ се в гр. П. ул. **** № ***, ет. ***, ап. ***; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.01.2023г. - 11.12.2023 г. в размер на 167,58 лева (сто шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 12.12.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. Исковата молба му е редовно връчена лично, като в съобщението е отбелязано, че лицето сочи, че това не е адресът 1 му, но отказва да посочи действителния си адрес на връчителя. При получаване ответникът е изписал саморъчно имената си и се е подписал.

Същият не се явява в първото по делото заседание, редовно призован отново лично, като този път в съобщението е вписано, че лицето живее на улица „*********“, без посочен номер, етаж, апартамент, който адрес, видно от справките, не е регистриран, като ответникът е лично изрично уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, вписани изрично във връченото му определение за насрочване на делото. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 24.02.2025 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, ответникът не се е явил, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника юрк. П. П. е поискал с изрична писмена молба на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по приложеното ч. гр. дело № 18359/2023 г. по описа на ПРС, I-ви гр. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

С оглед изхода на спора, ищцовата страна има право на разноските и в двете производства – заповедното и исковото такова.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 39, 40 лева (тридесет и девет лева и четиридесет стотинки) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 82, 69 лева (осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) - довнесена държавна такса, както и 100 2 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл.

25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на осн. чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж. С. и К. Б., чрез пълномощника юрисконсулт П. П., от една страна, и М. Т.

Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: град П., ул. „****“ № ***, ет. ***, ап. *** – от друга, че М.

Т. Ш., ЕГН: ********** дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 следните суми: сумата от 1802, 23 лева (хиляда осемстотин и два лева и двадесет и три стотинки) - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2022г. - 31.03.2023г. по партидата на длъжника с клиентски номер № ********* за обект на потребление с ИТН:

*********, находящ се в гр. П., ул. **** № ***, ет. ***, ап. ***; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.01.2023г. - 11.12.2023 г. в размер на 167,58 лева (сто шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 12.12.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, които суми е разпоредено М. Т. Ш., ЕГН: ********** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № № 8738/13.12.2023 г., постановена по ч. гр. дело № 18359/23г. на ПРС, I- ви гр. с-в, поправена с Определение № 8494/11.07.2024г. по ч. гр. д. № 18359/23г. на ПРС, Iви гр. с-в.

ОСЪЖДА М. Т. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: град П., ул. „****“ № ***, ет.

***, ап. *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж. С. и К. Б., чрез пълномощника юрисконсулт П. П. сумата от 39, 40 лева (тридесет и девет лева и четиридесет стотинки)- държавна такса в заповедното производство, сумата от 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 82, 69 лева (осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) – държавна такса и исковото производство, и сумата от 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 18359/2023г. по описа на ПРС, I -ви гр. състав да се изпрати на ПРС, I -ви гр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3